Ей И Ес Марица изток Гълъбово

Кратка предистория на ленинския подход към „американските централи“

През тази седмица отново не се постигна успех при търсенето на банкови кредити за "Български енергиен холдинг" (БЕХ), заради липса на държавни гаранции за заема. Проблемът не е във финансовите възможности на Националната електрическа компания (НЕК) и съответно на БЕХ. 

Двете големи държавни дружества могат да издължат задълженията си по стари договори, включително и тези към така наречените „американските централи“ и към сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Проблемът е в това, че има опасност тези договори да не се изпълняват занапред, коментира икономистът Красен Станчев от Институт за пазарна икономика.

Неотдавнашните действия и и искания на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и на други работодателски организации засилиха усещането за политически риск и това нещо отблъсква потенциалните кредитори.

С незнайно откъде произтичаща увереност, в противоречие със закона и нормалната търговска практика в една пазарна икономика, тези организации поискаха правителството да експроприира т.нар. „американски централи“ и да ги продаде на някой друг. Идеята заслужава внимание именно защото е абсурдна.

Всъщност някакви хора, оказали се в управителните тела на работодателски организации, предлагат нова икономическа политика: правителството „пуска“ капиталисти да развият едни предприятия и да произвеждат доход, когато те са разработени им отнема бизнеса и го продава на някой друг – ако може, ако не, го задържа за себе си. Както казва Ленин преди 94 години: „Няма страшно, властта е наша, винаги можем да им отрежем главите“.
Става дума за житейска философия на хората, които предлагат този подход.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономикаВместо „американските централи“ и ВЕИ, предмет на желана експроприация и одържавяване може да бъде всеки бизнес. Защо, обаче, тъкмо те попадат в полезрението на експроприаторите?

"За да отговоря на този въпрос, трябва да проследя предисторията и да се върна в 1998 г.", обяснява Красен Станчев.

Появата на „американските“ топлоелектрически централи

Две централи в комплекса „Марица изток” са замислени като заместители на четирите „малки“ реактора в Козлодуй. (Те трябва в обозримо бъдеще да бъдат затворени, защото в Европейския съюз атомните реактори трябва да бъдат покрити с бетонен „кожух“). Ресурсът е местен, създава се работа за въгледобива в мините за 40 - 50 години, едната ТЕЦ ще е нова, на „зелено“, другата – обновена по метода „build-operate-transfer”. Зависимостта от внос на енергийни ресурси от Руската Федерация и на енергетиката - от нейни държавни компании частично се очаква да намалее.

Към това време от 30-на години не са строени ТЕЦ, в Европейския съюз те трябва да са чисти, местните инженери и работници ще имат достъп до „best available technology”, а операторите на реактори ще бъдат обучени в иначе бездействащия тренажор на АЕЦ „Козлодуй“.

Проектите са включени в две енергийни стратегии. Проведени са конкурси и са подписани предварителни и действителни споразумения за финансирането им чрез изкупуване на произведената електроенергия. Споразуменията са потвърдени от четири правителства на България.

Компаниите, макар и наричани „американски“, са местни юридически лица. След построяването им в тях работят почти изключително само български граждани (По време на строителството българските специалисти не могат да изпълнят всички дейности, защото не знаят как).

Топлоелектрическата централа на Ей И Ес се изгражда на площадка на „Марица Изток 1” и е най-голямата инвестиция в историята на България след 1989 г. Нейни доставчици са над 420 български компании. Подобно е положението с „Марица Изток 3”. Тези инвестиции се случват, защото няма начин да не се затворят „малките реактори на Козлодуй“.

Но на една партийна сбирка през април 2002 г. тогавашният премиер заявява, че ще бъде възстановено изграждането на АЕЦ „Белене“. Със същия аргумент. Отново като заместител на „малките“ козлодуйски реактори.

За да обоснове нуждата от такива огромни нови мощности, следващото правителство преработва енергийния баланс на своя международен консултант по енергийната стратегия от 2002 г., NЕRA (една от най-реномираните компании в тази област) в съответствие с вижданията на НЕК, която е държавната фирма с пряк интерес в изграждането на „Белене“. NERA е конструирала баланс близък до реалното базово електропотребление потребление (БЕП), а прогнозата на НЕК е крайно нереалистично преувеличена.

