Първият мащабен водороден хъб на Балканите ще бъде изграден в Стара Загора

Водородните технологии бързо преминават от сферата на научната екзотика в реалния икономически сектор. Стара Загора е на път да се превърне в пионер не само за България, но и за целия Балкански регион чрез изграждането на първия мащабен водороден хъб. Това стана ясно по време на пресконференция в Тракийския университет, посветена на стратегическото развитие на сектора, иновативните изследователски проекти и практическия опит при внедряването на новата технология в транспорта.

В основата на тази зелена трансформация стои Тракийският университет в Стара Загора, който само за 4 години успя да концентрира 6 мащабни водородни проекта – постижение, с което малко изследователски структури в Европа могат да се похвалят.

Проектът H2START: 30 млн. евро за наука и устойчиво бъдеще

Основен двигател на промените е мащабният проект H2START, чиято цел е изграждането на Център за върхови постижения по водородни технологии към Тракийския университет. Финансирането възлиза на 30 млн. евро, осигурени по линия на Европейската комисия. Проектът се изпълнява по престижната програма Teaming, чиято мисия е да ускори иновационния потенциал в страни, които изостават в научно отношение. За целта българските учени си партнират с 2 от най-авторитетните изследователски институции в Италия.

Проф. Дария Владикова, изпълнителен директор на H2START и утвърден експерт по електрохимия, подчерта значението на инициативата:

„Целта на събитието е да покажем, че водородът вече не е екзотика, а реалност за хората. За Стара Загора той е нещо изключително важно, защото градът е мястото, където трябва да направим първия голям водороден хъб. Потенциалът тук е невероятен. Разбира се, не трябва да предозираме очакванията, нито да твърдим, че това е панацея – трябва да гледаме реално на нещата и да вървим напред така, както се върви с всяка нова технология.“

Основното предизвикателство пред Центъра за върхови постижения е постигането на пълна финансова самостоятелност и устойчивост след изтичането на 6-годишния период на европейската субсидия. Въпреки че големите лаборатории в момента се изграждат „на гола поляна“, проектът вече показва сериозна инерция – само за последната година учените са подготвили 6 нови кандидатствания за европейско финансиране, включително и проекти за сътрудничество между Европа и Япония. Вече е планиран и първият голям международен форум: през октомври 2026 г. Стара Загора ще бъде домакин на българо-японско научно събитие, което ще събере над 50 водещи експерти, като половината от тях ще пристигнат директно от Япония.

Глобален диалог и зелена дипломация

Водородният преход изисква не просто местни усилия, а мащабна международна координация. В пресконференцията се включи и проф. Ален Торел от ICARE / Тракийски университет, който има богат международен опит като директор на Китайско-европейския институт към университета в Ухан. Той акцентира върху факта, че климатичните промени не познават държавни граници, а ключовите сектори за редуциране на въглеродните емисии са производството на енергия и мобилността.

Проф. Торел посочи, че въпреки геополитическото напрежение в света, научният диалог не трябва да спира:

„Глобалните проблеми не могат да се решат в рамките на една страна, затова трябва да работим в международна кооперация. Изследванията изискват обучение, а технологиите – обществено приемане. Ако обществото не приеме една технология, тя няма как да продължи напред. Често се казва, че Китай замърсява много, но голяма част от тяхното замърсяване всъщност е наше, защото купуваме огромно количество продукти оттам. Когато говорим с колегите в Китай, виждаме, че те имат същите потребности – по-малко замърсяване, достъп до чиста енергия без въглерод. Трябва да работим заедно за намирането на решения.“

Проф. Владикова допълни неговата теза, отбелязвайки, че Европа остава „остров на стабилност“ на фона на хаотичната глобална ситуация и чрез иновативните си партньорства трябва да разширява тази стабилност към по-нестабилни региони.

Пътят на водорода: Енергиен цикъл „от вода до вода“

От технологична гледна точка водородът предлага уникални предимства, които го поставят пред масово навлизащите батерии. Най-съвременният метод за неговото извличане е чрез електролиза на вода. Голямото предимство на този процес е, че крайният отпадъчен продукт при обратното преобразуване на водорода в електричество или топлина е отново чиста вода.

