Обръщение на президента Росен Плевнелиев по повод провеждането на национален референдум

В своето обръщение към народа и 43-ото Народно събрание от 27 октомври 2014 г. посочих: „Българските граждани поставиха на всички Вас, народните представители, сложна, но ясна задача – да потърсите общото, като запазите различията си. От позициите, които сега ще заеме всяка една политическа сила, ще се определи дали многообразието може да се превърне в богатство.

Нека песимизмът и тежката криза отстъпят място на смислени действия, стъпка по стъпка, ден по ден.

Девет месеца по-късно искам да Ви поздравя за постигнатото по-високо ниво на стабилност в държавата, за амбицията да се проведат важни реформи и за постигнато широко политическо съгласие за промяна на Конституцията. Ако декларираните намерения за всеобхватни реформи в българското правосъдие, здравеопазване, образование, пенсионна система, енергетика, сектор „Сигурност“ и други, се превърнат в конкретни резултати, това ще бъде голяма крачка напред за държавата и обществото, с дълготраен и силно позитивен ефект във вътрешен и международен план. Първите стъпки и смислени действия са налице - пожелавам успех в по-нататъшната ви отговорна дейност.

Уважаеми народни представители,

Първопричината за почти всеки от големите проблеми на България е в съдебната система и изборния процес. И ниското доверие на гражданите, и усещането за липса на справедливост, и незадоволителният растеж на икономиката и доходите, и недостатъчният размер на инвестициите, и корупцията, и сивата икономика, и ниската избирателна активност, са логичен резултат от неефективна система на правораздаване и неустойчив изборен процес. Именно затова силно подкрепям провеждането на дълбока и всеобхватна съдебна реформа и на национален референдум по изборни права на гражданите. Постигането на решителен и устойчив напредък в българското правораздаване и изборен процес може да стане само с волята и подкрепата на народа. Затова инициирах повторно този референдум. Той е точно толкова важен за бъдещето на България, колкото и съдебната реформа.

Възползвам се от възможността, която Конституцията ми дава да се обърна към Вас, защото вярвам, че дебатите, които предстои да проведете, и решението, което ще гласувате днес, са от ключово значение за развитието на демокрацията и политическата система в страната.

Сезирах 43-ото Народно събрание с искане да се произнесе за провеждане на референдум по три въпроса, които отдавна са в центъра на общественото внимание, но така и не получават този отговор, който да внесе стабилност в избирателната система и процеса на формиране на институциите. Уверен съм, че можем да подобрим многократно работата на публичната власт, като й осигурим по-високо ниво на обществена легитимност.

Всеки политик излиза на политическата сцена с ясен ангажимент да се съобразява с волята на суверена, да намери още по-ефективни начини за засилване на гражданското участие при формиране на политическите решения. Всеки един от нас под една или друга форма го е обещавал на своите избиратели, а всички заедно го дължим на народа. Дължим му доверие, защото гражданското общество не веднъж ни показа своята мъдрост и привързаност към ценностите на демокрацията. Нямаме нито причина, нито право да откажем на суверена възможността да се произнесе по въпроса как да излъчи своите представители. Именно тези, които веднага след избора си ще се закълнат във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Пряката демокрация може да допринесе за повече стабилност и доверие в политическата система, когато референдумите се инициират честно, с истинско желание да чуем суверена по въпроси от общонационално значение, но не с популистки подбуди.

Обръщение на Росен ПлевнелиевУважаеми народни представители,

Всички ние сме свидетели, че през последните години изборите в България вместо да внасят стабилност, много лесно се превръщат в нов фактор на недоверие, на постоянни съмнения, на безкрайни обвинения в манипулации, търговия с гласове, купен вот, корпоративен вот. Все по-малко наши сънародници се възползват от правото си на глас, все повече българи остават изключени от политическия живот на страната. От това страда държавата и нейните институции. Ако не преобърнем този процес, апатията и нихилизмът ще засегнат основите на самата политическа система. Решението е в провеждането на референдум по изборни права на гражданите. Вотът на българските граждани ще ни покаже кои са основните принципи, при спазването на които народът да излъчи своите представители. Ще се внесе необходимата стабилност в изборния процес, а в дългосрочен план качествено ще се подобри българската политическа система.

