Жътвата е в разгара. Очакванията – без оптимизъм

Прогнозни данни на Министерството на земеделието показват, че от жътвата на пшеницата се очакват над 5 млн. тона зърно. Това е повече от миналата година и ръстът се дължи преди всичко на увеличените с 12% площи, които са засети с пшеница (близо 12 млн. декара).

Според представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите обаче все още не може да се направи еднозначна оценка на реколтата. Производството в България вероятно ще е между 4 и 4,5 млн. тона. Този общ добив е на фона на огромни разлики на различни терени – на места добивът е едва 350 кг/дка, на други – над 600 кг. Независимо от прогнозите за обема на реколтата, притесненията на фермерите са свързани с очакването за рекордно ниските изкупни цени.

В момента на пристанище се плащали по 270 - 280 лева за тон хлебна пшеница, което е равно на цена от 240 - 250 лева от склад на производител. За сравнение през 2015 г. изкупуването на житото е започнало от 300 - 320 лева за тон. Тогава обаче себестойността е била по-ниска, а добивите са сравними с обемите от това лято.

Това може да доведе до фалити на някои стопани. Парадоксално може да се окаже, че при добив от 450 килограма пшеница от декар разходите може да се окажат равни на приходите. Но за други фермери по-големите добиви може да носят и загуба, ако плащат висока рента, обвързана с добива.
Тенденцията за рекордно ниски цени на житото ще продължи и след жътвата, поне до края на 2016 година. Причината за това е е свръхреколтата в Русия и Украйна, а те са определящи за цените в региона и българският износ пряко зависи от това. Очакваното излизане на Великобритания от Европейския съюз също се отразява негативно на фондовите и стоковите пазари, а зърното е борсова стока.

Фермерите имат тревоги и за качеството на пшеницата. На много места проливните дъждове са го влошили. Затова реколтата е с доста различно качество - от много добро до средно, а на места и лошо.

Ниските изкупни цени тази година се съчетават и с повишена себестойност. През пролетта се наложило на няколко пъти да се влиза в полетата с техника за пръскане с препарати. Цената на дизеловото гориво е с високи стойности, когато има най-много работа в земеделието - през есента и при прибиране на реколтата.

След тази равносметка много фермери казват, че пшеницата става доста безперспективна култура и през следващ сезон ще се опитат да заменят с друга. Зърнопроизводителите усещат негативната политика през последните години и това се отразява сериозно на сектора.

При другите зърнени култури ситуацията е подобна. При ечемика добивите са относително добри, но и там има драстичен спад на цените и липса на търсене. Резултатите при рапицата пък са по-лоши от очакваното - средно 230 - 240 килограма за тон. И там борсовата цена се е сринала с 35 евро за тон през последните две  седмици и изкупуването в България е на нива под 64 стотинки за килограм.

По оперативни данни на земеделското министерство към 23 юни 2016 г. са прибрани 55,3 хил. тона пшеница, 299 хил. тона ечемик, 23 хил. тона маслодайна рапица и 790 тона тритикале. В сравнение със същия период на 2015 година продукцията при пшеницата е около 4 пъти повече, а тази от ечемик и рапица - съответно с 65,2 и 5,3 на сто.

domatiТази година в България има повече засадени площи с почти всички зеленчуци. Очаква се по-високо производство на домати, краставици, пипер, съобщи Мариана Милтенова, секретар на Националния съюз на градинарите. Заради наводненията обаче на много места първият разсад се провалил и се наложило да се засажда втори. Това ще увеличи себестойността, но дали доматите ще са по-скъпи, не може да се каже още, защото зависи от количествата, които са на пазара, и от вноса. Според нея продължава дисбалансът между секторите в земеделието и въпреки че зеленчукопроизводството е обявено за приоритет, субсидиите са много по-малко, отколкото например за отглеждане на животни или на тютюн.
И в този сектор няма еднозначна оценка - едни се радват, други се оплакват. Статистиката вероятно ще отчете, че произведените количества плодове са повече, но и това не се дължи на субсидиите. Част от кайсиите са пострадали от слани и градушки. При този плод всичката читава продукция се купувала от Румъния. При черешите също - хубавата стока заминава за Италия, затова и на българския пазар масово се продават плодове, които не са произведени в страната, а са внесени от Гърция и Турция. При ябълките е още рано да се каже какъв ще е добивът и качеството, но се очаква по-слаба реколта с 10 - 15%.

Нова тенденция в последната година е да се увеличават площите с т.нар. протеинови култури - люцерна, грах, нахут, леща и бобови. Това е свързано със зелените изисквания на Европейския съюз, които изискват част от земята на стопаните да са “екологично насочени площи”. Това означава, че трябва да е оставена на угар, но се позволява при определени коефициенти на корелация да е засята с бобови култури. Затова и повечето стопани предпочитат да отглеждат нещо, което вдига производството на боб, леща, нахут. Значително са нараснали и площите с тикви. Причината е, че те получават т.нар. обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци и субсидията за тях е 235 лева за декар. Според зърнопроизводителите обаче това е изливане на една трета част от парите за директни плащания в пясъка, защото контролът бил труден и се появили много фиктивни площи.

Надеждите на зърнопроизводителите пък са, че пролетниците ще компенсират ниските цени на есенниците. Всички залагат най-вече на слънчогледа, при който България в последните години се превърна в основен износител в света. Той продължава да държи добра цена. Затова и площите с него се увеличават до почти 8 млн. дка. Това обаче на практика е максимумът за България за тази култура.

niva

infoz autor  www.infoz.bg



Най-четеното от последните дни

На подобна тема