620,20 евро минимална работна заплата от 1 януари 2026 г.: какво трябва да знае всеки работещ?

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България е 620,20 евро (1213 лева), а минималната часова работна заплата – 3,74 евро (7,31 лева) при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът е определен с Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. и е в сила от 1 януари 2026 г.

За работещите това поставя праг „под който не може“ да пада основната месечна заплата при пълно работно време, както и пропорционално изчисляване при непълно работно време. Работодателите имат задължение да променят и актуализират възнагражденията на служителите, чиито договорени заплати са под новия минимум, както и свързаните начисления върху тях.

Важно уточнение за началото на 2026 г.: държавата прие специален закон за събиране на приходи и извършване на разходи през 2026 г. до приемането на годишните бюджетни закони. Този закон предвижда временно (за срок до 3 месеца) да се прилагат правилата и параметрите за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, действащи към 31 декември 2025 г. – включително минимални и максимални размери и ограничения, като се прилагат правилата за представяне в евро, посочени в Закона за въвеждане на еврото. Тоест тези прагове остават в началото на 2026 г. без промяна спрямо 2025 г.

Какво се променя от 1 януари 2026 г.?

• Минимална месечна работна заплата: 620,20 евро (1213 лева) за пълен работен месец.
• Минимална часова работна заплата: 3,74 евро при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица.
• Пряко отражение върху заплатите „на минимална“: ако трудовото възнаграждение е договорено на или около минималната работна заплата, от 1 януари 2026 г. работодателят трябва да осигури поне новия минимум за пълно работно време, съответно пропорционално за непълно работно време.
• Отражение върху изчисленията на плащания, базирани на минималното възнаграждение: там, където нормативни или вътрешни правила стъпват на минималната работна заплата (например вътрешни фирмени политики за прагове на възнаграждения), базата се измества нагоре.

Осигуровки и осигурителни доходи в началото на 2026 г.

В ежедневния език „осигурителен праг“ най-често се използва за максималния месечен осигурителен доход (таванът, до който се дължат осигурителни вноски), но може да означава и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии. В началото на 2026 г. ключовото е следното: до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. се прилагат параметрите, действащи към 31 декември 2025 г.

Максимален месечен осигурителен доход: 2111,64 евро (еквивалент на 4130 лева по действащите към 31 декември 2025 г. параметри). Това е таванът, върху който се изчисляват осигурителните вноски при високи възнаграждения.

Минимални осигурителни прагове за работници и служители: осигурителният доход не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен праг според икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група на осигуреното лице. На практика това означава, че дори при ниска заплата работодателят може да е длъжен да осигурява върху по-висока база от договореното възнаграждение, ако съответният минимален осигурителен праг е по-висок.

Здравноосигурителна вноска: размерът на здравната вноска е 8% и се разпределя между работодател и работник в съотношение 60 към 40 – 4,8% за сметка на работодателя и 3,2% за сметка на осигуреното лице. За самоосигуряващите се лица здравноосигурителната вноска е изцяло за тяхна сметка и е в размер 8%.

Самоосигуряващи се лица – минимален и максимален осигурителен доход за държавното обществено осигуряване: за 2026 г. минималният и максималният размер са 550,66 евро и 2111,64 евро (временно, при прилагане на параметрите към 31 декември 2025 г.). Това е особено важно разграничение: минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в началото на 2026 г. не следва автоматично новата минимална работна заплата, докато не бъде приет годишният закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.

Практичен пример – какво означава новата минимална работна заплата за „нето“ при типичен трудов договор: при брутна заплата 620,20 евро и при стандартно осигуряване за работници и служители (трета категория труд) личните удръжки за държавното обществено осигуряване са 10,58% от осигурителния доход, а здравноосигурителната вноска за сметка на работника е 3,2%. Ако работникът подлежи и на осигуряване в универсален пенсионен фонд, допълнително се удържа и вноската за сметка на осигуреното лице (2,2%). При тези допускания ориентировъчната нетна заплата излиза около 470 евро (917,25 лева), при участие в универсален пенсионен фонд или около 481,26 евро (941,26 лева), ако не се дължи вноска за универсален пенсионен фонд. Конкретната сума може да варира според личния статут, данъчни облекчения и спецификата на осигуряването.

Ставката за данъка върху общата годишна данъчна основа е 10%. При доходи от трудови правоотношения данъкът се удържа авансово от работодателя върху данъчна основа, която на практика се формира след приспадане на задължителните лични осигурителни вноски. Когато имате доходи, подлежащи на годишно деклариране, срокът за подаване на годишна данъчна декларация е 30 април на следващата година.

Какво да проверите като работещ в България през януари 2026 г.:

• дали основната ви заплата по договор (при пълно работно време) е най-малко 620,20 евро (1213 лева);
• ако сте на непълно работно време – дали е изчислена пропорционално спрямо 620,20 евро;
• във фиша за заплата – каква е осигурителната база (може да е по-висока от брутната заплата, ако минималният осигурителен праг за длъжността е по-висок);
• ако доходът ви е висок – дали осигурителните вноски се начисляват до тавана 2111,64 евро (4130 лева), а не над него;
• ако сте самоосигуряващо се лице – върху какъв осигурителен доход се осигурявате и дали сте над минималната база 550,66 евро (еквивалент на 1077 лева), която е приложима в началото на 2026 г. при действието на временния режим.

Източници (официални актове и институции): Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. (обнародвано в „Държавен вестник“, брой 98 от 18 ноември 2025 г.); Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на годишните бюджетни закони (обнародван в „Държавен вестник“, брой 113 от 23 декември 2025 г.); Национален осигурителен институт (таблици за осигурителни вноски и осигурителен доход до 2026 г.); Министерство на здравеопазването (информация за здравноосигурителни вноски).