Проф. Божидар Попов: Въвеждането на данък "вредни" храни не помага за здравето на хората

Във връзка с дискусията за въвеждането на данък „вредни“ храни, считам, че това е неефективна мярка за справяне с проблемите на заболяванията, свързани с храненето в България, коментира проф. д-р Божидар Попов. 

Проф. Божидар Попов, който е председател на Българско дружество по хранене и диететика и доктор на медицинските науки, обяснява в своето становище, че в основата на тези заболявания стоят са фактори като режимът на хранене, генетиката, начинът на живот, двигателната култура, както и липсата на информираност.

На базата на нашия опит и на последните научни публикации, смятаме, че не трябва да се приема термина „вредни“ храни, който не се прилага в науката за хранене. Ако една храна е с доказано вредни съставки, то тя не е храна и не трябва да се консумира. Храната може да вреди на здравето само в отделни случаи, когато в нея попаднат (най-често от околната среда), замърсители от химичен и биологичен произход – олово, живак, радиоактивни вещества, вируси, бактерии, паразити и др. В науката за хранене всички продукти и съставящите ги нутриенти са нормирани по пол, възраст и професия, като границите, в които те могат да бъдат причина за дефицит или свръх прием са дефинирани точно. Всичко това дава основание да твърдим, че няма вредни храни, а вредни количества.

Тъй като в проекто-закона се обсъждат главно три основни нутриента (трансмастни киселини, сол и захар), редно е да отбележим, че нормираните нива, свързани с приема им са различни. Например, набавянето на захари само от единствения основен естествен източник – плодовете, може да бъде недостатъчно и да породи риск от дефицит за организма, а пък натрият поради широкото си разпространение в конвенционалните храни може да доведе до свръх прием. Всяка съставка, одобрена за влагане в хранителни продукти и напитки в Европейския съюз, може да присъства в балансирания хранителен режим при препоръчителните норми за оптималният им внос. Препоръката или ограничаването на дадени хранителни продукти може и трябва да става на базата на индивидуалното здравословно състояние, възрастта, пола, професията, двигателната култура и т.н.

Към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно в оптимални количество води до заболявания. Данък върху някои храни беше въведен в ограничен брой страни по света и опитът показва, че той не е повлиял  в частност  върху нивата на наднормено тегло и затлъстяване. Това, което е необходимо са информационни кампании, насочени към формирането и промотирането на хранителни навици. Такава информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с национални образователни кампании, които да стигнат до всяко училище и всяко семейство и да помогнат за по-доброто разбиране на отговорността за собственото здраве. Необходимо е да се популяризира т.нар. здравословен начин на живот (хранителен и двигателен режим, сън, и т.н.). и създаване на възможности за децата да спортуват повече и да са физически активни.

Според Световната здравна организация, проблемите на болестите, свързани с храненето, могат да се  решат, ако  се  съчетаят  усилията  на  специалисти,  медии, производители на храни и напитки, правителствени и неправителствени организации. Едно ползотворно сътрудничество на специалистите по хранене и диететика с Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованието, Министерство на спорта, медиите и производителите на храни и напитки, могат да допринесат за създаване и затвърждаване на здравословни хранителни навици още от предучилищна и училищна възраст.

Въвеждането на задължително обучение при подрастващите, свързано със здравословното хранене и начин на живот със сигурност ще има много по-голяма полза за здравето на обществото в дългосрочен план, отколкото налагане на ограничения и данъци, обяснява председателят на Българско дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов.

  www.infoz.bg