Изложба за 125-ата годишнина от рождението на Димитър Гюдженов ще бъде открита в Стара Загора
В Художествената галерия в Стара Загора е експонирана изложба, посветена на 125-ата годишнина от рождението на забележителния майстор на четката Димитър Гюдженов (1891-1979).
В експозицията са включени 25 живописни творби на художника от фондовете на Художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, София, Сливен, Разград, Пазарджик, Габрово, Националната галерия, Регионалния исторически музей в Пазарджик и Музей „Литературна Стара Загора”.
Димитър Гюдженов е една от най-значимите фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея победи и царе, епохи на строителство и духовен разцвет, робство и въстания, митове, обрeди и бит, величие и страдание се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет. Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра.
Близо девет десетилетия неговите картини оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия народ. От “Кубрат и синовете му“ през “Цар Симеон Велики“ до “Ботевата чета слиза на българския бряг“. Димитър Гюдженов пресъздаде в стотици произведения най-забележителните събития в развитието на нацията ни и успя да разкрие същностните страни отдуха на българина.
Изложбата, която ще бъде открита на 15 април 2016 г. от 18:00 часа, се посвещава на 125-ата годишнина от рождението му. С нея родният му град, организаторите, и художествените галерии в София, Пловдив, Бургас, Сливен, Габрово, Разград, Пазарджик и Стара Загора изразяват почитта си към таланта на художника и неговата роля в българското изкуство, съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора.
Димитър Гюдженов е роден на 26 януари 1891 г. в Стара Загора. Син е на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов, един от ония бележити творци, на които съдбата е отредила да прехвърлят моста от Възраждането към следосвобожденското ни изкуство. Интересът му към живописта се формира в бащиното ателие и в зографисваните църкви. За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908 - 1909 г. През 1910 г. заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. През 1913 г. заминава за Париж, където два семестъра учи в Националното училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон. През 1914 г. помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър.
С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги. Зачислен е като военен художник при щаба на Осма Тунджанска дивизия, а по-късно и към щаба на армията. На фронта, създава първите си батални композиции “Обоз на път“(1916), “Дъжд на фронта“ (1916), “През Морава“ (1917) и т.н. Платната, рисувани по време на Балканската и Първата световна войни, му печелят популярност още преди завръщането от фронта. След войните Гюдженов навлиза в историческия жанр вече като утвърден художник. В края на 1925 г. Гюдженов завършва картината “Кубрат и синовете му“, с което окончателно утвърждава ориентацията си към историческия жанр. Следват “Български хан прави жертвоприношение“, “Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България“, “Изгарянето на българския богомил Василий“ и т.н. Творбите му бързо влизат в страниците на учебници, календари, списания, научни пособия и т.н. Изключителна популярност още тогава получават картините “Цар Симеон“, “Княз Борис като монах“,“Княз Борис приема учениците на Кирил и Методий“, “Хан Крум побеждава византийците“ и десетки други.
В края на 40-те години вниманието му е насочено предимно към българското национално освободително движение. Тогава Гюдженов рисува “Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“, “Боят при Драва - Соболч” и “Посрещането на ген. Гурко в София“. През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан, Велико Търново и др. Негови са и част от фреските в южното крило на катедралния храм “Св. Димитър“ в Стара Загора.
Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 г. в София.
