Правителството прие Националната здравна карта

Правителството прие Националната здравна карта на Република България. Чрез нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

На база на тях трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите. Националната здравна карта е разработена въз основа на областните здравни карти, като за разработването й бе създадена национална комисия.

За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой. При анализа и планирането е използван евростандартът – 1 личен лекар на 1500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари.

ЛекарВ Националната здравна карта е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области, като е направена корекция с цел осигуряване на прием извън настоящата регулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите, осъществявани в извънболнични условия. За определени специалности в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво. Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина – 9119.

Националната здравна карта за пръв път са планирани потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият брой медицински сестри е 10 805.

Планираните в Националната здравна карта потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ надвишават наличните човешки ресурси по области и региони и са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на извънболничната помощ и разширяване на обхвата на предоставяните медицински услуги, включително и на здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността.

Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и от други области. Определеният общ брой на легла за активно лечение при осигуреност от 4,9 на 1000 души е 35 855, а към момента те са 38 284. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности установи недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в Националната здравна карта, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.

За пръв път с Националната здравна карта се въвежда механизъм за планиране па потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.

Като елемент е разработена карта на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите на спешна медицинска помощ. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т.нар. „изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.

infoz autor www.infoz.bg