Йоддефицитните заболявания са група болести и нарушения в развитието, които са обусловени от намален прием на йод, имат ендемичен характер, вследствие на йоден дефицит и могат да бъдат предотвратени чрез адекватен и системен йоден прием. Най-честа проява на йодния дефицит е ендемичната гуша. Особено значими са нарушенията, възникващи в пренаталния и постнаталния период.

Йодният прием по време на бременността е определящ за нормалното ѝ протичане и по отношение нервно-психичното и физическото развитие на новородените. При възрастните йодния дефицит може да доведе до намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), паметови нарушения, депресия, стерилитет, спонтанни аборти и мъртвораждания.

Йоддефицитните заболявания бяха сериозен проблем и за България, където йоддефицитните планински и полупланински райони представляват 1/3 от територията. В резултат на масовата профилактика с йодирана готварска сол, както и допълнителна такава с таблетки калиев йодид за децата и бременните, до 1974 г. болестността в България значително спада от 56% до 12%.

Дневните нужди от йод, които се осигуряват от водата и храната са различни в отделните възрастови групи: при новородените около 50 μg, при децата до 10 г. – от 90 до 120 μg (микрограма), а след 10-годишна възраст и при възрастните лица – около 150 μg. По време на бременност и лактация същите нарастват до 250 μg. Йод-дефицитни нарушения и заболявания се развиват, когато дневният йоден прием е под 100 μg, информира .

От значение за изявата на нарушенията са някои допълнителни външни фактори, свързани главно с храненето (оскъдно и/или безбелтъчно хранене, прием на естествени струмигени, съдържащи се в някои храни – зеле, цвекло и др.). Същото се отнася за тютюнопушенето, някои съпътстващи хронични инфекции, стомашно-чревни заболявания, прием на медикаменти, като литиеви соли, сулфанилурейни препарати и др.

Доказано струмигенно действие имат нитратите, петролните деривати, пестициди, изкуствени торове и др.

Злокачествените образувания на щитовидната жлеза са 2 до 4 пъти по-чести в ендемичните райони, отколкото в неендемичните. Тяхната честота рязко нараства при радиация, какъвто е случаят с Чернобилската авария. В тези случаи се налага спешна йодна профилактика на рисковите контингенти.

Лечението с йодсъдържащи препарати е най-старият, класически лечебен метод, който не е загубил своята актуалност и до днес и успешно ликвидира йод-недоимъчното състояние. Най-често прилагани са неорганичните съединения на йода – калиев йодид таблетки 0,5 mg дневно в продължение на 6 месеца. Даването на по-високи дози крие риск за хипотиреоидизъм или за провокиране на автоимунни реакции. Нискостепенните „гуши“ с неголяма давност претърпяват обратно развитие или изчезват напълно, докато високостепенните, тези с голяма давност или с възли, най-често остават без съществена промяна.

Йодурията е основен критерий за актуалния йоден прием при контрол на профилактиката, но тя е без съществено значение за индивидуална оценка поради значителните дневни вариации.

Масовата профилактика на йоддефицитните заболявания се провежда с йодирана готварска сол. Въведен за първи път в Швейцария през 20-те години на 20-ия век, този метод на профилактика е международно утвърден като най-ефективен в сравнение с другите методи (йодиране на водата, хляба, млякото).

Йодирането на солта се извършва по различни технологични способи чрез прибавяне на калиев йодид или на калиев йодат, като последният има предимство защото е значително по-устойчив на влага, топлина и светлина. Световната практика е доказала, че профилактиката с йодирана готварска сол е най-лесният, високоефективен и евтин метод, позволяваща универсално приложение.

България е с дългогодишни традиции в това отношение. Първата национална програма, разработена от акад. Ив. Пенчев и сътрудници, която е приета през 1958 г, въвежда задължителна масова йодна профилактика с йодирана готварска сол във всички ендемични райони на страната, както и допълнителна профилактика с таблетки калиев йодид („Антиструмин“) за всички деца до 18 г. възраст, за бременните жени и кърмачките.

През 1994 г. беше разработена и въведена нова Национална програма, приета с Постановление на МС № 96/1994 г. (30, приложение 12). Съгласно тази програма е въведен нов задължителен стандарт на йодиране и регламентира задължителна консумация на йодирана готварска сол за населението на цялата територия на страната, системен контрол върху качеството, вноса и търговията с йодирана сол, прилагане на такава в хранителната индустрия, както и системен мониторинг върху основните параметри, характеризиращи йодния статусна рисковите групи. Като втори етап на програмата бе въведена йодна профилактика и за домашните животни, с цел повишаване съдържанието на йод в животинските храни (мляко, млечни произведения, яйца, месо), които са основен източник на йод за човека. При тези условия не е необходимо провеждане на допълнителна профилактика с таблетки калиев йодид.

Недопустима обаче е консумация на нейодирана сол (Тибетска, Хималайска и т.н.), особено валидно за бременните и кърмачките, тъй като последствията за плода могат да бъдат необратими по отношение нервно-психическото развитие.

Успешното изпълнение на Националната програма през следващите 10 години от въвеждането й доведе до ликвидиране на йодния дефицит в България. Данните за нашата страна бяха анализирани през 2005 г от експерти на Световната здравна организация и УНИЦЕФ, които потвърдиха успеха на Българската национална програма.

Имайки предвид, че йодният дефицит представлява геоекологичен проблем с траен характер, контролът върху йодния прием на населението в ендемичните райони остава постоянна задача на здравеопазването, с основен акцент върху рискови групи – бременните, кърмачките и децата.

Независимо от програмите за йодиране на готварската сол в повечето европейски страни, йодният дефицит в Европа персистира и изисква значителни усилия за разработване на единна стратегия, както и въвеждане на унифицирана мониторна система.

Автор на статията е доц. д-р Лъчезар Лозанов, специалист в екипа на медико-дентален център Preventica, а поводът е 25 май – Международният ден за борба с болестите на щитовидната жлеза.

  www.infoz.bg