Странджанският манов мед получи защитено наименование за произход

Осми хранителен продукт от България е включен от Европейската комисия в списъка със защитени наименования за произход на Европейския съюз – това е Странджанският манов мед. Продуктът Странджански манов мед, наричан още Maнов мед от Странджа, е с тъмнокафяв цвят и се добива в района на Странджа.

Странджа е част от мрежата от защитен и зони в ЕС „Натура 2000“.Пчеларството отдавна е важен поминък в региона, доказателство за което са още съществуващи тръвни и дънери с пчели, които датират от края на 19 век. Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган и комисарят по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел ще връчат официално утре в Брюксел сертификата за вписването на г-н Манол Тодоров, председател на пчеларско сдружение „Странджански манов мед“ и г-жа Елка Божилова, представител на Министерството на земеделието, храните и горите на Република България.

Странджанският манов мед ще се присъедини към повече от 1445 други продукти, които вече са защитени и вписани в базата данни.

manov med strandzhaСтранджански манов мед е пчелен мед, произведен от медоносни пчели от секретите на живите части на растенията и от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване в рамките на географския (районрайо на на Странджа). Отделянето на т.нар. „медена роса“ от някои насекоми, която се събира от пчелите, както и от сладката течност от жълъдите на дъба, формират продукта „Странджански манов мед“.

Органолептични характеристики:

  • Външен вид: непрозрачен, слабо опалесциращ, без остатъци от пило и други механични примеси и без признаци на ферментация.
  • Цвят: от кафяв, тъмнокафяв, до черен цвят със зеленикав оттенък. След като кристализира, цветът може да се промени до светлокафяв, сив.
  • Консистенция: гъста, течна, полукристализирала или кристализирала маса.
  • Вкус: сладък, леко кисел и горчив привкус.
  • Аромат: на печени плодове и карамел.

Физико-химични характеристики:

  • Съдържание на фруктоза и глюкоза -  не по-малко от 45g/100g
  • Съдържание на захароза -  не повече от 5g/100g
  •  Съдържание на влага -  не повече от 19 %
  •  Съдържание, неразтворимо във вода -  не повече от 0,1 g/100g
  • Електропроводимост -  задължително над 0,95 mS/сm
  • Свободни киселини -  не повече от 50 милиеквивалента киселина на 1 000 g
  • Диастазна активност -  над 12 ед. по Шаде след придобиването му
  • Съдържание на хидроксиметилфурфурол (HMF) -  не превишава 10 mg/kg след придобиването на меда

Странджански манов мед се отличава от нектарния мед основно по това, че има висока електропроводимост поради високото съдържание на микроелементи: калий (1 568 - 1 676 mg/kg), магнезий (149 - 169 mg/kg), литий (0,11 - 0,33 mg/kg), манган (34 - 51 mg/kg) и антиоксиданти: фенолно съдържание (56 - 165 mg/kg). За него е характерно високото съдържание на мелицитоза (4 - 11 %) и ерлоза. Друг отличителен белег е наличието на кверцитол и кестоза. Характерно за Странджански манов мед е съдържанието на манови елементи (HDE), а именно гъбни спори, конидии, хифи и др., които се дължат на специфичния процес на производство и събиране на продукта.

Мелисопалинологични характеристики:

Странджански манов мед е манов пчелен мед с участие на полен с разнообразен ботанически произход. Богатството от растителни видове в Странджа включва: Trifolium (пълзяща детелина), Vicia (фий), Lotus(звездан), Tilia (липа), Echium (семейство Грапаволистни), Rubus type (къпина), Matricaria (сем. Сложноцветни), Daucus type (семейство Сенникоцветни), Potentilla type (Розоцветни), Paliurus type (драка), Dorycnium(сем. Бобови), Brassicaceae (сем. Кръстоцветни), Clematis (обикновен повет), Cistus (тамянка и памуклийка), Plantago (живовляк) и Chenopodiaceae (сем. Лободови).

Върху поленовата характеристика на Странджански манов мед оказват влияние специфични растения в Странджа, които са единствени в България. Те са: рейнхолдска пчелица, винчелистен лопен, мъртвокоприволистно подъбиче, лавролистен лавдан, багрилна звъника, тракийски ранилист и пухесто горянче. Върху нея също така оказват влияние терциерни реликти — видове, имали широко разпространение по време на терциера в Странджа — като цариградски нахут, пирен (гарига), мушмула, калуна, тамянка, чашковидна звъника и др. Седем от тях се срещат в Европа единствено в Странджа и Кавказ: колхидски джел, странджанско бясно дърво, странджанска (кавказка) боровинка, странджанска зеленика, странджански дъб (лъжник), странджанско търилово великденче и източен горун.