За разлика от индустриалните батерии, които могат да съхраняват енергия в рамките на едва 2 до 4 часа, водородът позволява дългосрочно и сезонно акумулиране на неограничени количества енергия. За целта могат да се използват подземни пещери или изтощени резервоари за природен газ.

Освен чистата електролиза, в Стара Загора се разработва и уникална за страната иновация, пригодена за нуждите на региона:

„В нашия проект разработваме иновативен подход за едновременно производство на електрическа енергия, водород и биогаз от отпадъци. В момента изследваме отпадъците от хвостохранилището в Стара Загора, за да изчислим колко енергия можем да извлечем от тях. Това е изключително важно за този селскостопански регион. Ако подобни инсталации се изградят в близост до големите ферми, ползите за околната среда и икономиката ще бъдат огромни. Ние правим наука за бизнеса, помагаме му да създаде реален бизнес кейс“, обясни проф. Владикова.

Инфраструктура и транспорт: Предизвикателството пред Общината

Голямата цел пред водородната общност в България е изграждането на адекватна зарядна инфраструктура. Докато в София вече функционира първата водородна станция, обслужваща малък флот от автомобили, в Стара Загора амбициите са насочени към масовия градски транспорт.

По линия на Фонда за справедлив преход за града са подсигурени 134 млн. евро за изграждането на водородна зарядна станция, която да захранва 50 автобуса. Проектът е напълно готов и е получил официалната подкрепа на Брюксел, като в момента се чака единствено решението на Община Стара Загора да влезе в ролята на бенефициент и да стартира изпълнението.

Изграждането на тази станция е стратегически важно за цяла Източна Европа. На настоящата карта на водородните зарядни станции съществува сериозен дисбаланс – на запад от Виена мрежата е гъста и развита, докато на изток и на юг липсват точки за зареждане.

България, и в частност регионът на Стара Загора, заема ключово географско положение като сухопътна врата между Европа и Азия. Тъй като тежкотоварният транспорт на дълги разстояния неизбежно ще премине към водород, изграждането на заряден коридор през страната ни ще гарантира, че транзитният поток от камиони ще има къде да зареди, преминавайки по европейските транспортни мрежи.

Опитът от първо лице: Как се кара водороден автомобил в България?

Докато индустриалните проекти тепърва се разгръщат, водородната мобилност в България вече има своите практически пионери. Иван Иванов от компанията IP Taxi е един от малкото собственици на водороден автомобил в страната, който е докарал превозното средство на собствен ход от Полша.

Според него технологията е напълно готова за масова употреба, но всичко зависи от бързината, с която ще се изгради зарядната мрежа:

„При правилно изграждане на инфраструктурата и добро менажиране на процеса, да караш кола на водород би могло да бъде изключително на сметка. Плюсовете са, че имаме много чиста технология, бързо време за зареждане и практически нулеви вредни емисии. Единственият отпадък е вода. В момента водородът у нас е безплатен за ползвателите на станцията, но в Европа цените не са ниски. В Полша например зареждах на цена от около 16 евро за килограм, което е сходно с разхода на автомобил с двигател с вътрешно горене. Разходът е точно 1 килограм водород на 100 километра. Колата има няколко резервоара с обща вместимост 6 килограма, което означава, че с едно пълно зареждане можем да изминем над 600 километра, без да пестим от нищо.“

От чистата наука към пазарната индустрия

Новият етап, в който навлиза водородната наука в България, бележи преход от академичните лаборатории към реалния бизнес. За разлика от досегашния модел на фундаментални изследвания, новите факултети и изследователски групи към Тракийския университет ще се фокусират върху триадата: наука, иновации, индустрия. В новия факултет на университета предстои мащабно обучение на кадри, които да положат основата на водородната икономика в региона.

Стара Загора разполага с всички фактори за успех – финансова подкрепа, международен експертен състав и ясна икономическа ниша. Сега топката е в полето на местната власт и бизнеса, които трябва да прегърнат технологията и да превърнат региона в лидер на зелената трансформация в Източна Европа.