Пред нас е новата книга на д-р Ваня Донева „Ракурси към културния облик на Стара Загора (от края на ХІV век до 1885 година)“. Тя е историческо описание, анализ, обобщение и кратка енциклопедия на духовното развитие на Стара Загора от Възраждането до включването на града в пределите на българската държава през 1885 година. Проследява един дълъг период от историята на града, като акцентът е върху културното развитие – най-важния елемент в духовното израстване.

Книгата (с обем от 290 страници) е допълнена и разширена публикация на докторската ѝ дисертация на Ваня Донева „Културният облик на Стара Загора на границата на две епохи (средата на ХVІІІ – 1885 година)“.

Първа глава „Градът: културни сблъсъци и трансформации“ е посветена на началните векове на османското господство. Авторката се опира на факти и документи, за да подложи на критичен анализ мнения, които дълги години са преповтаряни в историческите изследвания за този период – казва във въведението към книгата научният ръководител проф. д-р Светла Димитрова. За да обрисува града в началото на османския период и демографските промени в неговото развитие, Ваня Донева използва оскъдната информация от български изследователи и чужди източници – османски и европейски. Същите служат в опитите ѝ да даде логично обяснение за новото име на града – Ески Загра (изписвано по различни начини в отделните извори).

В първа глава са описани и промените, които настъпват в икономическо и социално отношение, измененията в размерите на града, трансформациите в архитектурата, реорганизацията на обществените места.

Втора глава „Духът на новото време в Стара Загора: метаморфози“ обхваща периода от втората половина на XVІІІ век до 1877 година. За да обрисува по-добре промените в Стара Загора, Ваня Донева се спира на преобразованията в Османската империя. Ясно очертава пътищата, довели до увеличаване на християнското население в града, териториалните и административните промени в империята. След прегледа на отделните исторически периоди тя отделя внимание на всички извори, даващи сведения за града, за неговата архитектура и живота на жителите му. По този начин картината, която представя развитието на града в посочените два века, става по-разбираема и по-колоритна за читателя.

Част от втора глава е разделът, посветен на институционализиране на културния живот в Стара Загора през разглеждания период. Първата голяма подтема в него е образованието. В нея обект на изследване са различните видове училища – килийно, елино-българско, взаимно и класно. Последователно са анализирани начинът и продължителността на обучението в тях, използваните пособия и учебното съдържание, намирането на учители и заплащането на труда им.

Ваня Донева прави сравнение между образователните инициативи в различни български градове – Стара Загора, София, Шумен, Трявна. Специално внимание отделя на учителските събори, тъй като в Стара Загора такъв е свикан за първи път през 1868 година. Във втора глава отделна тема е посветена на учебната литература и книжнината. Освен че подробно представя различните учебници, авторката разказва и за живота на техните създатели. По този начин изследването ѝ добива ценен справочен характер.

Като част от голямата тема за културния живот авторката добавя модернизирането на здравеопазването в града, създаването и развитието на читалищата и други културно-просветни сдружения.

Трета глава на книгата обхваща културното развитие на Стара Загора в периода от Освобождението (1878) до Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Тя започва с важен историографски преглед на проучванията, посветени на развитието на Източна Румелия, част от която е Стара Загора. Разглеждат се сложните процеси по възстановяването на Стара Загора и изграждане на основните институции. И тук Ваня Донева остава вярна на желанието си да дава изчерпателна информация за живота на видните старозагорци и посочва биографични данни за участниците в процеса по въздигане на града.

Освен здравеопазването и образованието, в тази част на книгата внимателно са проучени периодични и печатни издания, които се появяват в града, както и първите паметници.

Книгата е писана с ясното съзнание да бъде не само проучване, но и помагало за интересуващите се от културните процеси в един от най-големите български възрожденски градове. Издаването ѝ в електронен вариант я прави достъпна за изследователи, краеведи, студенти, ученици и любители на историята. Езикът е ясен и разбираем. Използвана е изключително богата по обем литература, архивни източници и периодика. Принос са посочените под линия специфични турски наименования и техните обяснения, както и биографичните справки за учители, лекари, политици. Като приложение са включени изображения на Стара Загора, на видни личности от града, на значими архитектурни обекти и елементи от тях, на документи.

Изследването на Ваня Донева надгражда всичко написано досега за възрожденска Стара Загора – обобщава проф. Светла Димитрова. То допринася за по-пълноценно представяне на културния живот по българските земи от края на ХІV век до 1885 година.

(Текстът на проф. д-р Светла Димитрова е от въведението към книгата, тук със съкращения)

Книга на д-р Ваня Донева „Ракурси към културния облик на Стара Загора (от края на ХІV век до 1885 година)“ е издание на „Инфоз“ – Стара Загора.

• Четете книгата в ISSUU
• Четете книгата в YUMPU

Бележка за авторските права на информационната статия и на съдържанието на книгата „Ракурси към културния облик на Стара Загора (от края на ХІV век до 1885 година)“

Статията на настоящия адрес е изключение от общите лицензни права на Информационния сайт www.infoz.bg (Creative Commons 2.5 (CC BY-NC-SA 2.5 BG). Поради това, че текстът по-горе е част от книгата (Въведението), правата са на автора на текста – проф. д-р Светла Димитрова. Преводачът на резюмето Цветомира Кътева има правата върху текста на английски език. Правата върху останалото съдържание на книгата са на автора ѝ Ваня Донева. Никоя част от тази книга не може да бъде копирана и тиражирана в електронен или хартиен вариант без изричното писмено разрешение от авторите.

  www.infoz.bg