Електроенергийната система под напрежение: слаби ВЕИ, скъпи емисии и ключова роля на ТЕЦ „AES Гълъбово“
Октомври дойде с нехарактерни за последното десетилетие студове, дъждове и сериозен сняг по планините. Месецът обаче има „р“ в името, така че не може да сме изненадани чак толкова. От гледна точка на електроенергетиката ни това са добри новини – празните язовири поне малко ще се понапълнят и големите водноелектрически централи на „Национална електрическа компания“ ще могат да участват по-активно в микса през зимата.
Данните за работата на системата в тези мрачни дни обаче дават много поводи да се замислим, казва в свой коментар Боян Рашев.
Въпреки постоянната работа на двата блока на Атомна електроцентрала „Козлодуй“ и относително ниското търсене на електричество, България стана нетен вносител на ток. Черната крива на горната графика (потреблението) е под кривата на производството само в двата относително слънчеви дни – през почти всичкото останало време внасяме. Средната цена за изминалите дни през октомври достига 115 евро за мегаватчас, което ни нарежда сред най-скъпите пазари в Европа. Това е изключително висока цена за месец, в който търсенето винаги е ниско. Отново ще се налага изплащане на субсидии на бизнеса (ако месецът завърши на тези нива).
Фотоволтаичните централи дават смешно количество ток в дъждовното време. Батериите успяват да зареждат (денем и нощем) и помагат малко сутрин и вечер, но не променят съществено ситуацията. Вятърът се включва изцяло на случаен принцип, а големите водноелектрически централи участват само вечер.
В тази обстановка в нормална ситуация големите ни въглищни топлоелектрически централи биха работили с много мощност, за да задоволят вътрешното търсене и да изнасят. Не и сега. Работата им е видима на долната графика.
Държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ работи само с 2 блока, тоест задоволява само дългосрочните си договори и не реализира нищо на свободния пазар. Там се изявяват само ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград), но те са малки. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ напълно отсъства.
Защо ТЕЦ „Марица изток 2“ не продава на свободния пазар? Ами, защото при цени на квотите от почти 80 евро/тон СО₂, тя трябва да плаща по около 105 евро за мегаватчас само за емисионни квоти. При положение, че държавата обира каймака от печалбите ѝ при високите цени вечер и сутрин, държавната ТЕЦ няма как да свърже двата края при средна продажна цена от 115 евро за мегаватчас – само би трупала загуби. Затова внасяме газов ток от Гърция и въглищен – от Турция, Сърбия и Босна. Забележете, че миниатюрната Босна и Херцеговина е най-големият износител на Балканите тези дни, благодарение на необлаганите с квоти лигнитни топлоелектрически централи.
В тази ситуация под пълна пара работи само единствената ни голяма топлоелектрическа централа, която има дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията на фиксирани цени – ТЕЦ „AES Гълъбово“. Ясно видимо на горната графика е, че тя дава около 50% от всичката електроенергия, произведена от големите ни ТЕЦ през първите 8 дни на октомври. Тази графика обаче не показва всички детайли на зависимостта на системата от ТЕЦ „AES Гълъбово“, затова добавям още една.
Всичките ни големи лигнитни топлоелектрически централи са проектирани да работят като базови мощности – с непрекъснато пълно натоварване на котлите и турбините. При толкова нискокалорично гориво това е напълно естествено. Реалността за ТЕЦ „AES Гълъбово“ обаче е напълно различна. Тя от години се използва основно за балансиране и регулиране на системата. Бегъл поглед върху работата ѝ през последните дни ясно показва какъв екшън е там всеки ден – при това не само сутрин и вечер, а при всяко рязко изменение на приноса на слънчевите и вятърните централи надолу или нагоре. Това ужасно я амортизира, но нямаме друг избор, защото просто липсва друга голяма мощност (освен водноелектрическите централи) с такава маневреност. По принцип ТЕЦ „Варна“ уж трябваше да прави това, откакто мина на газ, но по незнайни за мен причини това не се случва. Трябва ясно да си даваме сметка, че „Електроенергиен системен оператор“ просто не може да балансира системата без ТЕЦ „AES Гълъбово“.
Зимата идва. След няколко седмици единият блок на Атомна електроцентрала „Козлодуй“ ще излезе в планов годишен ремонт и зареждане с гориво. Дните ще станат доста по-мрачни и студени. Потреблението ни ще нарасне, а с него ще скочат както цените, така и вносът. Цените отново ще станат такива, че и ТЕЦ „Марица изток 2“ ще включи повече блокове, а и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ може да се събуди. Някак си ще изкараме.
Обаче зимата ще мине и ще дойде май 2026 г. Тогава изтича дългосрочният договор на ТЕЦ „AES Гълъбово“. Тя ще остане на свободния пазар, тоест ще трябва да плаща въглеродни квоти. Ако нищо не се промени, централата ще генерира непрекъснати загуби и ще затвори също като съседната централа на „КонтурГлобал“. И тук стигам до логичния въпрос: Как точно ще се поддържа системата в нейното отсъствие?
Това за мен е последно предупреждение, обобщава Боян Рашев в коментара си.
