Горещини – рискове, симптоми за прегряване на тялото и предпазни мерки
Над 2100 души в България претърпяват трудови злополуки годишно, като повече от 400 от инцидентите са причинени от горещини, прегряване и работа на открито. В Европейския съюз един от всеки петима работници е изложен на екстремно високи температури. Според статистиката на Евростат общият брой на нефаталните трудови злополуки в Европейския съюз надхвърля 2,83 млн., а фаталните са близо 3300.
Строителството и селското стопанство отчитат най-висок дял на смъртни случаи поради работа на открито при екстремни температури.
При външни температури между 30°C и 33°C рискът от трудови инциденти нараства с 5% до 7% спрямо нормалните стойности от 15°C до 16°C. При температури над 38°C опасността се повишава с 10% до 15% вследствие на дехидратация, замайване, умора и забавени реакции. Данните показват, че 80% от злополуките, свързани с топлина, настъпват в единични горещи дни, които не са официално обявени за топлинна вълна.
Физиологични реакции при топлинно натоварване
Нормалната вътрешна температура на човешкото тяло е около 37°C. При излагане на високи външни температури организмът активира охлаждащи механизми. Сърдечната дейност се ускорява, за да насочи кръвообращението към кожата, а потните жлези увеличават секрецията си. Охлаждането се осъществява чрез изпаряването на потта, което се затруднява при висока влажност или липса на въздушно течение в урбанизирана среда. В градовете рискът се увеличава допълнително от вторичното топлинно излъчване на асфалта и сградите.
Влиянието на комбинираната температура – въздух, влажност и топлинно излъчване – върху организма преминава през няколко фази. При стойности до 30 – 32°C на сянка тялото функционира нормално при адекватна хидратация. В диапазона 32 – 39°C процесът на охлаждане изисква значителен физиологичен ресурс, което води до ускорен пулс, загуба на минерали и отпадналост. При вътрешна телесна температура над 40°C настъпва топлинен удар – състояние, при което възникват структурни промени в клетките и протеините, коментира д-р инж. Владислава Кирова*.
Симптоми на прегряване и мерки за превенция
Прегряването настъпва постепенно, като организмът преминава през три основни фази на топлинен стрес. Първата фаза се проявява с топлинни крампи – болезнени схващания на мускулите, причинени от загуба на вода и соли. Втората фаза е топлинното изтощение, характеризиращо се с главоболие, гадене, световъртеж, ускорен пулс и студена, лепкава кожа. Това състояние изисква незабавно преустановяване на работата и охлаждане, тъй като кръвното налягане спада, а мозъкът изпитва недостиг на кислород. Третата и най-критична фаза е топлинният удар. Симптомите включват суха, зачервена и гореща кожа, липса на изпотяване, обърканост, халюцинации и загуба на съзнание. Състоянието изисква спешна медицинска помощ.
За предотвратяване на трудови злополуки при работа на открито в горещо време е необходима системна превенция. Препоръчва се консумация на вода на всеки 15 – 20 минути, без да се изчаква усещане за жажда, като ефикасен метод е приемът на електролитни разтвори. Задължително е използването на светли шапки или каски със сенници за предпазване на главата и тила от директно слънчево лъчение. Работниците трябва да следят за състоянието на своите колеги и при първи признаци на неадекватно поведение, залитане или липса на изпотяване да предприемат незабавни мерки за помощ.
* Д-р инж. Владислава Кирова е стратегически консултант и обучител по безопасност и здраве при работа, ръководител на служба по трудова медицина. Участвала е в процеса по въвеждането на нормативната база на Европейския съюз в България в областта на здравето и безопасността.
