Бъдещето на комплекс „Марица-изток“ и енергийната сигурност бяха обсъдени в Стара Загора

Политици, учени, представители на енергийния сектор, синдикални организации и граждански и бизнес обединения се събраха в Стара Загора на дискусионния форум „Предизвикателствата пред българската енергетика“, за да обсъдят бъдещето на комплекс „Марица-изток“, енергийния преход и ролята на въглищната енергетика за националната сигурност на България.

В рамките на форума, домакинстван от Община Стара Загора, участниците се обединиха около тезата, че решенията за бъдещето на комплекса не могат да бъдат вземани прибързано, без дългосрочна стратегия и без гаранции за енергийната сигурност на страната и поминъка на десетки хиляди български семейства.

Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев откри форума, а по-късно участва и в един от панелите. В изложението си той подчерта, че Общината не приема декарбонизацията като синоним на ликвидация на въглищния регион: „Община Стара Загора се бори до последно с всичко необходимо срещу всички, които смятат, че комплексът трябва да бъде затворен максимално бързо“.

Той акцентира върху усилията на местната власт за привличане на нови инвестиции и развитие на индустриалната зона като част от подготовката на региона за бъдещите икономически предизвикателства. По думите му само през 2025 г. са привлечени инвестиции за около 255 млн. лева, а за последните четири години общият размер на инвестициите надхвърля 800 млн. лева.

„Стара Загора няма да бъде място за евтина работна ръка. Нашата цел е да привличаме инвеститори, които създават добре платени работни места и търсят висококвалифицирани специалисти“, посочи още Танев.

Народните представители акцентираха върху необходимостта всички решения за бъдещето на комплекса да бъдат вземани след широк обществен и експертен дебат.

Концепция за бъдещето на „Марица-изток“

По време на форума беше коментирана и обявената от министъра на енергетиката Ива Петрова концепция за бъдещето на комплекса „Марица-изток“. Министърът съобщи ден преди форума, че в изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ да бъдат отделени от структурата на Българския енергиен холдинг и включени в ново държавно предприятие. Тя уточни, че това не е просто административна реформа, а част от цялостна интегрирана концепция за бъдещото развитие на комплекса.

По думите ѝ „Марица-изток“ е от изключително значение за енергийната и икономическата сигурност на страната, а към реформата ще бъдат разработени бизнес, финансов и инвестиционен план, съгласувани със синдикалните организации и държавните институции. Министър Петрова определи бъдещето на комплекса като стратегически въпрос за България, който трябва да бъде решен така, че да се гарантират енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на региона. Преходът трябва да бъде безболезнен за българското общество и без риск за националната сигурност.

Сред най-категоричните позиции по време на форума беше тази на изпълнителния директор на „Брикел“ Янилин Павлов. „Без комплекс „Марица-изток“ няма енергетика в България“, заяви той. Според Павлов държавата все още не е представила ясна и дългосрочна енергийна стратегия, а липсата на такава създава несигурност както за бизнеса, така и за работещите в сектора. „Ако искаме енергийна сигурност и стабилност, трябва да има ясна визия. Това е най-важното, което трябва да се случи“, посочи той.

Изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ Тодор Тодоров обърна внимание върху историческата роля на комплекса и необходимостта бъдещите решения да се базират на реални данни и професионални анализи. „Ние не градим представата за утре на база усещания. Ние градим представата за утре на база математика, ясни формули и реални данни“, заяви Тодоров. Той напомни, че през следващата година „Мини Марица-изток“ ще отбележи 75 години от създаването си. „Това не е просто трудов колектив. Това е система, която гарантира поминъка на хиляди семейства и подпомага стабилността на редица обществени системи“, посочи още той.

Експертни анализи и предупреждения

Особен интерес предизвикаха експертните доклади на проф. д-р инж. Иван Марков и проф. д-р инж. Валентин Колев, които представиха технически анализи за ролята на комплекса в електроенергийната система на страната.

Проф. Марков предупреди, че преждевременното извеждане от експлоатация на въглищните мощности може да доведе до сериозни последици за енергийния баланс на България: „Енергийният комплекс „Марица-изток“ не пречи на никого, а е потребен на всички. Той е национално богатство и гаранция за енергийната ни сигурност и независимост. Длъжни сме да го съхраним“. Според него България се нуждае от дългосрочна енергийна стратегия поне до 2050 г. и от широк обществен консенсус за бъдещето на сектора.

От своя страна проф. Валентин Колев представи анализ на състоянието на електропреносната система и обърна внимание на проблема с намаляващата системна инерция вследствие на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници. „Енергийната сигурност не е само икономически, а и национален въпрос“, подчерта той. Проф. Колев предупреди, че прибързаното извеждане на базови мощности крие риск за стабилността на националната електроенергийна система и може да доведе до сериозни технически затруднения в бъдеще.

По мнението на Пламен Павлов, председател на Българската газова асоциация, е необходима реална енергийна диверсификация и балансиран енергиен микс: „Диверсификацията означава добавяне на алтернативи, а не изключване на съществуващи енергийни източници“. Според Павлов България трябва да защитава националните си интереси и да съхрани всички налични енергийни ресурси като част от дългосрочната си стратегия за развитие.

В дискусията участие взеха още представители на синдикалните организации, експерти от енергийния сектор, представители на граждански организации и местната власт, които също изразиха позиция в подкрепа на запазването на комплекса като стратегически елемент от българската енергетика.

Форумът завърши с общото разбиране, че бъдещето на „Марица-изток“ не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически решения. Участниците се обединиха около необходимостта България да изработи дългосрочна национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 г., която да гарантира едновременно енергийна сигурност, конкурентоспособна икономика, устойчиво развитие на регионите и справедлив преход за хората, работещи в енергийния сектор.