Президентът на България внесе предложение за национален референдум

Президентът Росен Плевнелиев внесе в 43-то Народно събрание предложение за произвеждане на национален референдум по основни принципи, свързани с изборните права на българските граждани, едновременно с местните избори на 25 октомври 2015 г. По този повод държавният глава направи обръщение към нацията на 3 юни.

След проведени консултации с парламентарно представените политически партии и коалиции държавният глава отново предлага народните представители да вземат решение за насрочване на национален референдум със следните три въпроса:

  • Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
  • Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
  • Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

plevnelievПрезидентът Росен Плевнелиев счита, че въпросите, които постави преди повече от година пред 42-то Народно събрание, продължават да са актуални и днес. Въпреки активната и широка подкрепа на гражданското общество, изразена чрез събирането на над 500 хиляди подписа, предходният парламент отхвърли искането на гражданите и предложението на президента за провеждане на национален референдум по поставените въпроси.

Президентът счита, че въвеждането на смесена избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната система и намалява техните недостатъци. „Като държавен глава заставам категорично зад многопартийната политическа система, която е едно от най-ценните постижения на нашия преход и в никакъв случай не бива да бъде отричана. Същевременно чрез въвеждане на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите се избират с партийни листи, ще запазим партийното многообразие, но ще гласуваме и за личности“, заявява президентът в мотивите си към предложението до народните представители.

По отношение на въпроса дали да бъде въведено задължително гласуване на изборите и националните референдуми президентът Росен Плевнелиев посочва, че при задължително гласуване участие в избори и национални референдуми ще вземат и сънародниците ни, които по една или друга причина са се отчуждили от политическия живот. „Длъжни сме да намерим начин да приобщим към обществено-политическия живот и тях. Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни са институциите“, подчертава държавният глава. Президентът напомня също така, че задължителното гласуване е инструмент, с който ще се противодейства на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран или купен вот. „Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на контролираните гласове“, категоричен е държавният глава.

Във връзка с въпроса дали да бъде въведена възможност за гласуване дистанционно по електронен път на изборите и референдумите, президентът се обръща с призив за въвеждане на дистанционно електронно гласуване при съобразяване с изискванията на Конституцията. „Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени. Над 1,5 милиона наши сънародници зад граница, както и много граждани в страната, които не са безразлични какво ще е бъдещето на родината ни, ще могат много по-лесно да участват в избори и референдуми“, мотивира се държавният глава.

„Убеден съм, че ако избирателите кажат „да“ на електронното дистанционно гласуване, може да бъде намерено законодателно решение, което да гарантира тайната на вота, изразяването на лична воля и свободен избор. Ясно е, че това изисква време и не може да стане от днес за утре, но произнесат ли се гражданите в полза на електронното дистанционно гласуване, ще сме длъжни да работим, за да го въведем“, посочва президентът в мотивите си.

Държавният глава счита, че няма по-силен инструмент от референдума, с който да бъде повишено доверието на гражданите. „Използването на пряката демокрация е доказателство, че политиците служат на народа. Вярвам, че при добра регламентация и организация, този най-мощен инструмент на пряката демокрация може да направи политическата среда в страната далеч по-устойчива и стабилна“, подчертава още президентът Росен Плевнелиев.

В мотивите си държавният глава отбелязва, че общественото очакване е референдумите да се превърнат в работещ инструмент за решаване на основни принципни положения. „Инициирайки допитване до народа, искрено се надявам да дадем път на референдумите и за в бъдеще, защото от всеки един от нас зависи да бъде активен, да има мнение и позиция как да подобрим демокрацията в България. Отговорност на народните представители е да създадат работещи законодателни решения след произнасянето на суверена“, заявява държавният глава.

„Произвеждането на референдума е единственият механизъм, след който можем да имаме задължително решение, обвързващо политиците. Това е средство за постигане на истинска и устойчива демокрация. Нека чуем позицията на суверена по тези въпроси и да го направим така, че да спестим средства, които плащаме чрез данъците си, като проведем националния референдум заедно с редовните местни избори“, апелира още президентът Росен Плевнелиев.

infoz autor www.infoz.bg (по информация на прессекретариата на Президента на България)

Светът

Германия очаква ръстът икономиката ѝ през тази година да бъде значително по-слаб от предвижданото (при прогноза през август от 3,5%). Заради продължителните последици от пандемията и трудностите с доставките възпрепятстват съживяването на най-голямата икономика в Европа се забавя. За 2021 г. очакваният сега ръст е от 2,6%. Прогнозата отразява недостига на някои суровини и нарастващите цени на енергията, особено на газа. През 2022 г. прогнозата е за ръста на брутния вътрешен продукт над 4%

* * *
В Берлин 85% от хората живеят под наем, цените растат. Наемът за едностаен апартамент от 70 кв. метра в бившата част от комунистическия Източен Берлин е 1150 евро на месец. Цените на наемите са нараснали с 36% през последните 5 години. В най-скъпите квартали средните наеми за апартамент от 59 кв. метра надхвърлят 1200 евро на месец

* * *
Испания въвежда таван на наемите и повишава данъците за празни жилища. Това е опит опит цените на наеми за жилищните имоти да станат по-достъпни, след като ръстът им създаде риск от изключване на хората с по-ниски доходи от пазара

* * *
Съдът на Европейския съюз осъди Полша заради отказа на страната да изпълни решенията на висшия за Съюза съд относно противоречивите съдебни реформи в страната. Полша трябва да плащат ежедневна глоба от по 1 млн. евро. Санкцията е заради отказа на Полша да спре дейността на спорния дисциплинарен орган за наказание на съдии. Това противоречи на принципа съдебните системи в целия Европейски съюз да бъдат независими

* * *
Мощна циклонна буря помете във вторник южния италиански остров Сицилия и причини повсеместни наводнения в района на град Катания. Стихията е превърнала площади в езера и е причинила смъртта на най-малко двама души. Електричеството беше прекъснато. Ситуацията навсякъде е извънредната и изключително критична. Няма изгледи за подобрение, каза говорител на противопожарната служба

* * *
Полицията използва сълзотворен газ в центъра на Атина срещу група анархисти, които са нападнали полицаи. Сблъсъкът е възникнал след шествие на анархисти, които протестирали срещу исканията на властите да вземат ДНК проби от задържани представители на анархистки групи, за да бъде установена съпричастността им в акции по окупиране на университети и други сгради

* * *
Република Северна Македония прие план за ускорен икономически растеж. Планират се държавни инвестиции в размер на 4 милиарда евро в следващите 5 години, които ще мобилизират допълнителни 8 милиарда евро, инвестирани от частния сектор, увеличавайки процента на икономическия растеж до 5% годишно. Намаляване на процента на безработицата до едноцифрено число и намаляване на държавния дълг под 60% от брутния вътрешен продукт са главната цел, която трябва да се постигне с плана за ускорен икономически растеж 2022 – 2026

* * *
Хората в Русия спират работа. В 6 региона от началото на седмицата започват неработни дни, обявени като мярка за борба с разпространението на коронавируса. Президентът Владимир Путин определи платени неработни дни в цялата страна от 30 октомври до 7 ноември. Той даде възможност на регионалните власти да въвеждат допълнителни неработни дни в зависимост от ситуацията. От 25 октомври до 7 ноември са обявени неработни дни в: Пермския край, Воронежка, Нижегородска, Новгородска, Самарска и Курска област. В Москва и Московска област са определени неработни дни от 28 октомври до 7 ноември

Повече...

новини в сайта RSS емисия facebooktwitter youtube subscribe ilko gruev карта CSS code Nu Html Checker

На подобна тема

Най-четеното от последните дни