БРАИТ: Проектобюджетът за 2026 г. увеличава тежестите и вреди на икономиката

Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която представлява ключови индустрии в страната, заявява, че предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на икономиката и не осигурява предвидимост, конкурентоспособност и благоприятна инвестиционна среда. Вместо реформи и по-ефективно управление на публичните средства, проектът се опира на механично повишаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите.

Това е подход, който ще отслаби икономическата активност, вместо да гарантира устойчиво финансиране на системите, заявяват в своя декларация от ръководството на Българската работодателска асоциация иновативни технологии.

Основни аргументи

1. Липса на стратегическа визия и предвидимост. България навлиза в ключов период – присъединяване към еврозоната и необходимост от по-висока конкурентоспособност спрямо други държави от Европейския съюз. Вместо средносрочна фискална рамка с хоризонт 3 – 5 години, проектобюджетът е насочен към текущо запълване на дефицити. Това понижава доверието на инвеститорите, които вземат решения на база стабилност, прогнозируеми данъчни условия и последователни политики. При непредвидими осигурителни и данъчни параметри бизнесът отлага инвестиции и растежът се забавя.

2. Фискална експанзия без реформи. Разходите в публичния сектор нарастват без механизми за по-добри услуги, ефективност и контрол. Дефицитите в Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса остават над 40% и се компенсират чрез повишаване на вноските. Повече средства без реформи не водят автоматично до по-добри резултати и създават постоянен натиск за нови увеличения на вноски, данъци и дълг.

3. По-висока осигурителна тежест и ефект върху бизнеса. Предложеното увеличение на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход означава реално поскъпване на труда с над 10%. За икономика с растящи цени на енергия, суровини и логистика това е сериозен удар, особено за трудоинтензивните сектори. Мерките са и проинфлационни – по-високите разходи се прехвърлят в крайните цени, което отслабва покупателната способност и ограничава потреблението.

4. Наказване на коректните платци вместо борба със сивата икономика. При дял на неформалната икономика от приблизително 22% – 35% от брутния вътрешен продукт (БВП) повишаването на вноските по-скоро стимулира укриване, отколкото събираемост. Вместо засилен контрол, ограничаване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху коректните работодатели – сигнал, който обезкуражава бизнеса.

Очаквани последствия, ако проектът не бъде коригиран:

• Увеличение на разходите за труд с 8 – 10%, което ще натисне цените нагоре;
• Забавяне на инвестициите и изнасяне на производство към по-евтини пазари;
• Разширяване на сивата икономика;
• По-големи дефицити в бюджета и социалните системи без подобрение на услугите.

Конкретни предложения

1) Осигурителна политика

• Да не се повишават осигурителните вноски – моделът е неефективен и задушава пазара на труда.
• Да се придвижи реформа на пенсионните фондове – създаване на мултифондове, които да инвестират в българската икономика и да задържат капитал в страната, намалявайки зависимостта на бюджета от допълнителни вноски.

2) Разходи и ефективност

• Независим одит на всички бюджетни структури; без данни за ефективност няма аргумент за увеличение на разходите.
• Обвързване на заплатите в публичния сектор с резултати, индикатори за изпълнение и степен на дигитализация на услугите.
• Закон за публично-частни партньорства – инструмент, приложен в много европейски държави, за финансиране на инфраструктура и иновации извън чисто бюджетния ресурс.

3) Инвестиции и икономическа среда

Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си нива – едва 1 – 1,5% от БВП, при около 20% в годините след присъединяването към Европейския съюз.

• Ускорени процедури за капиталови разходи, публични индикатори за изпълнение и премахване на административни бариери.
• Данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване, иновации и автоматизация – политики, които повишават производителността и доходите.

4) Диалог и предвидимост

• Бизнесът има нужда от минимум 60 дни за становища по промени, които пряко засягат разходите му. Без партньорство, оценка на въздействието и прозрачност се губи доверието в институциите, а решенията се превръщат във фактор за несигурност.

Необходими са реформи, а не механично харчене. Необходими са предвидимост, дългосрочна рамка и реално партньорство с бизнеса. Приоритет трябва да бъдат стимули за инвестиции, иновации и растеж, а не нови тежести. Така страната може да превърне влизането в еврозоната в шанс за ускорено развитие, вместо в период на допълнително напрежение за предприятията и работещите.

За Българската работодателска асоциация иновативни технологии. Асоциацията е приемник на учредената през 2009 г. Асоциация на бизнес клъстерите и има множество успешно реализирани международни проекти. Целта на организацията е да подпомага развитието на членовете си – индустриални сектори с висока добавена стойност, свързани с иновативни технологии. БРАИТ обединява над 2300 компании с приблизително 110 000 работни места в над 130 града в България и работи за хармонизиране на клъстерните политики и подобряване на икономическата среда в партньорство с правителството и държавните институции. В БРАИТ членуват представители на ключови организации от секторите на информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, мехатрониката, образованието, здравеопазването, енергетиката, автомобилната индустрия, мебелната и морската индустрия и други стратегически отрасли.