Строги правила за телефоните в училище!?
Липсата на адекватна държавна регулация относно достъпа на децата до мобилни устройства и социални мрежи превръща дигиталното пространство в опасна зона, която сериозно застрашава детската психика. За спешната нужда от цялостна законова рамка предупреждава в свой обстоен правен анализ адвокат Мартин Костов. На фона на все по-честите случаи на кибертормоз, деконцентрация в класните стаи и масовото разпространение на „допаминов глад“ сред учениците, юристът призовава институциите за незабавни мерки.
Според него въпросът вече не се изчерпва с личния избор на семействата или вътрешния правилник на отделните училища, а представлява тежък обществен проблем.
В България все още липсва практически работеща възрастова граница за достъп до социалните мрежи. Регистрацията на непълнолетни в платформите зависи изцяло от въведената от тях самите дата на раждане, без да съществува механизъм за реална проверка. По този начин технологичната индустрия, чиято основна цел е да задържа вниманието възможно най-дълго, остава без ефективен контрол. Подобен е парадоксът и в образователната система. Действащият закон забранява използването на мобилни телефони по време на учебните часове, но тази мярка се оказва крайно недостатъчна. Най-рисковите ситуации – снимане без съгласие, онлайн подигравки и натиск в групови чатове, се случват предимно в междучасията и в училищния двор.
Международен опит и липса на национален стандарт
Международната практика показва категорична тенденция към затягане на правилата за дигитална безопасност. Австралия въведе строг модел с минимална възраст за достъп до социалните мрежи, като прехвърли отговорността изцяло върху платформите, ограничавайки дори възможността за родителско съгласие да заобиколи забраната. Франция приложи пълно ограничение на телефоните в цялата учебна среда, като държавата осигури необходимата организация за съхранение на устройствата. Швеция от своя страна започна да преосмисля ролята на екраните в ранното обучение. На европейско ниво Актът за цифровите услуги вече задължава големите онлайн платформи да предприемат сериозни мерки за защита на непълнолетните.
В същото време в България защитата на децата зависи изцяло от конкретното училище и неговото ръководство. Конституцията, Законът за закрила на детето и Семейният кодекс поставят общи принципи, но те не са трансформирани в ясни правила за дигиталната среда. Според адвокат Мартин Костов забраната за телефони трябва да бъде технологично неутрална и да обхване всички мобилни устройства за комуникация, включително смарт часовници и таблети, чрез които едно дете може да снима или да влиза в мрежата.
Конкретни предложения за изход от дигиталната криза
За да бъде решен проблемът, правният анализ очертава седем конкретни стъпки. На първо място е необходимо приемането на ясна национална забрана за използването на мобилни устройства през целия учебен ден и на цялата територия на училищата. Изключенията трябва да бъдат строго ограничени и да се допускат само при здравословна нужда, специални образователни потребности, спешна ситуация или за изпълнение на конкретна учебна задача. Държавата трябва да подсигури финансово и организационно прилагането на тези правила, като предостави подходящи места за съхранение на устройствата.
Втората група мерки е насочена към социалните мрежи. Анализаторът настоява достъпът до платформите да бъде обвързан с реална проверка на възрастта, като отговорността за това се носи от самите технологични компании. За нарушителите с глобален оборот трябва да се предвидят ефективни и тежки финансови санкции, които да имат превантивен характер. Успоредно с рестрикциите се предлага въвеждането на единен национален стандарт за училищата и активно обучение по дигитална грамотност. Според експерта децата трябва да разбират как работят алгоритмите, какво е дезинформация и как да пазят личното си пространство. Целта не е пълна забрана на технологиите, а изграждане на безопасна среда – така, както обществото поставя пешеходни пътеки и светофари, за да предпази децата на улицата.
