brexit

Какво трябва да знаем за Брекзит без сделка?

Института за пазарна икономика разгледа основните параметри на връзката между България и Обединеното кралство в опит да се оценят някои рискове за отношенията между двете страни след Brexit. Европейската комисия също информира за конкретни права на различни групи хора.

Търговия със стоки

Обединеното кралство е сред по-важните търговски партньори на България, като през 2018 г. според данните на Националния статистически институт износът на стоки от България е бил на стойност 1,36 милиарда лева, вносът - 963 милиона лева – с други думи, ролята на Обединеното кралство във външната търговия на страната е сравнима с тази на Холандия или Полша. През последните години обемите на търговията растат, като и в двете посоки те са почти два пъти по-високи в сравнение с началото на десетилетието; с други думи, на този етап данните за търговията не индикират значително влияние на несигурността и неразбориите около Brexit върху нея.

По-интересна е обаче разбивката по продуктови групи, тъй като дава по-ясна представа кои части от икономиките на двете страни са най-застрашени, в случай че Европейският съюз и Обединеното кралство не постигнат споразумение, което да запазва безмитен режим, лесни процедури и отворени граници.

Най-важната продуктова група, която България изнася за Обединеното кралство, са мебелите (на стойност 85 милиона щатски долара през 2017 г.), следвани от лекарствените продукти (73 милиона долара), машините, дрехите и ядките. От своя страна, вносът на България от Обединеното кралство е доминиран от машините (75 милиона долара), лекарствата (65 милиона долара) и моторните превозни средства, в частност леките автомобили (60 милиона долара). Графика 1 по-долу представя разпределението на основните сектори на българската икономика с най-голяма изложеност към Обединеното кралство; това са секторите, които биха понесли най-голям удар, в случай че не бъде постигнато споразумение за преференциални търговски условия или липса на мита като цяло.

В дългосрочен план, статутът на европейските емигранти във Обединеното кралство и британските емигранти на територията на Европейския съюз също е неясен. Поради липсата на задължителни режими на регистрация на емиграцията в рамките на Европейския съюз обаче, оценката на точния брой българи, които живеят в Обединеното кралство, е доста труден; по тази причина ще сравним два алтернативни източника. Официалната статистика на Обединеното кралство оценява общия брой български граждани в средата на 2018 г. на 93 хиляди души, като почти всички от тях – 83 хиляди, живеят в Англия, а от тези в Англия най-много са в Лондон – 37 хиляди. Останалите 10 хиляди са разпределени относително поравно между Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Според данните на статистическата агенция почти всички български емигранти са се преместили в периода непосредствено преди или след присъединяването на страната ни към ЕС, като през 2000 г. те са наброявали едва 3 хиляди души.

За сравнение, Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН дава малко по-консервативна оценка, като според последните публикувани данни към 2017 г. българите в Обединеното Кралство са били 72.5 хиляди души (спрямо 84 хиляди за същата година според британската статистика). Сходна е обаче динамиката, като според ООН през 2000 г. българските емигранти са били малко над 5 хиляди души. Същевременно, броят на британските имигранти в България е много нисък - 8 хиляди души през 2017 г. Графика 2 по-долу представя общият брой на мигрантите от едната в другата страна според ООН в периода между 1990 и 2017 г.

Трябва да имаме предвид, обаче, че оценките и на двата източника са подценени, тъй като често не обхващат сезонни работници, временно пребиваващи или студенти (само българските студенти в Обединеното кралство по последни данни са средно 6 - 7 хиляди, които не са променяли постоянния си адрес. С голяма доза сигурност може да се твърди, че режимът на пребиваване на имигрантите във Великобритания ще засегне приблизително поне 100 хиляди българи, част от които, в зависимост от условията на Brexit, могат да вземат решение да се върнат или да се насочат към друга страна.

Инвестиции

Великобритания е сред важните инвеститори в българската икономика. Данните на Българската народна банка я поставят на пето място по нетни инвестиции в страната след Австрия, Германия и Италия. Преките чуждестранни инвестиции с натрупване от Обединеното кралство в края на 2018 г. са били 2,35 милиарда евро, като през последните години тенденцията им е към лек растеж – към края на 2014 г. размерът на британските инвестиции в страната е бил 2,29 милиарда евро. С други думи, и тук не се наблюдава някакво значително влияние на неяснотите и обсъжданията около Brexit, и изглежда малко вероятно това да се промени в близко бъдеще, предвид по-дълготрайния характер на повечето инвестиции. Възможно е обаче, в зависимост от условията на бъдещата сделка, потоците от преки инвестиции от Обединеното кралство към България да намалеят, ако пред британските инвеститори бъдат поставени нови ограничения и изисквания за инвестиции на територията на Европейския съюз. Някои наблюдатели споделят точно противоположни очаквания, а именно – България да успее да привлече нови британски инвеститори, които искат да останат на Общия пазар и които биха се възползвали от ниските разходи за труд и данъци в България. Засега, обаче, данните не подкрепят категорично нито една от двете тези.

Туризъм и пътувания

Сред големите притеснения на много европейски държави, в чиито икономики туристическата дейност е важен отрасъл, е и бъдещият режим за пътуванията на британски туристи към тях – необходимите документи, визовия режим, стандартите за туристически услуги и дори опашките по летищата и граничните пунктове. Що се отнася до България според данните на Националния статистически институт през 2018 г. посещенията на британци в страната са били 424 хиляди на фона на 371 хиляди десетилетие по-рано. Това поставя Обединеното кралство на 10 място по брой посещения в страната миналата година (между Полша и Франция), с дял от 3,43% от всички посещения на чужденци в страната. През годините този дял се колебае доста, но тенденцията му е към спад, като през 2008 г. е бил 4,35%. От общия обем посещения на британци в България през 2018 г. повече от половината - 238 хиляди - са били с цел почивка и екскурзия, 80 хиляди са били служебни пътувания, а 105 хиляди Националния статистически институт класифицира като „други“. Същевременно Обединеното кралство отговаря за 179 хиляди от общо 6,7 милиона посещения на български граждани в чужбина през 2018 г. Интересно е, че повече от половината от тях – над 90 хиляди - спадат в категорията „други“, като най-вероятното обяснение на това е, че най-често българите посещават семейство и приятели, които живеят на Острова. Вероятно и част от сезонните работници или търсещите временна работа също попадат там.

