През 2016 г. ръстът на българската икономиката може да надхвърли 3% от брутния вътрешен продукт. При отлично изпълнение на бюджета може да се очаква минимален дефицит. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев.

Той уточни, че България да е сред страните от Европейския съюз с най-добро съотношение на дефицита.

Износът е основен двигател на икономиката, а през 2016 г. се събуди и вътрешното потребление. Сигурен съм, че за тази година ще бъде отчетен сериозен ръст и в тази сфера.

„Един от факторите на растежа е събуждането на частни инвестиции в сфери, където не е имало интерес. Нужно е публичните активи да бъдат управлявани по най-добрия начин и да се създават нови активи. За 25 г. нямаме нито едно средно или голямо съоръжение, резултат от концесия за строителство – нито един мост, път и или тунел“, каза Томислав Дончев по повод подготвения от управляващите Закон за концесиите и допълни, че новият закон ще даде всички шансове в тази посока. Също така контролът върху концесиите ще е много по-ефективен.

По-високите приходи в бюджета Томислав Дончев обясни с повишената активност на приходните агенции. „Всяка пресечена контрабандна сделка дава шанс на българския производител“, заяви вицепремиерът в интервю в студиото на Българска национална телевизия.

За влиянието на евросредствата върху икономиката вицепремиерът каза, че те имат въздействие не толкова като финансово изражение, колкото като промяна на средата и подобряване на инфраструктурата, защото изграждането на ново шосе съживява цял район.

Томислав Дончев припомни, че в момента в България безработицата е по-ниска спрямо периода на кризата, но в същото време фирмите имат проблеми с намирането на квалифицирана работна ръка. Компаниите, които работят в сферата на информационните технологии и софтуера твърдят, че ако българската образователна система е в състояние да произведе няколко десетки хиляди нови квалифицирани специалисти, те всички могат да бъдат наети. Трудна е ситуацията с инженерните кадри, позволихме си да деквалифицираме едно поколение инженери, сега търсенето е голямо и този пазар е незадоволен, коментира Томислав Дончев.

Като евентуални рискове той посочи вътрешната политическа дестабилизация или непредвидени регионални рискове в съседни държави.

България понесе няколко сериозни шока – например решението на арбитража за АЕЦ „Белене“, каза Дончев. Той определи последиците като „пропилени обществени пари“. Няма как влаганите през годините средства в проекта да бъдат 100% възстановени и е нормално прокуратурата да провери органа, който е трябвало да взема решения, коментира той.
Поръчаното оборудване предстои да бъде платено. Следващата стъпка е проектът да бъде изпълнен като пазарен - може да бъде изпълнена приватизационна процедура до средата на 2017 г. Това трябва да стане без дългосрочни договори и държавни гаранции. И ако това не се случи, има и други варианти, включително и препродажба на оборудването.

Междуфирмената задлъжнялост зависи от решенията на бизнеса и няма вълшебна пръчка, която да я ликвидира, коментира Дончев.

За промените в изборното законодателство той заяви, че, направени в последния момент, те усложняват организацията и ще наложат да се промени план-сметката за разходите по вота. Правителството очаква и друго предизвикателство - хакерски атаки, които бяха факт и при предишни избори.

www.infoz.bg