Стара Загора възкръсва от пепелта: Градът отбелязва 148 години от повторното си Освобождение
Днес, 13 януари, Стара Загора прекланя глава пред една от най-драматичните дати в своята хилядолетна история. Навършват се 148 години от повторното освобождение на града по време на Руско-турската война (1877–1878 г.) – денят, сложил край на петмесечния ужас след пълното опожаряване на града от войските на Сюлейман паша.
Памет за загиналите
По повод годишнината, днес от 11:00 ч. в Енорийския храм „Света Троица“ ще бъде отслужена панихида. Негово Преосвещенство Маркианополски епископ Богослов ще оглави службата в памет на хилядите знайни и незнайни жертви – български опълченци, руски воини и мирни граждани, загинали мъченически при защитата, превземането и опожаряването на града през лятото на 1877 г.
В навечерието на паметната дата Художествената галерия в града бе домакин на емоционален концерт. Мъжкият вокален квартет „Светоглас“ потопи публиката в атмосферата на епохата с изпълнения на църковно-славянска музика, възрожденски и патриотични песни, както и мотиви от албума им „Древните химни на Православието“.
Директорът на Регионалния исторически музей – Стара Загора, Петър Калчев, поднесе пред присъстващите увлекателен, но и тежък разказ за трагичните събития, довели до необходимостта градът да бъде освобождаван втори път. Сред официалните гости на събитието бяха ресорният зам.-кмет Милена Желева и началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова.
Хроника на една трагедия
Руско-турската война носи на старозагорци кратка радост, последвана от безмерна трагедия. Градът е освободен първоначално на 22 юли 1877 г. от предния отряд на генерал Гурко, а на следващия ден войските и Българското опълчение са посрещнати тържествено. Избрана е временна управа с председател Петко Р. Славейков.
Свободата обаче трае само 9 дни. Осъзнавайки стратегическото значение на града, Сюлейман паша насочва натам своя 40-хиляден корпус. В решителната битка на 31 юли 1877 г., където бойното си кръщение получават Българското опълчение и Самарското знаме (и където геройски загива подп. Павел Калитин), защитниците са принудени да отстъпят към Шипка.
Това, което следва, е известно в историята като „Старозагорското клане“. Градът е превзет, подложен на нечувани зверства и опожарен до основи от османците. По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и околните села – изклани по улиците или изгорени живи в църквите, където са потърсили спасение. В продължение на пет месеца Ески Загра е тлеещо пожарище, покрито с непогребани трупове, а оцелелите са отвлечени в робство.
Повторното освобождение – началото на възкресението
Обратът във войната настъпва през зимата, след падането на Плевен и героичния зимен преход на руските войски през Балкана. След победата при Шипка-Шейново в началото на януари 1878 г., пътят на юг е открит.
На 13 януари 1878 г. руските войски влизат повторно в Стара Загора. Този път обаче няма тържествени посрещания, музика и цветя. Градът е мъртъв. Историческите хроники свидетелстват за смразяваща картина – единственият човек, който посреща освободителите сред руините на някога цветущия град, е оцелялата по чудо българка Неда Черковина.
От този ден, 13 януари, започва бавното и мъчително възстановяване на Стара Загора, за да възкръсне от пепелта и да достигне до съвременния си облик.
