Напусна ни легендата на „Берое” Петко Петков

Напусна ни легендата на „Берое” Петко Петков

След кратко боледуване, на 73 години почина легендата на „Берое” Петко Петков, съобщиха от футболния клуб. Роден е на 3 август 1946 г. Централен нападател на „Берое” (1968 - 1980). С екипа на зелено-белите има изиграни 260 мача в „А” група. Петко Петков е безспорният голмайстор на старозагорския отбор със 144 попадения.

Той е първият български футболист, играл в западноевропейски отбор - "Аустрия" - Виена.

Голмайсторе, почивай в мир! Поклон пред паметта ти!

Поклонението е на 12 януари от 11:00 часа в Държавна опера – Стара Загора. Погребението ще се състои от 15:00 часа в Гробищен парк – Стара Загора.

Публикуваме разказа на големия футболист, който е част от книгата „Берое – 100 години футбол (1916 - 2016)”. Честването на юбилея се състоя на 17 май 2016 г. На 5 октомври същата година Петко Петков получи официално званието Почетен гражданин на Стара Загора.

petko petkov

Петко Петков:
Когато дойдох в „Берое” и погледнах всички тези доказани футболисти, си казах: „Трябва някой да го няма, за да вляза да играя”. Сред такива хора трябва да имаш гръб, моят беше Петър Жеков. Той каза: „Аз искам да играя с Петко Петков”. Той най-много викаше, когато сгрешиш, но само на терена. След края на мача идва при теб, потупва те по рамото, сядаш да говориш, друго беше викането му, приятелско. Така започна кариерата ми в отбора.

Беше на 13 септември 1972 г., когато излязохме в турнира за Купата на УЕФА срещу именития ни съперник „Аустрия” - Виена. Тръгна играта, аз вкарах 5 гола, Георги Белчев и Евгени Янчовски – по един и завършихме с победа за нас 7:00. После заминахме за реванша в Австрия и това беше първото ми излизане. Мислех си, че след резултата в Стара Загора, ако ни вкарат осем гола ще е голям резил. Около 15-ата минута им вкарах гол, после още едни и си викам „Тези 10 гола никога няма да ни вкарат, за да ни отстранят”. Там ги бихме с 3:1. За една бройка да вземе купата, но се разболях от хепатит и влязох в болница. „Магдебург” ни отстраниха на четвъртфинал и спечелиха после трофея. Пропуснат много мачове, включително и да отида на Световното първенство в Германия, независимо, че бях изиграл всички квалификации.

Футболът е се играе не само с крака, но и с това, което е над раменете ти. Шансът и късметът обаче също имат голямо значение. От мачът с „Арка” - Гдиня за Балканската купа нищо не помня, само една ситуация. Топката се удари в гредата, дойде при мен и я вкарах. Някой ще каже: „Ами той знае къде да застане”. Късмет, че дойде при мен топката…

Отборът в момента се развива много добре. Има и моменти, в които губиш, не може да не се случи. Има и нелицеприятни моменти, за които се знае. През 1970 г. ни извадиха несправедливо от А група след мач с „Левски” в Стара Загора, извади ни Борис Велчев, не вътрешният министър Ангел Солаков. Вратарят Тодор Кръстев го наказаха без да има никаква вина. Всичко го направи Сашо Костов. Резултатът беше 1:0 за нас.

Друг момент. Имахме мач с „Миньор” – Перник. Те трябваше да ни бият, за да останат в групата. Апартаментът ми тогава струваше 5200 лева. Дойдоха и ми предложиха 10 000 лева да симулирам болка и да не играя. Предупредих треньора, излязох на терена, вкарах им 4 гола и те изпаднаха от групата. За мен „Берое” е всичко. Карах казарма при ген. Делчо Делчев, тогава беше полковник. Голяма личност беше. За мен той заслужава пред стадиона да има паметник. през 1977 г. За кратко отидох в Свищов, заради спречкване с ръководството на отбора, но пак се върнах в Стара Загора, заради хората. Невероятна публика… Спомням си след един мач срещу „Славия” през 1972 г., хората ме понесоха на ръце от стадиона и ме оставиха върху една маса във „Верея”. Аз от маса, на маса, избягах, защото изгубих жена ми. Тя беше останала на стадиона, а и беше бременна с втория ми син. Отидох да я търся. Такива моменти се помнят вечно, любовта на публиката не може да се забрави. Така както обичам семейството си, така обичам и „Берое”.

www.infoz.bg  www.infoz.bg