Странджански манов мед се добива в пчелини, разположени в дъбовите гори на Странджа планина (предимно стационарен тип) и задължително в очертания географски район. Странджански манов мед се добива през месеците юни, юли и август. През цялата година пчелните семейства задължително се намират в очертания географски район.

Географският район обхваща Странджа планина и се характеризира с умерено-континентален и влажен морски климат. Характерен за района е мекият климат, честите летни и пролетни мъгли, понякога до късна сутрин; умерените температури и високата влажност на въздуха. Тe способстват за разтварянето на отделените вещества по повърхността на листната маса, които се събират от насекомите. Умерената мъгла спомага да не се похабяват капките сок, тъй като при по-голяма мъгла капките стават по-големи и падат от листата. Съчетанието от климатични фактори - морска влага в близост до планината, но без обилни валежи, относително по-топъл климат, но без екстремни температури, заедно с близостта на морето и дъбовите гори, създават отлични възможности за развитие на продуцентите на маната - листни въшки (Lachnus roboris, L. pallipes, Monelliopsis caryaeTuberculatus (Tuberculloides) querceus и T. annulatus), жълъдов хоботник (Curculio Glandium) и дъбов семеяд (Cydia Splendana).

Особеното географско положение на планината - близостта на трите големи водни басейна - Черно, Егейско и Мраморно море, и климатичните фактори, обусловени от него — относително висока въздушна влажност и умерени температури, както и палеонтологичното ѝ минало (липсва заледяване през кватернер) са причина в планината да се срещат флористични елементи, съчетанието на които е уникално за континента. Постъпването на влажни въздушни маси от морето към вътрешността на Странджа се благоприятства от заоблени била, дълбоки долове и речни долини. Растителността, широко разпространена в Европа преди няколко милиона години по времето на терциера, се съхранява и днес в Странджа.

Странджанската флора се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия и има много терциерни реликти и ендемични видове, които се откриват при анализ на поленовия спектър. Територията на Странджа обхваща много защитени местности, резервати и естествени местообитания, поради което се явява благоприятна среда за медоносните пчели и развитие на пчеларството. Странджа е призната за една от общо петте приоритетни за опазване територии в ЕС, която е включена в общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000“. В Странджа преобладават дъбовите и букови гори, като с най-висок дял от дъбовите гори е Quercus petraea (зимен дъб — 47,8 %), следван от Q. frainetto (благун — 41,8 %), които осигуряват изхранването на продуцентите на маната — листните въшки и хоботници.

Странджански манов мед е тясно свързан с района си на произход продукт, резултат от биоекологичната зависимост и баланс между популациите на листните въшки и хоботници — продуценти на маната, наличието на големи масиви дъб и бук и характерен мек климат. Местната горска растителност именно осигурява храна на продуцентите на маната, а специфичният мек климат на Странджа (с достатъчна въздушна влажност, умерени температури, пролетни и летни мъгли), благоприятства отделянето на маната и събирането ѝ от пчелите. Характерно за Странджа е, че основната паша на пчелите през месеците юни, юли и август е дъбовата мана. В периода на събирането на маната в Странджа няма други обилно нектароотделящи видове, вкл. масиви от акации, липа и др., които да цъфтят и да смесват мановия мед с нектарен. Съставът на маната, с която се изхранват пчелите, се явява причина за по-високото съдържание на микроелементи и антиоксиданти в този мед спрямо нектарния. Наситеността на цвета, леко киселият и горчив вкус се дължат на микрофлората в маната и периода на събирането ѝ.

Защитеният статут на природната зона на Странджа изключва интензивно земеделие и допринася за чистотата на продукта. Флорогеографският комплекс на Странджа притежава уникален за Европа характер. Прашецът от типични за района на Странджа или виреещи единствено там растения отличава поленовия спектър на Странджански манов мед. Евксински ендемити, чието разпространение се ограничава по Южното крайбрежие на Черно море между Странджа, Понтийските планини и Кавказ, са зелениката (Rhododendron ponticum), странджанското (понтийско) бясно дърво (Daphne pontica), колхидският джел (Ilex colchica) и др., чиито полени се откриват в поленовата характеристика на Странджански манов мед. Уникалната растителност влияе също на органолептичните характеристики на меда и аромата му и изгражда естествената връзка между природната среда и крайния продукт.

www.infoz.bg  www.infoz.bg

Най-четеното от последните дни

 

praznichen kontsert 05 10 2022