Милан Швец - читалище Неделчо Попов 1939, село Конаре

Чужденецът, който ръководи българско читалище и мечтае да промени хората около себе си

Словакът Милан Швец ръководи почти от три години Народно читалище "Неделчо Попов 1939" в село Конаре, на 10 км от Гурково. Разговарям с него в неделя, но той е отзивчив и уточнява, че на село работа се върши всеки ден, винаги когато има нещо за правене. Става секретар на читалището след конкурс.

Преди това прави всичко, което може да се работи на село - с мотика на полето, бере сливи, реже лозята, товари зърно в местната земеделска кооперация...  

Милан Швец казва, че не знае достатъчно за историята на България, за Възраждането, за народните будители, за читалищното дело и за литературата ни. Иска да научи повече. В разговор все още се затруднява да намери точната българска дума. Днес обаче можем да сравним постъпките на Милан Швец с тези на българите от 19-ти век, започнали да създават съвременната ни държава и духовност. "Аз искам да давам. Искам да помагам, дори и тогава, когато знам предварително, че ще загубя нещо. - казва Милан Швец - Винаги съм живял по този начин. Спасявал съм човешки животи, но в същия момент съм рискувал моя собствен. Това са силни думи, но така съм действал винаги - давам нещо и не мисля дали ще ми навреди".   

За материалните неща Милан обяснява, че не съжалява. Чувството, че е помогнал на друг човек го зарежда с желание да продължи. Иска да даде всичко, което може, повече и повече. "Хората тук в село вече знаят това, но много от тях само искат и искат, а няма инициатива.

Милан Швец е роден през 1959 г. в Чехословакия. От 5 години живее в България - в село Конаре, област Стара Загора, намиращо се на 5 км от Гурково. От повече от две години е секретар на Народно читалище "Неделчо Попов 1939".
Милан Швец е имал динамичен живот. Майка му е от Словакия. Баща му е германец,  немски евреин, който напуска принудително Берлин през 1944 г. Още когато Милан е дете, семейството му се мести в Прага и там живее и работи до пристигането си в България. Казва, че не може да се похвали с високи оценки в класната стая. Излиза от училище със занаят на автомобилен механик, но работи кратко тази професия. Занимава го спорта - боксьор е в националния отбор на Чехословакия. Интересувал се е и от бойни изкуства. Благодарение на спорта, а и защото баща му е военен офицер, Милан Швец постъпва на работа в армията, а по-късно започва работа в полицията на Прага и с тази професия са свързани дълги години от живота му.
Преди да напусне Чехия, работи и като таксиметров шофьор. Има вече пораснали деца.

В България идва в средата на месец май с приятелката си Павлина, с която и днес са заедно, но все още нямат брак, но са го планирали.

Аз не чакам благодарност, от тях аз искам инициатива, да разберат, че могат и сами" - казва Милан и обяснява схващанията си с метафора: "Ако имаш едно цвете и искаш то да расте, трябва сам да се сетиш да го сложиш в плодородна пръст. Може да го оставиш и върху цимента, но то ще увехне, няма да се развие, няма да можеш да подариш от него на другите".

Милан цени откровеността, готов е да даде и помогне на всеки, който поиска и който е готов използва полученото. Не винаги вижда това у българите. Болно му е, че на много къщи българското знаме е разпрано от вятъра и без цветове от дъжда. Хората се бият в гърдите и се наричат българи, но не правят нищо. Не е трудно да сменят скъсания флаг и сутрин, като отворят очи да погледнат и да кажат - да това е моята държава, това е България, обяснява чужденецът.

Милан Швец знае значението на българската дума будител и я използва свободно в разговор. Но не счита, че има свой будител. Житейските ситуации са това, от което се учи. Запазва доброто, виждал е и много зло, но за него се шегува с думите: "Човек трябва да знае как изглежда злото!". Разказва, че помага на черквата "Света Троица" в село Конаре. Със съвсем обичайни неща - коси тревата или с друго нещо, което му поискат. Отчето му казал, един ден, че трябва да се кръсти, защото е по-добър от много християни, които влизат в черквата и прави не малко за нея. Повторил му го няколко пъти и Милан помислил и решил, че в това няма нищо лошо. При това вярва, че има Нещо, което го пази. Бившият полицай не иска да разказва за миналото си, защото гледа напред, но е сигурен е, че три пъти животът му е бил спасен по чудо. Вероятността днес да не е сред нас е била много голяма, като единият път животът го напуснал за минути, но пак се върнал. При един от разговорите си по телефона с майка си ѝ казал, че е решил да се кръсти в българска църква. А майка му, която е родена в Словакия и е православна християнка, му отговорила, че това не е нужно - той отдавна е кръстен като малко дете. Направила го е тайно от баща му и не е говорила през годините за това как по време на командировка на бащата и извършила ритуала в малка църква, споделя Милан. Разказал това на попа в селото, той вдигна очи и каза: "А, Бог си знае работата. Ти не си знаел дори, но правиш нещата, като добър християнин". 