Интересът на НЕК е интерес на партньор на РОСАТОМ в проекта с 51% от акциите. Към времето на актуализация на баланса НЕК вече има кредит за участие в изграждането, 320 млн. евро получен от BNP Paribas и се нуждае от продължаване на проекта. БЕП и прогнозата на NERA, макар и близо до реалното потребление, за 2013 и 2014 г. са по-високи от онова, което се случва в действителност (около 34 ТВч потребление).

Макроикономическите данни показват още, че потреблението на електричество остава постоянно около 35ТВч за периода 2001 и 2010 г., докато ръстът на БВП е 56%.
Взетата за основа на планирането прогноза на НЕК е 37% по-висока от реалистичната прогнозна и 39% над реалната. През 2012 и 2013 г. тези преувеличения са признати официално.

Към това време, обаче, изпълнителите на проектите в „Марица Изток 1” (AES от САЩ) и първоначално Entergy (САЩ), след това Enel (Италия) и накрая Contour Global (САЩ), завършват изграждането и реконструкциите и въвеждат централите в централите в експлоатация.

Философията на „работодателите“

Въпреки че са наричани „американски“, това са български ТЕЦ, единствените чисти по стандарти на ЕС, производителността им десет пъти по-висока от аналогични стари ТЕЦ. През 2012 г. "Ей И Ес - Гълъбово" има 720 предприятия – доставчици (а Contour Global – вероятно 500), 80 на сто от тези предприятия са малки и средни и общински фирми, двата ТЕЦ-а дават работа на половината от работниците на "Мини Марица Изток".

Освен, че дава перспектива за „Белене“ енергийният „баланс“ на НЕК позволява и други проекти, т.нар. ВЕИ-та. На тях три правителства поред дават зелена светлина.
Когато се оказва, че „Белене“, „Цанков камък“ и собствената некомпетентност и конфликти на интереси на НЕК са довели компанията до фалит, в играта е включен БЕХ. Идеята е на чисто да взима нови заеми и да финансира други проекти на руски държавни компании. Възможностите за такива проекти обаче биват изчерпани, също поради, преди всичко, лош първоначален замисъл.

Междувременно изграждането на чистите източно-маришки ТЕЦ-ове е осъществено със синдикирани заеми. Във финансовите консорциуми участват водещи световни банки и застрахователни компании, финансовата „ръка“ за частни проекти на Световната банка и др. Важното е, че изпълнението на договорите за изкупуване на електроенергията са в основата на финансирането. Цената не е „непоносима“. Ако НЕК бе изкупувал и продавал производството на двата ТЕЦ (а не бе плащал т.нар. разполагаемост), цената на КВч би била около средната, определена от регулатора. Но НЕК няма средства за това поради посочените и появили се по-късно проекти и разходи.

Тяхното въздействие върху икономиката и енергетиката на страната е по-негативно от онова, което се вижда. За да се осъществяват тези големи проекти е отложена либерализацията на електроенергийния пазар (подготвена да стартира на 1 юли 2007 г.) и НЕК е запазен като „единствен купувач“. Политиката на регулатора след това е опит да лавира между изкушенията на политиците да помпат тези проекти и нови такива, и да поддържат изкуствено ниски цени на електроенергията, за да не обидят избирателите. Плод на тези изкушения е и случаят КТБ, но това е друга тема.

Трябва да бъде намерен виновник. И той се оказва под ръка – „американските“ централи и ВЕИ. След като възможностите за руски проекти са изчерпани, трябва да се премине към разграбване на наличностите. „Властта е наша“, биха казали работодателите, повтаряйки Ленин.

Всеки е свободен да търси дълбок замисъл в цялата работа. Според мен такъв няма.

Доколкото схващам философията на прокарващите ленинския подход „работодатели“ и политически партии, те си мислят, че са открили нещо като perpetuum mobile: няма ресурси за съвременни бизнес начинания, поканваш инвеститори да ги осъществят, а като разработят бизнеса им го взимаш под някой благовиден предлог – докато отново не изчерпаш ресурсите и не опиташ същата схема наново.

 

infoz autor www.infoz.bg (анализ на Институт за пазарна икономика)