Икономическа прогноза за България (есен 2023)

Очаква се икономическият растеж да се забави през 2023 г. и 2024 г., а след това да се възстанови през 2025 г. След силни резултати през 2022 г. износът се очаква да се свие през 2023 г. поради слабото външно търсене и след това да се възстанови. Очаква се вносът също да се свие значително през 2023 г., след като се увеличи значително през 2022 г.

Данните са на Европейската комисия, която представи есенната икономическа прогноза от 2023 г. Очаква се потреблението на домакинствата временно да стагнира в края на 2023 г. и началото на 2024 г. и след това да възобнови умерения растеж. Очаква се инфлацията да продължи да се забавя, макар и с по-бавни темпове. Очаква се бюджетният дефицит да нарасне леко през 2023 г., което се дължи на по-високите разходи за увеличаване на пенсиите и заплатите, приети през предходните години, съобщиха от Представителството на Европейската комисия в България.

По-бавен растеж на брутния вътрешен продукт

Годишният растеж на брутния вътрешен продукт намаля от 3,8% през 2022 г. на 2,0 през първата половина на 2023 г. Икономическата активност в България беше неблагоприятно засегната от слабото външно търсене след силния износ през 2022 г. Частното потребление допринесе положително за растежа през този период поради благоприятното положение на пазара на труда. Силното натрупване на материални запаси през 2021 г. и първата половина на 2022 г. стана рязко отрицателно през втората половина на 2022 г., а спадът се задълбочи през първата половина на 2023 г. Обемът на внесените стоки и услуги също намаля рязко от началото на 2023 г., дължащо се на свиването на износа и материалните запаси, на компонентите на търсенето с високо съдържание на внос. 

Очаква се брутният вътрешен продукт да нарасне с 2% през 2023 г. на фона на все още силното частно потребление и свиването на вноса. Очаква се растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 г. и след това да нарасне до 2,6% през 2025 г. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. разходите на домакинствата ще останат в застой, засегнати от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата. След това се очаква частното потребление да нарасне, макар и с по-умерени темпове, в съответствие с прогнозираното по-ниско увеличение на заплатите. Очаква се износът да се възстанови до края на 2023 г. и да нарасне с 4,0% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., което отразява възстановяването на експортните пазари. Базовият ефект от силния износ през 2022 г., включително по-специално електроенергията, оказва отрицателно въздействие върху темповете на растеж през 2023 г. и се очаква да изчезне след това. Очаква се през следващите две години бруто образуването на основен капитал да нарасне благодарение на публични инвестиции, включително проекти, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Очаква се материалните запаси да имат малък принос за вътрешното търсене през прогнозния период. Очаква се изместването на източника на растеж към износа, който е с интензивно използване на вноса, да доведе до увеличаване на вноса.

Рисковете за макроикономическите перспективи са като цяло балансирани. От една страна, по-строгият пазар на труда, съчетан с по-бавното прехвърляне на затегнатите парични условия в чужбина към националната икономика, представлява риск за икономиката, която нараства над потенциала. От друга страна, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и изпълнението на българския ПВУ ще доведе до по-слаби перспективи за растеж.

graph

Постепенно облекчаване на натиска върху разходите за заплати

Като цяло пазарът на труда остава ограничен с равнище на безработица от 4,5% през август 2023 г., но има някои признаци за изчерпване на допълнителното увеличение на заетостта. Равнището на безработица се е увеличило с 0,5 процентни пункта от най-ниското си равнище през януари 2023 г., докато новите наети лица са спаднали с 12% през първите седем месеца на 2023 г. в сравнение с година по-рано. След като номиналните заплати нараснаха рязко от средата на 2022 г., за да не изостават от натрупаната инфлация, растежът на заплатите се забави през първата половина на 2023 г., тъй като инфлацията също постепенно спадна. Очаква се тази тенденция да продължи през прогнозния период, като постепенно намали натиска върху разходите за заплати.

Забавяне на инфлацията, макар и с по-бавни темпове 

Годишната ХИПЦ-инфлация намаля от 14,3% в края на 2022 г. до 6,4% през септември 2023 г., като всички компоненти се забавят. Най-голям принос имаше цените на енергията и храните — същите компоненти, които доведоха до повишаване на инфлацията през 2022 г. През прогнозния период се очаква инфлацията да се забави по-слабо, като се имат предвид намаляващите базови ефекти от 2022 г., неотдавнашното увеличение на международните цени на петрола и по-устойчивата инфлация в услугите. Очаква се годишната инфлация да спадне до 8,8% през 2023 г. и след това да се забави допълнително до 4% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.

Умерено увеличен дефицит по консолидирания държавен бюджет

След като дефицитът намаля до 2,9% от брутния вътрешен продукт през 2022 г., се очаква той леко да нарасне до 3,0% през 2023 г. Правителството прие увеличение на заплатите и пенсиите през предходните години и те ще имат бюджетни разходи от около 4% от брутния вътрешен продукт през 2023 г. Тяхното въздействие е смекчено, наред с другото, чрез компенсаторни мерки за увеличаване на събираемостта на данъците и определяне на 100% дивидент за ДП. В същото време други тенденции допринесоха за ограничаване на дефицита, като например частичното постепенно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, докато оставащите през 2023 г. се финансират изцяло от солидарен принос на енергийния сектор. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разходи за мерките, свързани с енергетиката, се очаква да бъдат 0,8% от брутния вътрешен продукт за 2023 г. Приходите също така са се възползвали от увеличенията на богатите на данъци доходи, както и от по-високото потребление и покачващите се цени. 

През 2024 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане 3% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се увеличението на данъчните приходи да се забави в съответствие с икономическите перспективи, но се очаква известен положителен ефект от мерките в подкрепа на събирането и от пълното постепенно премахване на мерките, свързани с енергетиката. Очаква се публичните инвестиции да останат като цяло стабилни, но очакваното въздействие върху дефицита се очаква да бъде ограничено благодарение на по-високите приходи от ЕС, по-специално МВУ. През 2025 г. се очаква дефицитът да бъде 3,2% от БВП, засегнат главно от доставката на военно оборудване с общи временни разходи, близки до 0,7% от брутния вътрешен продукт. 

Очаква се съотношението на консолидирания държавен дълг към брутния вътрешен продукт да нарасне от 22,6% през 2022 г. на 26,1% до 2025 г. Рисковете за фискалните перспективи на България са наклонени към низходяща тенденция, тъй като последните постоянни увеличения на заплатите и пенсиите продължават да бъдат напълно компенсирани и след 2023 г.
 

новини Стара Загора  www.infoz.bg