Народното читалище "Неделчо Попов 1939" в Конаре е малко. Има книги, но няма библиотекар. Милан Швец е сам и върши и тази работа. Заедно с това води театрална трупа, кръжок по фотография, учи всеки как се използва компютър, събира историята на селото, рисува, снима днешните събития и ги споделя в интернет с тези, който искат да ги видят... За театралните представления сам пише сценариите, но иска от "артистите" да бъдат автори и да представят сюжета със собствени думи и емоции. В този процес за Милан е важна работата в група, той задава темата и само наглежда, ръководи... 

"Много ми харесва тази работа, защото работя с хората, с децата" - възкликва Милан и обяснява как е започнал. Предходният секретар се пенсионирал и прочел обява за конкурс. Милан Швец решил, че отговоря на критериите и че ще кандидатства. Потърсил и мнение, но му казали: "А, това не е за теб. Това е работа за библиотекарка. Ти си мъж!", спомня си словакът. Но този довод не му повлиял, а и имал приятел в Прага, който е библиотекар... На конкурса се явили 12 души. Преди изпита пред комисията Милан Швец се готвил две седмици, не правил нищо друго - четял и писал. Разказва, че тогава лошо говорил български, но владее руски и защото азбуката е същата, думите са сходни, е успял да напише концепцията си. 

"Аз победих. Показах на комисията, че моите намерения са ясни, че имам програма за година напред. Тогава ми помогна и моята приятелка, заради която съм тук в България. Помогна ми в началото и ми каза, че трябва сам да се справя след това, не иска да ме разглези" - шегува се чужденецът. 

Днес Милан Швец работи и с проекти, които финансират читалищните дейности. Все още има проблем заради езиковата бариера, но получава винаги помощ от колегите си от други читалища. В селото четат малко книги, но при него постоянно влизат много хора. Прави им всякакви услуги с компютър и принтер. Чрез интернет купува всичко, което му поръчат. Хвали се, че чрез интернет е продал и стадо овце. "Искам да съм полезен за най-обикновени неща и това много ме зарежда" - казва Милан. Той иска и да предаде знанията и уменията си, възгледите си, на други хора, но в село няма на кого. Милан Швец знае, че не винаги може да постигне успех - и преди в полицейската си работа, и днес тук в България. Той е сигурен, че е полезен и с дейностите, които са свързани с читалището, и с помощ при битова ситуация, но и за него е много трудно да събуди желанието за промяна у децата и младите хора. Но не се отказва, стига му, че е постигнал простички неща. Например, когато децата влизат при него трябва да поздравят, да са с чисти обувки, да си измият ръцете преди да пипнат книга или компютъра. Милан Швец знае, че не той трябва да възпитава тези най-елементарни навици, но е готов да го прави. И на въпроса какво ѝ липсва на България днес, отговаря без замисляне и с една дума - ред. Обяснява, че много от хората тук нямам нужните интереси, нужна е промяна, но никой не почва да я прави, няма инициатива. Решението е да се промени мисленето и сигурно това става със смяна на поколението, затова Милан обича да работи с децата. 

Днес Милан Швец постоянно чува от хората: "Ти си луд да стоиш тук, качвай се на колата и се връщай на Запад...". Получавал е предложение за работа в София със отлична заплата, но отказва. В читалището заплатата му е малко над 300 лева, но обяснява, че не е "избягал" от Чехия, за да замени един голям град с друг. "България заслужава да се работи за нея. Дори и много малко от това, което правя тук в читалището да има резултат и да доведе до промяна, си струва усилието ми" - казва чужденецът, който ръководи българско читалище и мечтае да промени хората около себе си.

(Разговорът ми с Милан Швец се състоя в края на 2014 г. и след него е публикуван сходен на този материал и в списание „ББИА онлайн“, издание на Българска библиотечно информационна асоциация, в което част от темите бяха посветени на Деня на народните будители – 1 ноември).

Автор: Илко Груев



barcelona stoichkov stara zagora

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров: Милиони левове на Общината са несправедливо и нелогично блокирани

Заместник-кметът на Община Мъглиж д-р Душо Гавазов говори за състоянието на пътищата в общината и проблема с шосето до село Селце

Разказ за дейността на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" в Стара Загора

stara zagora eu grad sport
Мини Марица-изток ЕАД