Емисиите от въглищните централи в България се свиват наполовина за три години

Въглеродните емисии от въглищните топлоелектрически и топлофикационни централи в България падат рязко. След рекордните 25,7 млн. тона въглероден диоксид през 2022 г., те намаляват до 14,7 млн. тона през 2023 г. и до 11,56 млн. тона през 2024 г. Експертните прогнози за 2025 г. вече сочат под 10 млн. тона. Спадът не се дължи на внезапна политическа воля, а основно на пазарната среда.

Данните за периода 2019 – 2024 г. показват силни колебания според икономическите условия, но ясно очертават низходящ тренд:

• 2019 г. – 21 млн. тона;
• 2020 г. – 16,3 млн. тона (пандемичен спад);
• 2021 г. – 21 млн. тона;
• 2022 г. – 25,7 млн. тона (пик по време на енергийната криза в Европейския съюз);
• 2023 г. – 14,7 млн. тона;
• 2024 г. – 11,56 млн. тона;
• 2025 г. – прогноза за под 10 млн. тона.

Само няколко големи централи в Маришкия басейн формират по-голямата част от емисиите. Когато намалят производството си, националните емисии падат осезаемо. По-малките топлоелектрически централи и топлофикации имат по-малък дял във въглеродните емисии, но остават сериозен източник на замърсяване на въздуха със серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици.

Защо въглищните емисии намаляват толкова бързо?

Спадът на емисиите през последните години се обяснява с няколко основни фактора:

• високата цена на въглеродните квоти по Европейската схема за търговия с емисии, която прави електроенергията от въглища все по-скъпа и неконкурентна;
• евтиният внос на електроенергия от съседни държави, когато на борсата цените са по-ниски от разходите за работа на въглищните централи;
• бързият ръст на фотоволтаичните мощности при бизнеса и домакинствата, които изместват въглищното производство през светлата част на деня;
• по-ниското потребление на електроенергия в индустрията заради забавянето на икономиката;
• ограниченият режим на работа на големите централи, които все по-често се включват само при недостиг или в пикови часове.

България следва общата тенденция в Европейския съюз за свиване на въглищната генерация, но за разлика от западноевропейските страни процесът у нас се движи основно от пазара, а не от ясна дългосрочна стратегия. Това носи ползи – по-ниски емисии и по-чист въздух – но създава несигурност за работещите и общностите в въглищните региони.

Какво следва: възобновяеми източници и нови предизвикателства

С последните промени в Закона за ограничаване изменението на климата беше въведен ориентировъчен годишен праг от 10,9 млн. тона въглероден диоксид от големите инсталации. При сегашната тенденция страната може да падне под тази стойност още около 2025 – 2026 г. Паралелно с това реформата на Европейската схема за търговия с емисии и новата система за емисиите от транспорта и сградите ще направят замърсяването с въглерод още по-скъпо.

Ролята на въглищните централи неизбежно ще намалява. Очаква се ускорен ръст на соларни и вятърни мощности, батерии, термопомпи и геотермални решения. Геотермалната енергия се разглежда като местен ресурс, който може да осигурява непрекъснато производство за отопление, охлаждане и електроенергия. В същото време експертните прогнози сочат, че сектор „Транспорт“ бързо ще излезе начело по емисии и може да изпревари енергетиката още около 2025 г. Това означава нов фокус на климатичните политики – към автомобилния транспорт, градската мобилност и инфраструктурата.

Изводът е ясен: пазарът вече не търпи скъпата и замърсяваща енергия от въглища. Преходът към по-чиста енергетика вече тече, а ключовият въпрос за България е как да го управлява така, че да бъде справедлив за хората и устойчив за икономиката, коментира Георги Стефанов, автор в Климатека и експерт по климат.