Великите диктатори от света на режисьорите

Критиката описва последния филм на Дейвид Финчър, Gone Girl ("Не казвай сбогом"), като мрачна история за жестокост, манипулация и лудост. А ако се има предвид репутацията на режисьора, това описание съвсем спокойно може да бъде отнесено и към процеса при създаване на лентата. Защото Финчър е известен от години с това, че обича да заснема една и съща сцена десетки пъти, докарвайки екипа и актьорите до пълна лудост и изтощение.

David FincherВ “Боен клуб” например той държи екипа си в продължение на цяла нощ, за да снима отново и отново кратката, но превърнала се в култова сцена със сапуна. В “Зодиак” пък се е стигало до 80 заснемания на един и същи кадър.

Финчър обаче далеч не е единственият режисьор с диктаторски наклонности. Чарли Чаплин например прекарва месеци на снимачната площадка на “Хлапето”, правейки по 53 заснемания на всеки кадър. Той обобщава методите си на работа като “постоянство до точката на пълна лудост”.

Снимките на “Широко затворени очи” на Стенли Кубрик пък продължават цели 400 дни, което е своеобразен рекорд за Холивуд. Два от тези дни протичат само и единствено в засненамето на кратката сцена, в която Сидни Полак ходи из офис.

Сол Мецщайн, режисирал епизоди на Doctor Who, също не вижда нищо безсмислено в това един кадър да бъде повтарян и заснеман трицифрен брой пъти.
Подобно е било и поведението на Франсис Форд Копола по време на снимките за ”Кръстникът”. Ал Пачино разказва, че режисьорът е ругаел постоянно, защото продуцентите не му давали допълнителни дубли.

Джеймс Камерън пък е толкова „труден“ за работа, че екипът му носи блузи с надпис: “Не можеш да ме уплашиш. Аз работя за Джеймс Камерън”.

infoz autor Гергана Няголова, www.infoz.bg