Първият въпрос, който предлагам да зададем на гражданите, е: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Многократно сме дебатирали по тази тема, много различни тези чух и през последната година. Това, което изглежда безспорно, е, че българските граждани предпочитат, наред с партийните листи, да имат възможност да гласуват и за личности. Уверен съм, че ако засилим мажоритарното гласуване, ще заздравим връзката избирател – народен представител и ще дадем възможност в българския политически живот да участват в по-голяма степен тези наши сънародници, които с живота и постиженията си са спечелили обществено доверие. Не бива да противопоставяме мажоритарния на пропорционалния елемент в избирателната система. Уверен съм, че при правилна организация и принципен подход ние сме в състояние да се възползваме от най-доброто и от двете системи.

Заставам категорично зад многопартийната политическа система, която е едно от най-ценните постижения на нашия преход и в никакъв случай не бива да бъде отричана. Изрично подчертавам основополагащата роля на партиите в парламентарната демокрация като носител и представител на народната воля. Същевременно чрез въвеждане на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите се избират с партийни листи, ще запазим партийното многообразие, но ще гласуваме и за личности.

Внимателно изслушах всички критики и предложения, които бяха отправени по отношение на начина на формулиране на въпроса, а по време на политическите консултации с всяка от парламентарно представените политически сили, декларирах своята готовност да доразвием или да конкретизираме съответно заедно този въпрос. Няма едно общо мнение по отношение на това каква част от народните представители да се избират мажоритарно. Не е и редно президентът да постави цифрово изражение на мажоритарността. Това би било в противоречие с основната идея - да се допитаме до гражданите, а след това с общи усилия да стигнем до най-доброто решение. Нека проверим волята за мажоритарния избор на суверена по принцип. Това ще е най-правилният ориентир впоследствие при законодателните решения. 43-ото Народно събрание вече на няколко пъти показа, че може да трансформира партийното многообразие в консенсусни решения и съм уверен, че всички Вие в режим на диалог ще успеете да превърнете народната воля в ясно и приемливо за всички законодателно решение. Днес обаче е важно да вземете решение, което да позволи самото провеждане на допитването. Призовавам всеки, който заявява, че е привърженик на мажоритарния елемент в гласуването, да не търси лесно оправдание в цифрите и процентите, а да подкрепи по принцип идеята за референдум по тази тема.

Друг голям проблем, който се надявам да преодолеем с общи усилия, е засилващата се тенденция на социално-политическо изключване. Все повече се увеличава партията на негласуващите, а държавните органи представляват на практика все по-малко граждани. От това страда не просто тяхната легитимност, но и качеството на работата им, а от там и цялостното развитие на държавата. Без съмнение отчуждението и апатията намират своето обяснение във всички поети и неизпълнени ангажименти, в бързо забравените обещания, както и в многото пропуснати възможности и отложени реформи. Въпреки това, сякаш дойде подходящото време да се опитаме по нов начин да преодолеем този проблем.

Задължителното гласуване е познато в демократичния свят и е лекарство, което може да помогне на млада демокрация като нашата. Колкото повече наши сънародници участват в изборите, толкова по-легитимен ще е изборът, а институциите - по-стабилни и представителни. През изминалата година чух много гласове „за“ и „против“ въвеждането на задължително гласуване, а диалогът докъде се простира границата между права и задължения изглежда безкраен. Нека се знаят всички аргументи – този спор е добър, той има място в нашия граждански диалог. Нека суверенът да чуе и да направи своя информиран и съзнателен избор.

Каквото и да е решението на народа, то е по-силно от нашето лично мнение, от партийните ни интереси, от желанието ни да "ударим" политическия си противник. Колкото и уверени да сме в тезите си, зад които заставаме, правилата на демократичната, правова държава изискват от нас да изпълним волята на този, на когото служим.

Нека всеки се възползва от възможностите, които кампанията ни дава и да убеди все повече български граждани в правотата на аргументите си. Но нека никога не забравяме, че тезата изобщо да не попитаме, защото една малка група хора са уверени в своята правота, няма място в една узряла демокрация. Не мога да приема и подобна позиция. По тази причина аз няма да използвам сега тази висока трибуна, за да соча аргументи „за“ или „против“, а ще ви призова днес чрез гласуването, което ви предстои, да си осигурим най-честния, най-обективния арбитър в този спор - българския народ.

