На 22 септември се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България – една от най-значимите дати в родната ни история. Защо е толкова важна тази дата? Това припомня Райна Антонова, завеждащ Отдел „Нова история” в Регионален исторически музей – Стара Загора.

Берлинският договор от 1878 г. потвърждава създаването на Княжество България – на българска държава на Балканския полуостров, но тази държава е била зависима от Османската империя и то в много тежка зависимост. Българското княжество няма право да сключва самостоятелни търговски договори. Няма право на българско дипломатическо представителство в чужбина. Държавата не е имала право на собствена войска. Дързостта на първите български правителства и на Стефан Ставмболов води до това, че почти веднага Княжество България започва да нарушава Берлинския договор. Само няколко години след освобождението на България се изгражда много стабилна армия, създава се Военно министерство, нещо което също е било забранено. Стефан Стамболов започва да сключва първите международни търговски договори, т.е. страната сама извоюва своята независимост, само че още тя не е официално потвърдена и призната от европейските държави.

В средата на 1908 г. се използва удобен политически момент. Международните интереси на България съвпадат с тези на Австро-Унгария, която иска да анексира Босна и Херцеговина. След дипломатически преговори е решено България да обяви своята Независимост. Церемонията протича в църквата „Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Велико Търново.

Това е много тържествена церемония. На хълма Царевец са посрещнати министрите и все още носещ титлата княз Фердинанд. Цялото търновско гражданство е там. Церемонията е извършена от българския екзарх, като глава на българската църква. Тъй като все още не е имало царска корона, той поставя своята тиара на главата на Фердинанд и по този начин се възстановява българската държавност – разказва историкът Райна Антонова. Българският княз е провъзгласен за български цар. Издаден е специален манифест, който предварително е подготвен от министър-председателя Александър Малинов, докато чакат Фердинанд да пристигне от Виена. С манифест е обявено, че се възстановява българската държавност. И нещо интересно, в самия манифест се подчертава, че съединената на 6 септември България се обявява за Царство. Подчертава се и другият акт на национално обединение – Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Стара Загора е един от първите градове в България, който Цар Фердинанд посещава броени дни след обявяването на Независимостта. На 25 септември 1908 г. той пристига в Стара Загора. Самото обявяване на Независимостта е посрещнато като всенароден празник. Още на 22 септември в Стара Загора Общинският съвет начело с кмета Йовчо Хитров обявяват решението си – Станционната градина да бъде наречена градина „Цар Фердинанд I”. Изпращат му поздравителна телеграма с решението си и явно заинтригуван от вниманието, той решава да посети Стара Загора. Посрещнат е много тържествено. Градът е бил украсен с българския трибагреник. Триумфална арка е имало в района на Станционната градина.

Цар Фердинанд е посрещнат от неговия отколешен приятел – първия старозагорски митрополит Методий. Фонда на Регионален исторически музей - Стара Загора разполага с една оригинална негова снимка, с неговите митрополитски одежди. Той отслужва благодарствен молебен за здравето на българския народ и на българския цар, а вечерта в една от представителните сгради на Стара Загора – офицерското събрание е дадена официална вечеря, на която отново се честити Независимостта на България, държат се патриотични речи. На тази вечеря присъства голяма част от елита на Стара Загора – разказва Райна Антонова, завеждащ Отдел „Нова история” в Регионален исторически музей – Стара Загора.

След като обикаля няколко български града, на 29 септември 1908 г. се очаква посрещането на българския цар в столицата на Царство България София. Затова е организирано много специално и помпозно тържество. Фердинанд е посрещнат още в началото на София. Цариградско шосе е било тържествено украсено. Оттам тръгва процесията и стига пред царския дворец, където са и официалните тържества. Тази програма, която е съставна за посрещането на Фердинанд е отпечатана на специални афиши, които са разлепени в цяла София, за да може да се подготви гражданството за това официално посрещане. Това са едни много важни моменти от възстановената българска държавност. Самият празник е бил зареден с много патриотизъм и национализъм. Това показва готовността на българското общество за извършване на българското национално обединение.

България получава международна подкрепа за обявяването на своята Независимост, единствено недоволна е Турция.

Турция иска от България огромна компенсация от 125 млн. лева, огромна сума която България няма възможност да даде. Министър-председателят предлага тя да бъде намалена на 82 млн. лева. И тук се намесва Русия, която предлага да уреди отношенията между двете държави с финансова комбинация. Русия дава 125 млн. на Турция, като си ги приспада от дълга по контрибуции и от последната Руско-турска война, а България се задължава да плати на Русия 82 млн. лева. Те са взети като държавен заем от руски банки при много изгодна лихва. В последствие част от тези пари са опростени. Турция също признава Независимостта на България. Това става на следващата 1909 г.

Историкът Райна Антонова коментира още, че на заден план за широката общественост и до днес остава дипломатическата подготовка за обявяване на Независимостта. Това е била много сериозна и планирана дейност, на която трябва да се отдаде заслуженото.

  Венета Асенова | www.infoz.bg