Министерски съвет прие въвеждането на задължителна Национална здравна карта за болниците

Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Искат са промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националнатa здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на хората от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Предложението на правителството трябва да бъде гласувано и прието от Народното събрание.

bolnici reforma kasaТо предвижда да се променят изискванията за съдържанието на областните здравни карти и се дава възможност на областните здравни комисии да участват в процеса на планиране на броя болнични легла. Предвижда се да бъдат идентифицирани областите с излишък и недостиг на лекари и лекари по дентална медицина, по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи”; броят легла за болнично лечение; медицински дейности по видове и по нива на компетентност; да се извърши тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение. Като част от Националната здравна карта, е предвидено изработването и на Карта на спешната медицинска помощ.

Предвижда се в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности, НЗОК да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Предлага се също Комисията за изработване на Националната здравна карта да извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ преди издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност на новите лечебни заведения за болнична помощ. При отрицателно становище новото лечебно заведение няма да бъде включвано в Националната здравна карта до нейната актуализация и съответно няма да може да сключва договор с НЗОК. Аналогичен ред е предвиден и по отношение на осъществяването на нови медицински дейности от лечебните заведения.

С проекта се предлага от 1 януари 2017 г. наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения за болнична помощ и НЗОК.

Регламентира се изрично възможността лечебните заведения да създават обединения по глава 18, раздел I от Търговския закон (консорциуми) с цел сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения, да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК.
Предлага се за определени в основния пакет социално значими заболявания, НЗОК да сключва договори само с лечебни заведения или техни обединения, които са осигурили комплексно лечение на тези заболявания. Целта е пациентите със социално значими заболявания да получават комплексна медицинска услуга, а НЗОК да заплаща за лекуване на заболяването, а не на отделни негови фрагменти. Създава се възможност тази цел да бъде постигната не само чрез вливане или сливане на лечебни заведения, но и посредством техни обединения.

В тази връзка с проекта се предвижда в шестмесечен срок от влизането в сила на закона Комисията за изработване на Националната здравна карта да извърши преценка и изрази становище относно възможността за осигуряване на комплексно лечение на пациента във всеки един от съществуващите центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. В резултат на направената преценка комисията ще може да предложи предприемането на една от следните мерки – участие във функционално обединение на лечебни заведения, участие в консорциуми или вливане на съответния център в лечебно заведения за болнична помощ.

С проекта се предлага отпадането на заведенията от Списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които не са обявени за приватизация.

Предлага се паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването в съответствие със закона за държавния бюджет за съответната година, а паричните постъпления от приватизацията на общинското участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в общинските бюджети и да се разпределят изцяло за дейности в областта на здравеопазването съгласно закона за държавния бюджет.

С предложението за приватизация на лечебните заведения се цели привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, част от Националната здравна карта.

Предлага се създаването на нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Предложението е в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, както и на политиката за развитието на процеса по деинституционализация в периода 2015-2020 година.

Със законопроекта се предлагат и допълнения в Закона за здравето, с оглед регламентирането на интегрирани здравно-социални услуги, включително в домашна среда, в подкрепа на бременни жени, деца, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора.

infoz autor www.infoz.bg (по информация на пресслужбата на Министерски съвет)

den na minyora

 

Най-четеното от последните дни

На подобна тема