Държавата трябва да осигури възможност на всеки български гражданин да упражни правото си на вот. Това включва и тези наши сънародници, които са зад граница. Ние всички сме им длъжници. Съвременният глобализиран свят, отворените граници, членството на България в ЕС отдавна трябваше да ни накарат да преосмислим своето възрожденско схващане за емигранта, като човек, който е тръгнал да търси своето развитие другаде. В съвременния свят всеки човек има възможността да учи и да работи, както в Родината си, така и по света. Съвременните технологии позволяват всеки българин да бъде част от обществено-политическия живот в страната, независимо къде се намира. Да "внася" най-ценната валута - придобития си опит, осъзнатата гражданска позиция и да може да го направи отвсякъде.

Днес живеем в ерата на информационните технологии, а разстоянията губят традиционното си значение. Наша е отговорността да осигурим възможност на всеки българин да покаже своята загриженост за Родината. Защото те ни виждат, те са с нас, макар и не физически, говорят си с нас – ежедневно от всяка точка на света чрез глобалните мрежи и комуникационни устройства. Това отдавна не е екзотичен лукс, а ежедневие за милиони българи.

Много са ползите от дистанционното гласуване по електронен път, но най-важно е, че това ще бъде крачка в посоката, в която се развива човечеството. Ние вече ползваме ежедневно възможностите, които ни предоставят съвременните технологии. Електронното гласуване е бъдещето, то със сигурност ще се случи. Въпросът е не дали, а кога. Уверен съм, че българските гласоподаватели ще могат да гласуват електронно в близко бъдеще - нека го направим навреме. Така над милион и половина български граждани по света ще могат да дадат своя принос за бъдещето на Родината. Не съм съгласен милиони българи да бъдат изключени от обществено-политическия живот само защото са намерили реализация в чужбина. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в Родината. Те имат отношение и мнение, като очакват да могат да упражняват конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света.

Уважаеми народни представители,

Нашите сънародници искат да бъдат активни участници в процесите на взимане на решения в държавата, като се произнесат по съществени въпроси за това как функционира българската демокрация и изборният процес. Народът се отнася критично към състоянието, в което се намира българската политическа система, като посочва несъвършенствата на демократичния ред. Голямо е общественото очакване да направим повече за преодоляване на недостатъците и пропуските на прехода.

През последните години сме свидетели на опасен процес на делегитимация на институции, на партии и, за съжаление, на политическата система като цяло. Част от причините се коренят именно в загубената вяра, че всеки гражданин е важен, че всеки може с гласа си да промени държавата и че демокрацията предоставя възможност на гражданина да участва пряко във вземането на решения. Няма по-силен инструмент, с който да повишим доверието на гражданите, от референдума!

Използването на пряката демокрация е доказателство, че политиците служат на народа. Уверен съм, че ако засилим ролята на референдумите в нашия политически живот ще спечелят всички – и партиите, и гражданите, и институциите. Вярвам, че при добра регламентация и организация този най-мощен инструмент на пряката демокрация може да направи политическата среда в страната далеч по-устойчива и стабилна.

Вече предложих националният референдум да се проведе заедно с предстоящите избори за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 година. Едновременното провеждане на местни избори и референдум ще даде възможност да чуем хората с възможно най-малко допълнително натоварване на бюджета. Практиката на много прогресивни общества показва, че съчетаването на двата вида гласуване позволява на пряката и представителната демокрация да си взаимодействат, като подсилят демократичните устои на държавата.

Уверен съм, че с дебатите и гласуването си днес Вие ще покажете на обществото, че 43-ото Народно събрание е оставило в историята острото и безпринципно противопоставяне. Многообразието на политическото представителство е най-добрата среда, в която да потърсим правилните решения. Те ще бъдат най-устойчиви, ако са съобразени с волята на суверена.

Нека днес покажем, че вярваме в суверена, за да може утре да направим това доверие взаимно.

infoz autor www.infoz.bg (по информация на прессекретариата на Президента на България)



stara zagora eu grad sport
Мини Марица-изток ЕАД

На подобна тема