сняг на Коледа

Ще има ли сняг на Коледа?

На самата Коледа е вероятно да има максимални температури в България около и над 10°C – стойности далеч от подходящите за снеговалежи. Краткият анализ за наличие на снежна покривка в дните около Коледа показва, че поне за нашата страна „бялата Коледа“ е по-скоро празнично пожелание, отколкото реалност. С изключение на планините, в низините и равнините вероятността за сняг по Коледа през последните години е под 50%, като в най-южните райони и по Южното Черноморие този процент е 10.

През последните 10 – 11 години „бялата Коледа“ е дори „невъзможна“ (и не се е случвала), като голяма роля има не само случайността, но и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко. Нещо повече – зачестяват случаите на температури с по-скоро пролетни стойности около коледните празници. Случват се дори гръмотевични бури.

Разбира се, тези факти няма да намалят магията на Коледа, ще продължим да я чакаме все така с нетърпение и с надежда, че ще завали сняг и ще бъде бяла, но днес това става все по-рядко. Трябва да се отбележи, че и в миналото по Коледа времето невинаги е било зимно. А затоплянето по това време на годината в народната метеорология е познато още и като „коледно затопляне“ или още „предновогодишно затопляне“.

Снегът невинаги присъства по Коледа

През последните години се оказва, че сняг в България обикновено има основно в планините, за разлика от по-северните региони на планетата. В умерените ширини на Европа не всяка година пада снежна покривка. А какво да кажат жителите на Южното полукълбо, където по това време на годината започва истинското лято? Там Дядо Коледа как идва? Ако човек се замисли, се оказва, че снегът не е толкова задължителен „атрибут“ на празника, но всяка година, когато наближи краят на декември, въпросът за това дали ще има сняг задължително занимава хората, дори и в такава южна страна като нашата.

Чисто в метеорологичен аспект изготвянето на точна и детайлна прогноза за повече от 10 дни се оказва трудно и невинаги успешно начинание, особено за нашите ширини, намиращи се между студения и снежен север и топлия и слънчев юг. Все пак, за да получим отговор на въпроса дали ще има сняг по Коледа, можем да проверим как статистически стои въпросът със снежната покривка на 25 декември.

За целта Симеон Матев събра и анализира данни за няколко места в България, за да разберем дали е имало отбелязана снежна покривка в 7:45 ч. сутринта на Коледа. Според Световната метеорологична организация от климатологична гледна точка трябва да имаме наблюдения за поне 30 години, за да можем да придобием някакви представи за климатичните особености на даден район. За целта обработихме данните за последните 31 г., започвайки от 1991 г. до днес. Трябва също да се отбележи, че местата, за които е направено изследването, са представителни за различните физикогеографски области и райони у нас. Данните са взети от „Климатичен справочник на НРБ“, том 2, от някои архиви на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), от база данни на Световната метеорологична организация, от личен архив на автора, както и от някои медийни публикации от близкото и не толкова близко минало.

Има най-голяма е вероятността (85%) за наличие на сняг в средно и високопланински места. И колкото и странно да звучи, дори и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 метра надморска височина, е имало Коледа без снежна покривка.

От равнинната част на страната с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където „бяла Коледа“ е имало в 43% до 55% през годините. В тази зона влизат повечето големи градове на Северна България, като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др.

В София за последните 31 години в 47% от случаите е имало сняг на Коледа. За тази зона е характерно, че голяма част от случаите със сняг се дължат по време на температурните инверсии – характерно явление през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната покривка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.

За голяма част от Тракия и Източните Родопи снежността по Коледа варира от 23% до 40%, като тук основна роля за все по-честата липса на снежна покривка имат по-високите температури спрямо Северна България. В Добруджа влияние оказва и близостта на Черно море и затова и по самото крайбрежие снежността намалява още в рамките на 15 – 20%. На места все пак по северното крайбрежие снежността достига и до 25%. А заради високите температури най-малко снежна покривка е имало по долното течение на река Струма, както и около морските ни носове – Калиакра, Шабла, заради топлата морска вода. Там само в около 10 до 13% от случаите е имало сняг по време на коледните празници. Отново трябва да кажем, че периодът на изследване включва последните 31 години.

Тези данни са израз както на установена атмосферна циркулация, така и на някои местни физикогеографски особености и не на последно място – и на случайности, свързани със самата дата. Имало е случаи, при които сняг започва да вали на самата Коледа, но снежна покривка се натрупва едва привечер. Или образувалата се снежна покривка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават само отделни петна.

