закон

Журналистиката като канарче

Темата на настоящия коментар е започналата дискусия за тава как точно трябва да пресича човек улица на пешеходна пътека, кога има предимство пред превозните средства и длъжен ли е да подава сигнали с ръка. Темата е важна защото е свързана с живота, здравето и сигурността на всеки от нас и заради прекалено многото инциденти и жертви по улиците и пътищата.

А и дебатът става актуален в началото на октомври 2016 г.

Но преди да цитирам позицията на Висшия адвокатски съвет по тази тема, ще се отклоня бързо през една друга.

Обичайна практика в България е някой да покани журналисти на пресконференция и да им даде невярна информация. „Нормална“ практика в България е журналистът да повтори лъжата чрез медията си, правейки „преразказ по картинка“* и да счита, че си е свършил работата, само защото след манипулацията, в която става съучастник, е добавил: „каза еди-кой си“. И колкото по-важна титла или длъжност има този еди-кой си, толкова повече медии ще повторят без никакви скрупули изкривената, невярната информация.

Който има някаква практика от работа в медиите, а и всеки който иска да мисли, когато чете журналистическа продукция, може да си отговори на въпроса защо прекалено често репортажи и интервюта се превръщат в пропаганда, „обслужваща журналистика“ и преразкази на лъжи.

Примерът ми е конкретен (но е един от десетките за последните месеци от практиката ми). Той е с пресконференция на ръководството на Висшия адвокатски съвет, дадена в Стара Загора в следобедните часове на 1 октомври, събота.

На срещата с журналисти бяха коментирани 5 – 6 теми, но само една от тях беше заявена предварително в поканата за пресконференцията – въпросът за предимството и виновността при инцидент на пешеходна пътека. Предварително подсказаният въпрос беше реално зададен и получи обмисления и предварително подготвен юридически отговор. Даде го Милен Ралчев, член на Висшия адвокатски съвет, в присъствието на председателя на Съвета Ралица Негенцова, която изцяло подкрепи казаното от Ралчев. Думите му са цитирани без редакция в приложения видео файл.   

Правото на пешеходеца да пресича на пътека или, на което и да е място не е абсолютно. Той би имал предимство само ако е заел пътеката правомерно и това означава: да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите превозни средства и заедно с това да е сигнализирал водача с ръка за намерението си да пресича.

Това становище защитава Висшият адвокатски съвет, а поводът е тълкувателно дело №2/2016 г. на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която го е обсъдила на 6 октомври 2016 г. Чака се да бъде обявено решението.

Това тълкувателно дело е образувано след въпроси на председателя на ВКС Лозан Панов, на главния прокурор Сотир Цацаров и на министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Повод тримата да поискат уеднаквяване на практиката за престъпленията на пътя е друго дело – за смъртта на Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена на пешеходна пътека.

Какво каза Ралчев в Стара Загора: „Пешеходецът трябва да се съобрази с отстоянието на автомобилите, с тяхната скорост и да сигнализира с ръка на водача, че има намерение да пресича и в никакъв случай да не предприема внезапно пресичане... Ако той не спази тези изисквания, мога да ви кажа, че има пълно основание да се счита, че водачът няма вина и той ще бъде оправдан, ако някой реши да му повдигне обвинение.“ (Повече вижте от видео записа по-долу).

В отговора си юристът се позова на разпоредби от Закона за движението по пътищата – и конкретно чл. 113, чл. 114 и чл. 120. Журналистите в залата нямаха подръка текстовете на Закона за движение по пътищата и макар и с учудване приеха за верни думите на адвоката, че пешеходците винаги нарушават закона ако не правят жестове с ръка на шофьорите.

Направената след пресконференцията справка показа, че смисълът на чл. 113 (1) и на чл. 114 (1) е предаден сравнително точно. Сигналът с ръка от пешеходеца е регламентиран в чл. 120, алинея 2 от Закона дословно с думите: „Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.”
Т.е. този член създава задължение на водача, не и на пешеходеца.

Къде е проблемът?

Проблемът е в това, че юрист, член на Висшия адвокатски съвет, не се шегуваше с думите си, а се опита планирано да подведе журналисти, а по този начин и обществеността. Направи това дни преди коментираната тема да бъде предмет на разискване и решение от Върховния касационен съд.

Адвокатът отказа да отговори на зададените му от мен уточняващи въпроси по тезата му с „ръкомахащите пешеходци“. Сред тях бяха:

  • Какви действия трябва да направи на пешеходна пътека, човек носещ две тежки чанти или такъв, който е останал без ръце, заради инцидент?
  • Как се доказва в съдебната зала, дали някой е сигнализирал с ръка на шофьорите, ако няма свидетели?
  • И на шофьорите от двете страни на движението ли трябва да ръкомаха и с какви точно жестове?
  • Има ли изискване за пресичане с вдигната ръка в европейското законодателство?

Проблемът е в това, че юристът отказа да разбере (колегите му също), че подобни въпроси са му зададени от хора, с които той би трябвало да бъде от една и съща страна; хора, които искат да помогнат при изпълнението на каузата да има по-малко жертви на улиците.

Проблемът е, че зад опита да се повлияе чрез медиите на едно предстоящо съдебно решение стоят финансови интереси – на застрахователи, адвокати, участници в пътни произшествия... Стоят не само пари, а и хиляди съдби и човешки животи!

Проблемът е в това, че е нелепо и ненужно да се мисли, че трябва хората да се учат да правят някакви ненужни и неясно какви жестове, вместо да се концентрираме върху по-реални и законово регламентирани начини за намаляване на безумията по улици и пътища.

И сигурно е нормално адвокат да защитава своя теза (или тази на клиента си), както намери за добре, но аз мисля, че тази практика е приемлива в съдебната зала. Не и на пресконференция, където аз си мечтая да чувам верни и полезни неща.  

Проблемът е, че има много текстове в много закони в България, които са написани двусмислено и почват да се тълкуват.

Обаче думите в член 120 (2) изобщо не са двусмислени. И оспорвам правото на един адвокат да променя смисъла на израза от този текст „водачът е длъжен”, като ми обяснява, че той означава „пешеходецът е длъжен“. И ако не е ръкомахал е убит законосъобразно на пешеходна пътека.

Имам самочувствието да разбирам смисъла на думите по-добре от всеки адвокат, защо съм магистър по българския език и поне 25 години работя с думи.  

chlen 120

-------
* Жанрът Преразказ по картинка се учи в българското училище в 3 клас, но не като журналистическа техника
** Канарче (Serinus canaria) - пойно пиле с жълта окраска, което има по-малко мозък от човека

 

Илко Груев | www.infoz.bg