Училища, в които децата се чувстват щастливи, учат по-добре, а резултатите от наученото са по-високи. В проект „Предаваме нататък“ е вградена идеята за образование в хармония с децата. Проектът изпълни един иновативен подход на по-специална грижа, за езиковото и социално-емоционално развитие на 8 – 9-годишни ученици от уязвими семейства. Моделът беше представен в Стара Загора от Лена Драголова, след успешното приключване на образователен проект.

Моделът на неформално образование по щастие допълни ученето в началната образователна степен. Прилагането му не е алтернатива, а усвояване на оперативни и емоционални компетенции, възможност малките ученици да станат социално активни.

В България едва 10% от ромските ученици завършват средно образование. За да се ограничи броя на отпадащите от просветната система, проект „Предаваме нататък“ приложи като катализатор Програмата за учене с радост. Чрез различни традиционни и новаторски форми на извънкласни форми на занимания и игри в поведението и когнитивните способности на малките ученици от 2-ри клас се постигнаха осезаеми положителни промени: да говорят правилно българския книжовен език, да формират у себе си усет към доброто, прогресивното, красивото и ценностно израстване. Емоционалното здраве е от решаващо значение за справяне с образованието и трудните ситуации в живота. Малките ученици определено се впечатлиха от начина по който се общува с тях, от игрите, приказките и състезанията. Цялата емоция от часовете за учене с радост неусетно и трайно се трансформира в умения за учене и социализация. Програмата за учене с радост ги направи по-разумни и знаещи, отвори очите им за доброто и красивото, обогати възприятията, запали любопитството им и те уверено поеха по дългия път към познанието. Усвоените в началната училищна степен езикови умения имат стартово значение за зрелия период от живота на човек. Децата най-много се интересуват от това, кой се интересува от тях!

През учебната 2022/23 година, проект „Предаваме нататък“ обхвана 7 училища: старозагорските – Средно училище „Христо Смирненски“, Основно училище „Георги Райчев“ и Начално училище „Зора“; Основно училище „Кирил и Методий“ в c. Свобода; от Чирпан – Основно училище „Васил Левски“ и Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ и 77-о основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.

В дейностите на проекта се включиха общо 165 второкласници, разпределени в 8 групи. Косвени ползватели на постигнатите резултати станаха над 1000 души – учители, възпитатели, родители, роднини, съученици и връстници на децата.

В рамките на 8 месеца, с всяка група се проведоха по 16 занятия от Програмата за учене с радост. Това са 130 астрономически часа неформално образование по щастие, 4-ма психолози обучаваха второкласниците.

19 педагози успешно преминаха теоретично обучение и едногодишен практически курс за прилагане на Програмата за учене с радост в началната образователна степен. Всички те получиха специален Сертификат и правото да водят занятия с децата.

Университетският екип на Дончо Донев, Ирина Калинина, Венета Узунова създаде специален наръчник „Щастливи ученици в училище – мисия възможна“. Книгата показва модел за създаване на позитивна и мотивираща образователна среда чрез социално и емоционално учене и дава указания за практическата употреба на програмата. През предстоящата нова академична година, иновативният подход за учене с радост ще бъде включен в учебните дисциплини на бакалавърска, магистърска степен и следдипломна квалификация на 4 факултета от Тракийския и Пловдивски университети и ДИПКУ – Стара Загора.

Освен „Ученето с радост“, проектът въведе в извънкласното обучение по щастие и „Учене чрез изкуство“, като осигури на децата от ромската общност възможности да посещават библиотеки, музеи, постановки на Кукления театър, музикални прояви. Усещането за съпричастност и колективност се изграждаше постепенно по време на съвместните дейности с родителите. Върху тази основа е разработен модела „Семейни игри“. Правенето на нещо заедно, съревнованията по отбори често отключва и решаването на някои сложни социални проблеми.

Изпълнението на проекта доведе до ново разбиране за положителната роля на учителите в обучението на децата. Щастливата класната стая е като арена, пълна с шарени предизвикателства, настроение и много усмивки. Учителят трябва да разпалва страст за учене. Всеки учебен час от всеки ден, в който са му поверени, да предизвика учениците си да дават най-доброто от себе си, да отключва желанието им да научат нещо повече. Специална роля в проекта изпълниха директорите на училищата. В края на учебната година те поканиха участниците в проекта на сутрешна закуска. Седнали на обща маса с най-представителната за своето училище личност, децата разказаха и споделиха преживяното в часовете по щастие. Директорите също опознаха по-отблизо своите възпитаници – как разсъждават и как се чувстват, в какво са успели и какво предлагат .

Проект „Предаваме нататък“ изпълни комплексни действия за развиване на мисленето, за овладяване на техники за учене и стратегии за успешна реализация на малките ученици. Изградените у тях умения: как да открият себе си, как да се справят сами и как да помагат на другите ще повиши нивото на емоционалната им грамотност за създаване на социален модел на поведение в контекста на собствения живот на детето.

Реални успехи на проект „Предаваме нататък“ са намаленият брой на второкласниците, отпаднали от училище и редуцираните безпричинни отсъствия. Учителите усвоиха и могат да прилагат в своите часове, екскурзии или празненствата в училище всички игри, приказки и състезания, използвани от психолозите. Трайната устойчивост на методиката за учене с радост и утвърждаването ѝ в общински, регионален и национален мащаб, като разпознаваем и ефективен подход за развитие на езикови и социално-емоционални умения на деца от уязвими общности, е най-доброто постижение на проекта. Програмата за учене с радост може да се актуализира и прилага с дългосрочен и устойчив ефект години напред.

„Когато ученето е забавно, можеш да завладееш света!“ – казва Лена Драголова.

Детската проблематика във всичките ѝ аспекти е изключително важна за обществото ни и следва да бъде в центъра на публичния интерес. Всеки неразрешен в детството проблем се проявява по-късно, облечен в депресия, болест или неприемливо поведение. Емоционалното състояние на малките ученици е изключително важно. Щастието е полезен навик да живеем и да се чувстваме добре в реалността и като всички останали, ромските деца също трябва да се възпитат да искат да бъдат щастливи. Училището подготвя за живота и учениците в икономически неравностойно положение. Има лостове за разчупване на образователната система и намаляване на неравенствата. Инвестицията в езиковата и емоционална грамотност на 8 – 9-годишните деца от уязвимите общности ще се изплати в бъдеще, когато им се наложи да вземат трудни решения и да се ориентират в сложните ситуации на света, който ни заобикаля. Извънкласното неформално обучение по щастие успешно запълва една празнина в образователната ни система. Необходимо е да научим децата да мислят, от малки да се справят с грешките и да анализират неуспехите си, да защитават собствените си желания.

  www.infoz.bg