Общият преглед на данните за туризма и пътуванията сочи, че докато британските туристи са далеч от най-важната и определяща група за българския туризъм, въвеждането на някаква форма на визов режим и затрудняването на посещенията им в бъдеще определено би се отразил на българския туризъм. Доколко, разбира се, зависи изцяло от бъдещата сделка и ограниченията за пътуване на британците на континента, които тя ще въведе.

В заключение

България е сред страните в Европейския съюз, които са най-малко изложени на щетите от Brexit – икономиките на страни като Германия и Холандия са много по-свързани с тази на Обединеното кралство и съответно ще пострадат доста по-значително, особено в сценарий, в който Brexit настъпи без благоприятна и за двете страни сделка. Въпреки това, както видяхме, връзките между двете страни далеч не са незначителни, особено от гледна точка на България, и по тази причина е от значение запазването на възможно най-добрите отношения, дори и след „развода“, който днес изглежда почти неизбежен.

По информация на Институт за пазарна икономика

* * *

Европейската комисия подкрепя държавите членки и настоятелно призовава всички граждани и предприятия от Европейския съюз да продължат да се информират за последиците от излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз без споразумение. Комисията разпространи информация за правата на живеещите в Обединеното кралство граждани на Европейския съюз, включително и правата при учене и обучение.

 

Мобилната версия на браузъра не показва файла. Можете да го свалите

Мобилната версия на браузъра не показва файла. Можете да го свалите

Мобилната версия на браузъра не показва файла. Можете да го свалите

Мобилната версия на браузъра не показва файла. Можете да го свалите

www.infoz.bg  www.infoz.bg

 

Светът

Германия очаква ръстът икономиката си през тази година да бъде значително по-слаб от предвижданото (при прогноза през август от 3,5%). Заради продължителните последици от пандемията и трудностите с доставките възпрепятстват съживяването на най-голямата икономика в Европа се забавя. За 2021 г. очакваният сега ръст е от 2,6%. Прогнозата отразява недостига на някои суровини и нарастващите цени на енергията, особено на газа. През 2022 г. прогнозата е за ръста на брутния вътрешен продукт над 4%

* * *
В Берлин 85% от хората живеят под наем, цените растат. Наемът за едностаен апартамент от 70 кв. метра в бившата част от комунистическия Източен Берлин е 1150 евро на месец. Цените на наемите са нараснали с 36% през последните 5 години. В най-скъпите квартали средните наеми за апартамент от 59 кв. метра надхвърлят 1200 евро на месец

* * *
Испания въвежда таван на наемите и повишава данъците за празни жилища. Това е опит опит цените на наеми за жилищните имоти да станат по-достъпни, след като ръстът им създаде риск от изключване на хората с по-ниски доходи от пазара

* * *
Съдът на Европейския съюз осъди Полша заради отказа на страната да изпълни решенията на висшия за Съюза съд относно противоречивите съдебни реформи в страната. Полша трябва да плащат ежедневна глоба от по 1 млн. евро. Санкцията е заради отказа на Полша да спре дейността на спорния дисциплинарен орган за наказание на съдии. Това противоречи на принципа съдебните системи в целия Европейски съюз да бъдат независими

* * *
Мощна циклонна буря помете във вторник южния италиански остров Сицилия и причини повсеместни наводнения в района на град Катания. Стихията е превърнала площади в езера и е причинила смъртта на най-малко двама души. Електричеството беше прекъснато. Ситуацията навсякъде е извънредната и изключително критична. Няма изгледи за подобрение, каза говорител на противопожарната служба

* * *
Полицията използва сълзотворен газ в центъра на Атина срещу група анархисти, които са нападнали полицаи. Сблъсъкът е възникнал след шествие на анархисти, които протестирали срещу исканията на властите да вземат ДНК проби от задържани представители на анархистки групи, за да бъде установена съпричастността им в акции по окупиране на университети и други сгради

* * *
Република Северна Македония прие план за ускорен икономически растеж. Планират се държавни инвестиции в размер на 4 милиарда евро в следващите 5 години, които ще мобилизират допълнителни 8 милиарда евро, инвестирани от частния сектор, увеличавайки процента на икономическия растеж до 5% годишно. Намаляване на процента на безработицата до едноцифрено число и намаляване на държавния дълг под 60% от брутния вътрешен продукт са главната цел, която трябва да се постигне с плана за ускорен икономически растеж 2022 – 2026

* * *
Хората в Русия спират работа. В 6 региона от началото на седмицата започват неработни дни, обявени като мярка за борба с разпространението на коронавируса. Президентът Владимир Путин определи платени неработни дни в цялата страна от 30 октомври до 7 ноември. Той даде възможност на регионалните власти да въвеждат допълнителни неработни дни в зависимост от ситуацията. От 25 октомври до 7 ноември са обявени неработни дни в: Пермския край, Воронежка, Нижегородска, Новгородска, Самарска и Курска област. В Москва и Московска област са определени неработни дни от 28 октомври до 7 ноември

Повече...

новини в сайта RSS емисия facebooktwitter youtube subscribe ilko gruev карта CSS code Nu Html Checker

На подобна тема

Най-четеното от последните дни