Премиерата на операта „Андре Шение“ открива Фестивала на оперното и балетното изкуство
От 21 ноември до 7 декември 2025 г. Стара Загора за 55-ото си издание ще бъде музикална столица на България. През тази година Фестивалът на оперното и балетното изкуство е посветен на 100-годишнината от създаването на единствената извънстолична опера в страната, просъществувала без прекъсване на дейността си.
На 21 и 22 ноември 2025 г. с премиерата на операта „Андре Шение“ старозагорската оперна трупа за първи път в едновековната си история се среща с творбата на Умберто Джордано. Сюжетното действие отвежда към драматичните събития във Франция по време на революционните обществени промени от края на XVIII век. Премиерните спектакли ще дирижира маестро Павел Балев, режисьор е Огнян Драганов, сценографията и костюмите са дело на Денис Иванов, хормайстори са Младен Станев и Стефания Русева, хореографията и пластиката – на Силвия Томова, концертмайстор е Анна Иванова, отговорен корепетитор – Деница Петрова, корепетитори – Мирослав Георгиев и Наталия Шевченко, съобщиха от пресцентъра на Старозагорската опера.
Солистичен състав и мащабна сценична визия
Забележителен солистичен състав ще блесне в двете премиерни вечери. В главната роля на Андре Шение ще се представят Дарио ди Виетри и Борис Тасков, а като Жерар ще излязат Кирил Манолов и южнокорейският баритон Гангсун Ким. В ролята на Мадалена ще се редуват Таня Иванова и Тамара Калинкина. Участват още Тереза Бракалова и Даниела Нинева (в ролите на графиня Ди Куани и старата Маделон), Сарай Диас (Берси), Ивайло Йовчев и Стоян Буюклиев (в ролите на Абата и „Невероятния“), Евгений Арабаджиев и Теодор Петков (Руше), както и Живко Добрев (Матьо). На сцената заедно с оркестъра, хора и балета ще излязат и деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера – Стара Загора.
Внушителна сценография, многопланови и атрактивни сценични решения, над 160 костюма – истински произведения на изкуството, обещават зашеметяващо първо сценично представяне в стогодишната история на Старозагорската опера на „Андре Шение“, с която композиторът Умберто Джордано получава световно признание. Изобилие от контрасти и цветове разкрива драматизма на епохата – блясък и разруха, любов и омраза, еуфория и тъга, живот и смърт. Полет на въображението, артистично и вокално предизвикателство.
Разсеченият портрет на графиня Ди Куани е мощен визуален знак и сам по себе си разказва за разбития свят, за разлома между миналото и новото време.
Творчески прочит и послания на „Андре Шение“
Основната задача, която си поставя диригентът Павел Балев, е как да се придаде повече топлина на „звука“ на революцията. „Колко италианска да бъде френската революция на композитора, а доколко френският сюжет трябва да звучи по френски в италианския веризъм на Джордано? Провокация или логично преплитане? Нали най-известната песен на френската революция „La Carmagnole“ идва от име на град в Италия! Нали за да видим „Джокондата“ на Леонардо да Винчи, трябва да посетим Париж. Истинската провокация е в откриването на богатството на художествената обработка, в разбирането и усета за наситеност и плътност на многообразието при подхода и творческата реализация на творбата, в докосването до магията и вечните ценности на европейската история и култура!“ – казва диригентът Павел Балев, който за първи път в своята богата международна кариера дирижира това заглавие.
За режисьора Огнян Драганов „Андре Шение“ е едно от най-трудните оперни заглавия, които е поставял, редом с „Фалстаф“ на Джузепе Верди и „Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт. „Опера, която наподобява театрална трагедия, в която всеки един детайл от текстовата канава, която сглобява разказа, трябва да бъде разчетен. Късен веризъм, кореспондиращ с театъра на Бертолд Брехт. Между два свята… които имат различни знакови системи за оценка на праведност и истина! Умореният от претрупан с красота и изящество свят – изкривен до гротеска, и новият демократично-либерален свят, където колективното и демократичното личностно доказване се преплитат. Свят, в който жестокостта е опиянение и безумие. Както и днес, когато всичко се повтаря и ме кара да се замисля: Нима лозунгът СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО Е ХИМЕРА? Надявам се не!!! Не е ли време точно сега да прелистим страниците, които ни напомнят за Андре Шение – любимият френски поет на революцията, на Пушкин? Любовта е саможертва и страст, порок и вдъхновение, жажда за нов ред и разочарование! Всичко това – в едно прекрасно заглавие, каквото е операта „Андре Шение“….“
„Нашата постановка на „Андре Шение“ се създава в едно трудно време и за страната ни, и за света, описва друго такова трудно време и посланието, което можем да отправим, е, че и в най-тежките мигове човечеството никога не е спряло да съществува и винаги е намирало пътя към Надеждата и спасението“ – споделя художникът Денис Иванов и допълва: „И може би в това е величието на Изкуството – да може да ни отрезвява и да напомня, че „всичко това е било“ и въпреки това светът е продължил и имаме „днес“, следователно задължително ще има и „утре“ и единствената ни грижа е как да направим това „утре“ възможно и, ако успеем, да е по-красиво…“.
