„Памет е необходима за всичко. Без памет моралът няма значение“. С тези думи започва алманахът „Памет за старите заралийски родове“ – книга, която като жива нишка свързва миналото и настоящето на града. В изданието са вплетени историите на седем забележителни рода, които разкриват духа, труда и достойнството на заралийците през годините. Книгата е издание на „Инфоз“ – Стара Загора и стана факт с подкрепата на Общината.
Алманахът е резултат от първия генеалогичен конкурс „Моят заралийски род“, организиран по повод празника на града – Пети октомври, от Младите омбудсмани – учениците Адриан Георгиев и Анастасия Грозева от Профилирана природо-математическа гимназия „Гео Милев“. Инициативата е осъществена със съдействието на обществения посредник Иванка Сотирова и правния сътрудник на институцията Георги Туртуриков.
Премиерата на книгата се състоя в препълнената зала на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. По време на събитието представители на родовете споделиха вълнуващи истории, илюстрирани с архивни документи, редки фотографии и лични спомени. Разказите на родовете Бакалови, Каишеви, Налбантови, Ножчеви, Хаджиилиеви, Митови, Хаджи Станеви, Хаджи Колеви, Георгакиеви и Пенчеви представят пътя на хората през времето – от трудолюбиви занаятчии и предприемчиви търговци до учители, общественици и дарители, оставили ярка следа в културния и обществения живот.
„Благодаря на първите смелчаци, които се осмелиха да представят своя род. Надявам се нашето предизвикателство да стане традиция и да продължи с още издания“, сподели омбудсманът Иванка Сотирова по време на премиерата на алманаха.
Краеведът и член на журито в конкурса Снежана Маринова подчерта, че това е първият по рода си сборник за местните родове: „Това издание е истинско потапяне в историята – показва как родовете са се свързвали помежду си, как са се преплитали човешките съдби и какви са взаимовръзките между поколенията.“
На финала, за усърдния труд и отдаденост, представителите на родовете бяха отличени от правния сътрудник Георги Туртуриков. Всеки присъстващ получи алманаха като специален подарък – жест на признателност и уважение към съхранената памет.
