Обичам демокрацията, защото помня времето преди нея

Радвам се, че младите хора нямат представа какъв беше животът преди демокрацията за тези, които гласно или пасивно не са били солидарни с политиката на единствената партия преди 10 ноември 1989 г. – БКП. Фактът, че беше единствена, също е достатъчно показателен…

На мен демокрацията нищо не ми отне. Нещо повече – щастлива съм заради много неща, младите хора вече са различни. Щастлива съм, че когато те завършват средното си образование и се готвят за кандидат-студентски изпити, не им връчват характеристики, запечатани в пликове, които да представят пред следващото училище или университет.

Аз съм една от многото получили този „безценен” плик, когато завърших 10-и клас и трябваше да продължа образованието си в друго училище. Имах щастието да не ми се налага да представя въпросната характеристика, запечатана в плик, защото продължих образованието си в училище, в което подобни характеристики не се изискваха. Логично – отворих плика. Ще перифразирам, защото съм унищожила това творение, но на листа пишеше, че имам неправилна политическа ориентация. Не бях навършила 17 години, едва ли съм знаела каква политическа ориентация имам… А поводът за извода е, че в големите междучасия театрално рецитирах едно стихотворение, актуално за времето си, защото имаше дълга и тъжна енергийна криза: два часа има ток – два часа няма.

Благодарим ти, партийо любима
за топлата и светла зима!
Затова, че в тази електрическа ера
ти ни върна към фенера.

Това е само един много дребен пример от времето, което помня, преди да дойде демокрацията, но и няма да забравя, защото не искам никога никой да го изпита.

Млади хора, представяте ли си всеки ден да влизате под строй в училище, където ви посреща половината ръководство на училището, за да види дали сте облечени всички по калъп – с грозни сини манти и „костюми”. Момичетата да са с прибрани, т.е. с вързани коси, а момчетата – подстригани нула номер ако са погледнали нещо накриво. Не можете да си го представите, нали? И това е нормално, другото е тоталитаризъм.

За жертвите на комунизма и разбитите съдби няма да говоря. Искрено се надявам този период да стане част от учебниците по история и да има кой да ги чете.

Написаното е провокирано от дълбокото ми възмущение от думите на председателя на социалистическата партия Корнелия Нинова, която е и претендент да управлява България: „Демокрацията ни отне много”.

Венета Асенова

democratia