Какво трябва да знаем за йодния дефицит?

Йоддефицитните заболявания са група болести и нарушения в развитието, които са обусловени от намален прием на йод, имат ендемичен характер, вследствие на йоден дефицит и могат да бъдат предотвратени чрез адекватен и системен йоден прием. Най-честа проява на йодния дефицит е ендемичната гуша. Особено значими са нарушенията, възникващи в пренаталния и постнаталния период.

Йодният прием по време на бременността е определящ за нормалното ѝ протичане и по отношение нервно-психичното и физическото развитие на новородените. При възрастните йодния дефицит може да доведе до намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), паметови нарушения, депресия, стерилитет, спонтанни аборти и мъртвораждания.

Йоддефицитните заболявания бяха сериозен проблем и за България, където йоддефицитните планински и полупланински райони представляват 1/3 от територията. В резултат на масовата профилактика с йодирана готварска сол, както и допълнителна такава с таблетки калиев йодид за децата и бременните, до 1974 г. болестността в България значително спада от 56% до 12%.

Дневните нужди от йод, които се осигуряват от водата и храната са различни в отделните възрастови групи: при новородените около 50 μg, при децата до 10 г. – от 90 до 120 μg (микрограма), а след 10-годишна възраст и при възрастните лица – около 150 μg. По време на бременност и лактация същите нарастват до 250 μg. Йод-дефицитни нарушения и заболявания се развиват, когато дневният йоден прием е под 100 μg, информира .

От значение за изявата на нарушенията са някои допълнителни външни фактори, свързани главно с храненето (оскъдно и/или безбелтъчно хранене, прием на естествени струмигени, съдържащи се в някои храни – зеле, цвекло и др.). Същото се отнася за тютюнопушенето, някои съпътстващи хронични инфекции, стомашно-чревни заболявания, прием на медикаменти, като литиеви соли, сулфанилурейни препарати и др.

Доказано струмигенно действие имат нитратите, петролните деривати, пестициди, изкуствени торове и др.

Злокачествените образувания на щитовидната жлеза са 2 до 4 пъти по-чести в ендемичните райони, отколкото в неендемичните. Тяхната честота рязко нараства при радиация, какъвто е случаят с Чернобилската авария. В тези случаи се налага спешна йодна профилактика на рисковите контингенти.

Лечението с йодсъдържащи препарати е най-старият, класически лечебен метод, който не е загубил своята актуалност и до днес и успешно ликвидира йод-недоимъчното състояние. Най-често прилагани са неорганичните съединения на йода – калиев йодид таблетки 0,5 mg дневно в продължение на 6 месеца. Даването на по-високи дози крие риск за хипотиреоидизъм или за провокиране на автоимунни реакции. Нискостепенните „гуши“ с неголяма давност претърпяват обратно развитие или изчезват напълно, докато високостепенните, тези с голяма давност или с възли, най-често остават без съществена промяна.

Йодурията е основен критерий за актуалния йоден прием при контрол на профилактиката, но тя е без съществено значение за индивидуална оценка поради значителните дневни вариации.

Масовата профилактика на йоддефицитните заболявания се провежда с йодирана готварска сол. Въведен за първи път в Швейцария през 20-те години на 20-ия век, този метод на профилактика е международно утвърден като най-ефективен в сравнение с другите методи (йодиране на водата, хляба, млякото).

salt

Йодирането на солта се извършва по различни технологични способи чрез прибавяне на калиев йодид или на калиев йодат, като последният има предимство защото е значително по-устойчив на влага, топлина и светлина. Световната практика е доказала, че профилактиката с йодирана готварска сол е най-лесният, високоефективен и евтин метод, позволяваща универсално приложение.

България е с дългогодишни традиции в това отношение. Първата национална програма, разработена от акад. Ив. Пенчев и сътрудници, която е приета през 1958 г, въвежда задължителна масова йодна профилактика с йодирана готварска сол във всички ендемични райони на страната, както и допълнителна профилактика с таблетки калиев йодид („Антиструмин“) за всички деца до 18 г. възраст, за бременните жени и кърмачките.

През 1994 г. беше разработена и въведена нова Национална програма, приета с Постановление на МС № 96/1994 г. (30, приложение 12). Съгласно тази програма е въведен нов задължителен стандарт на йодиране и регламентира задължителна консумация на йодирана готварска сол за населението на цялата територия на страната, системен контрол върху качеството, вноса и търговията с йодирана сол, прилагане на такава в хранителната индустрия, както и системен мониторинг върху основните параметри, характеризиращи йодния статусна рисковите групи. Като втори етап на програмата бе въведена йодна профилактика и за домашните животни, с цел повишаване съдържанието на йод в животинските храни (мляко, млечни произведения, яйца, месо), които са основен източник на йод за човека. При тези условия не е необходимо провеждане на допълнителна профилактика с таблетки калиев йодид.

Lachezar Lozanov

Недопустима обаче е консумация на нейодирана сол (Тибетска, Хималайска и т.н.), особено валидно за бременните и кърмачките, тъй като последствията за плода могат да бъдат необратими по отношение нервно-психическото развитие.

Успешното изпълнение на Националната програма през следващите 10 години от въвеждането й доведе до ликвидиране на йодния дефицит в България. Данните за нашата страна бяха анализирани през 2005 г от експерти на Световната здравна организация и УНИЦЕФ, които потвърдиха успеха на Българската национална програма.

Имайки предвид, че йодният дефицит представлява геоекологичен проблем с траен характер, контролът върху йодния прием на населението в ендемичните райони остава постоянна задача на здравеопазването, с основен акцент върху рискови групи – бременните, кърмачките и децата.

Независимо от програмите за йодиране на готварската сол в повечето европейски страни, йодният дефицит в Европа персистира и изисква значителни усилия за разработване на единна стратегия, както и въвеждане на унифицирана мониторна система.

Автор на статията е доц. д-р Лъчезар Лозанов, специалист в екипа на медико-дентален център Preventica, а поводът е 25 май – Международният ден за борба с болестите на щитовидната жлеза.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg