Норвежки практики за устойчиво градско планиране бяха представени на среща по проект „Нов европейски Баухаус“
На 2 октомври 2025 г. Община Стара Загора организира третата среща на заинтересованите страни по проект „Нов европейски Баухаус“. Фокусът на срещата беше върху норвежкия опит в градското планиране, представен по време на посещение в рамките на проекта в общините Елверум и Våler през май 2025 г. „Видяхме квартали, училища и обществени сгради, които са едновременно красиви, устойчиви и приобщаващи“.
Това сподели Георги Симеонов, директор на дирекция „Европейски програми и протокол“ в Община Стара Загора. Освен него в дискусията участваха архитекти, представители на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България, неправителствени организации, Търговско-промишлената палата, както и представител на Общинския съвет в лицето на проф. Иван Върляков и главният архитект на града Николай Василев.
Нов европейски Баухаус е инициатива на Европейската комисия, която свързва Европейския зелен пакт с пространствата, в които живеем, и цели да насърчи проекти, които съчетават устойчивост, приобщаване и естетика в заобикалящата среда.
Участниците се запознаха с примери за устойчиво градско планиране в град Елверум, сред които новият квартал Ydalir, изграждан като част от концепцията за „Квартал с нулеви емисии“. В него училище, детска градина и спортна зала са реализирани с конструкция от дърво, с интегрирани зелени пространства и транспортни решения, които насърчават придвижването пеш, с велосипед и с градски транспорт.
Бяха представени и добри практики като обновената гимназия в Елверум с пристройка от рециклирани материали, както и опитът на по-малката община Våler със своята нова църква и модерна спортна зала – обекти, които съчетават съвременна архитектура, уважение към традициите и активна социална роля за местната общност.
Особено впечатление у участниците направи индустриалната симбиоза Sirkulære Solør в региона Våler, която е пример за модел на кръгова икономика и устойчивост. Проектът има за цел да използва биоресурси и остатъчни материали от дървесна и друга биопроизводствена дейност в партньорство между няколко производствени предприятия, като минимизира отпадъците и затвори ресурсните цикли. В проекта участват предприятия като Forestia, Moelven Våler и Solør Renovasjon.
В рамките на инициативата се работи за повторно използване на ресурси – отпадъчна дървесина и остатъци, за намаляване на производствените отпадъци, за внедряване на технологии за пречистване на замърсители и за производство с нисък въглероден отпечатък. Разработват се и проекти за улавяне на въглероден диоксид. Тези процеси също така създават предпоставки за нови работни места в региона.
По време на дискусиите беше направена съпоставка между методите на градско планиране в Норвегия и прилаганите подходи в Стара Загора. Особено внимание привлече норвежкият модел за включване на гражданите в процеса на вземане на значими за общините решения – чрез обществени консултации, анкети, срещи на градския площад и в неформална среда, които помагат за изграждане на доверие, чувство за принадлежност и дори картографиране на „маршрутите на децата“.
„Хората искат да участват, а когато им се даде думата, решенията стават по-добри и по-устойчиви“, подчерта един от норвежките домакини по време на визитата, споделяйки опита на своята община.
Участниците обсъдиха как тези практики могат да бъдат приложени в местния контекст, за да се повиши качеството на градската среда и да се подобри взаимодействието между институциите и гражданите. Съпоставките породи́ха оживен дебат относно възможните стъпки за адаптация на норвежките решения в българската общинска среда.
Общото усещане на представители на местната общност беше, че ценностите на новия европейски Баухаус – устойчивост, естетика и приобщаване – трябва да се превърнат в движеща сила за градското развитие. Участниците се обединиха около позицията, че градът има всички предпоставки да съчетае модерност, красота и отговорност към хората и природата.
Събитието показа, че проектът „Нов европейски Баухаус“ не е само възможност за обмяна на опит, но и платформа за нови идеи и партньорства. Нужно е съвместно действие за по-хармонично бъдеще, чрез прилагане и адаптиране на добрите практики към местната действителност.
