Закон за потребителския кредит въвежда по-строг контрол и защита (?)
Нови правила за бизнеса и по-висока защита за гражданите при теглене на заем предвижда проект на Закон за потребителския кредит. Той е разработен от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, за да въведе актуалните европейски изисквания в българското законодателство. Промените целят засилен контрол върху кредиторите и кредитните посредници, както и по-прецизна оценка на платежоспособността на клиентите.
Залага се на по-голяма прозрачност при предлагането и рекламирането на заеми, за да се ограничат некоректните практики на пазара. Новата нормативна рамка транспонира европейска директива, чиято основна задача е да обхване съвременните дигитални финансови продукти и да гарантира, че потребителите получават ясна предварителна информация за всички дължими суми. За малките и краткосрочните заеми се въвежда специален подход за определяне на таван на общите разходи. Идеята е да се постигне баланс между защитата на кредитополучателите и устойчивото предлагане на финансови услуги.
Подкрепа при просрочване и неравноправни клаузи
Документът регламентира механизми за подкрепа на потребители, които изпитват затруднения с погасяването на вноските си. Финансовите институции ще трябва своевременно да установяват подобни проблеми и да предлагат адекватни мерки. Сред възможните решения са разсрочване на плащанията, удължаване на срока на договора, намаляване на лихвения процент, гратисен период или рефинансиране. Въпреки че в проекта не е фиксирана конкретна горна граница на неустойките при забавено плащане, гражданите остават защитени. Прекомерните такси ще се считат за неравноправни и съответно за нищожни клаузи. Комисията за защита на потребителите ще следи стриктно договорите с общи условия и ще санкционира институциите при установени нарушения.
При достъпа до бази данни ще се спазват правилата за защита на личната информация. Всички предложения, постъпили по време на общественото обсъждане от бизнеса, браншовите организации и защитниците на правата на потребителите, ще бъдат детайлно анализирани при окончателното оформяне на текстовете.
Становище на Сдружение за правна помощ на потребителите
Не пипайте тавана!
Не наказвайте хората за това, че са в нужда
Сдружение за правна помощ на потребителите започва обществена кампания „НЕ ПИПАЙТЕ ТАВАНА!“ за запазване на действащия максимален годишен процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити – пет пъти размера на законната лихва.
Категорично се противопоставяме на предложението кредитите до три минимални работни заплати да бъдат изключени от този таван. Изключението е записано в редакцията на чл. 22, ал. 5 и 6 в справката от обществените консултации по проекта за нов Закон за потребителския кредит.
Законопроект, който отваря възможност допустимите разходи по основния за потребителите вид бързи кредити да се удвоят, утроят или учетворят според срока и начина на погасяване, би поставил българските потребители в най-тежкото им положение от началото на демократичния преход. Когато държавата отнема законова защита на хората, които имат най-голяма нужда от нея, тя ги наказва. Не за нарушение, а за това, че са изпаднали в нужда. За човека, който търси заем за храна, лекарства, отопление или наем, по-високата цена означава по-малко средства за най-необходимото.
Нуждата не е вина. Нуждата не е съгласие за всяка цена. Вместо новата европейска директива да доведе до подобряване на положението на потребителите, Министерският съвет иска да отнеме на потребителите съществуваща законова защита.
Днес законът поставя ясна граница. Чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит ограничава ГПР до пет пъти законната лихва, а ал. 5 обявява клаузите над този предел за нищожни. При нарушение потребителят може да потърси съдебна защита. В момента за потребителите българският съд е основен стожер на законните им интереси. Предложеното изключение не закрива достъпа до съд, но отнема конкретно основание за защита: за засегнатите кредити човекът вече няма да може да се позове на превишаването на общия годишен таван.
Не е достатъчно да кажеш „Обърнете се към съда“, след като си премахнал правилото, с което съдът може да защити човека.
Вместо общия годишен таван предложението допуска разходи до 20% от главницата за срок до един месец, до 30% за срок над един месец и до три месеца, а за останалите кредити до три минимални заплати – разходи до размера на самия заем (грубата сметка показва, например, че при кредит от 1860 евро за срок от 1 година разходите ще достигат до 1860 евро и потребителят ще трябва да връща 3720 евро в края на годината). При сега действащата правна уредба при ГПР 52%, главница 1860 евро и срок 1 година потребителят заплаща максимално разходи 967 евро и обща сума 2827 евро. Получава се разлика от 892 евро, която държавата ще позволи да се вземе от най-уязвимите потребители. Това са хората, чиито доходи не стигат за най-необходимото – работещият с ниска заплата, пенсионерът, който не може да плати лекарствата си, родителят, който едва осигурява храната на децата си, или семейството, останало без доход заради загуба на работа или заболяване. За тях малкият заем не е средство за лукс, а опит да посрещнат неотложна нужда, затова всяко допълнително оскъпяване отнема не от излишъка им, а от парите за храна, лечение, отопление и покрив над главата.
Заемите в този диапазон (до 1800 евро) представляват 90% от всички потребителски заеми. Те са широко използвани от хора с ниски доходи и носят риск от прекомерни задължения.
Европейското право изисква ограничаване на прекомерните разходи
Правната позиция на Сдружението е, че оспорваното предложение нарушава правото на ЕС и задължението на държавата да насочва мерките си към ефективно ограничаване на прекомерно високите разходи по потребителските кредити.
Чл. 31, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/2225 изисква мерки, които ефективно предотвратяват злоупотребите и начисляването на прекомерно високи лихви, ГПР или общи разходи. Директивата не определя единен процент за ЕС, но оставя избор на средство, а не свобода да се изостави защитният резултат. Европейска директива за защита на потребителите не може да бъде оправдание за законодателно отстъпление срещу тях. Не е достатъчно договорът формално да остане в обхвата на закона, ако от него бъде извадена една от основните защити за човека.
За наш ужас днес не сме поставени само пред задачата да искаме по-добра защита. Принудени сме да защитаваме вече признати права от отнемането им. За нас това е връщане към логиката, че човекът в нужда трябва да приеме условията на по-силния и да не очаква помощ от държавата.
Кампания с едно искане: запазете сегашния таван на ГПР
Настояваме да отпадне изключението за кредитите до три минимални работни заплати. Действащият максимален ГПР – пет пъти законната лихва – трябва да продължи да се прилага и за тях. Допълнителните ограничения могат да надграждат тази защита, но не трябва да я заменят с по-слаба.
В рамките на кампанията ще представим позицията си на народните представители и кандидатите за президент и ще поискаме ясен публичен отговор: „Подкрепяте ли запазването на сегашния таван на ГПР и за малките кредити – без изключение?“ Ще публикуваме получените отговори и ще проследим действията по законопроекта.
Призоваваме медиите да поставят този въпрос пред хората, които вземат решенията. Не искаме общи обещания за грижа към гражданите. Искаме конкретно решение, което запазва конкретно право.
Не искаме безплатен кредит. Искаме държавата да не прави нуждата по-скъпа.
НЕ ПИПАЙТЕ ТАВАНА!
Сдружение за правна помощ на потребителите