Какво се случва у нас със снега по Коледа през последните 31 години?

Ако изследваният период се раздели на десетилетия, се установява, че най-снежно е било между 2001 и 2010 г. Например в София в този период 9 от 10 коледни дни са били снежни и ако това се е запечатало в съзнанието ви, във вас остава разбирането, че на Коледа трябва винаги има сняг. Да, но през другите десетилетия не е било така. Последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, защото в последните десетилетия зимите стават все по-топли, а снежна покривка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до натрупване на сняг в нашата страна, имат по-голям обхват от условията случващи се на Балканите. От тази гледна точка, една от причините за по-редките снеговалежи са повишените температури в атмосферата не само у нас, но и и над целия Европейски синоптичен район.

min max 2512

Според доклад на Световната метеорологична организация, излязъл през октомври 2022 г., Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света. В доклада се посочва, че от 1991 г. до 2021 г. температурите в Европа са се повишили средно с 0,5°C на десетилетие, докато средната стойност за света е била едва 0,2°C. Според учените причината Европа да се затопля по-бързо от другите континенти е свързана с факта, че голяма част от нея се намира в Субарктическия и Арктическия регион – най-бързо затоплящият се регион на Земята. А тези региони са „люлката“ на снега и леда.

Последната „бяла Коледа“ в низините и равнините на България се е случила преди 10 години – през 2012 г., когато в София има 1 см, във Варна 8 см, а в Плевен 18 см. Тогава снежна покривка има и в повечето райони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата назад, няма как да не споменем и 2001 г., която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 г. Тогава сняг има в низините почти навсякъде, а на места снежната покривка е с рекордна дебелина. Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, започват на 24 декември и продължават на Коледа. Дори в Бургас снежната покривка достига до 60 см. Половин метър сняг затрупва голяма част от Западна и Южна България, а в Сандански са отчетени 36 см. Тогава най-малко сняг има по течението на река Дунав, поради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази „бяла Коледа“. Това събитие се повтаря в изброените градове само още два пъти за период от 31 години – през 2005 г., и през 1999 г. През 1998 г. сняг няма в Сандански, а през 2011 г. липсва снежна покривка във Варна. Данните показват, че при всички останали случаи снегът липсва в повече от един град.

snow percentage

Връщайки се назад в годините, се забелязват интересни метеорологични събития, които са се случили около Коледа. При анализ на данните за последните 70 години в София се откриват твърде разнопосочни по вид метеорологични явления в дните около коледните празници – имало е както типично сурови зимни дни, така и дни с пролетни стойности на температурата. Тя варира от -16,1 до 17,6°С, което означава амплитуда от повече от 34°С. За сравнение – въобще през годината най-ниската измерена температура в станцията на НИМХ в кв. "Младост 1", е била -27,5°С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7°С.

В последния доклад на IPCC излязъл през март 2022 година, се говори и за много други последствия от климатичните промени. Сред тях са по-чести и по-интензивни екстремни явления, които водят до редица неблагоприятни последствия, загуби и щети за природата и хората. Освен това въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Интересен детайл е, че освен типичните снеговалежи и мъгли за тази част от годината, не липсват и някои типично летни прояви, като температури над 15°С и едно доста неочаквано явление за 25 декември – гръмотевична буря. В нощта на 24 срещу 25 декември 2010 г. над страната преминава атмосферен фронт, а на места превалява и прегърмява, включително и в София. Всичко това става при наличие на стара снежна покривка, която дъждът и силният вятър по време на фронта стопяват снега и така на сутринта на Коледа сняг вече няма, а температурата през деня достига неприличните за тази част от годината 15,6 °С.

Каква е прогнозата за Коледа през 2022 г.?

До този момент вероятността за „бяла Коледа“ е сведена до минимум. Атмосферната циркулация отново не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато на места предколедните температури „удариха“ 21°С, в началото на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. Ще липсват валежите, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се пренася топъл въздух и отново ще се затопля, особено в планинските райони, където температурите ще са наднормени. В низинните части ще има инверсии с подходящи условия за мъгли, но около и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде разкъсана. По този начин и Коледа през 2022 г. ще бъде без сняг, а снежна покривка ще има само по най-високите части на планините.

koleda 2022 snyag prognoza 

www.infoz.bg  www.infoz.bg (по информация на www.climateka.bg с автор Симеон Матев, доктор по климатология)