Икономическите перспективи за глобалната икономика през 2023 година са между най-слабите през последните десетилетия. Въздействието на войната в Украйна ще натежи върху икономиката, а прогнозите сочат, че световният растеж ще забави значително през 2023 година, поради намаленото търсене, произтичащо от опасенията за рецесия, устойчивата инфлация и рисковете от войната. Освен това, прогнозите са, че растежът през 2023 година ще намалее значително, тъй като глобалната икономика е изправена пред множество насрещни предизвикателства.

Сред тях са рисковете, произтичащи от нарастващата геополитическа нестабилност и икономическата фрагментация, показва доклад на Euromonitor.
Прогнозира се, че растежът на световния реален брутен вътрешен продукт ще забави от 3,3% през 2022 г. до 2,3% през 2023 г. Растежът в еврозоната вероятно ще бъде съвсем малко над нулата. Въпреки очакваното намаление на инфлацията до 6,8%, тя ще остане значително по-висока от дългосрочната тенденция. Предприятията и потребителите ще изпитат постоянен ценови натиск, допълнен от ограничаващия ефект на повишаващите се лихвени проценти върху икономическата активност.
Въпреки слабите перспективи за 2023 година, има някои източници на оптимизъм. Икономиката на САЩ е по-устойчива от очакваното, благодарение на силния пазар на труда. Еврозоната избегна остра енергийна криза благодарение на умерените температури през зимата. А повторното отваряне на пазара в Китай след края на политиката на нулев ковид може да подкрепи глобалния растеж по-късно през 2023 г.
САЩ и еврозоната все още са изправени пред риск от икономическа рецесия, като растежът почти ще спре през 2023 г. И двете икономики неочаквано избегнаха рецесията в края на 2022 г. благодарение на устойчивите потребителски разходи и спадащите цени на енергията. Въпреки това повишената инфлация, която не включва цените на енергията и храните, в съчетание с нарастващите лихвени проценти, ще намали доверието в частния сектор значително и ще забави икономическата активност. Освен това, еврозоната ще продължи да се сблъсква с висока енергийна несигурност, особено по отношение на вноса на природен газ и производството на електроенергия.
Въпреки мрачните перспективи и продължаващите рискове, световната икономика ще получи няколко импулса за растеж. Повторното отваряне на Китай след неочакваното прекратяване на политиката на нулев ковид носи потенциал за значително смекчаване на глобалния спад. Освен това, многобройни нововъзникващи пазари се оказаха устойчиви в условията на рязко покачваща се инфлация, нарастващи лихвени проценти и колебания в курсовете на основните валути. Тази относителна сила на икономиките, особено в Азиатско-тихоокеанския регион, се очаква да подкрепи растежа през 2023 г.
Глобалната инфлация достигна своя пик преди началото на годината, след което започна намаляване, при което инфлацията постепенно ще спадне от 9,1% през 2022 г. до 6,8% през 2023 г.
Най-силно въздействие върху глобалната инфлация оказа войната в Украйна, като доведе до значително увеличение на цените на храните и енергията. Същевременно продължаващите ограничения по веригата на доставки, свързани с пандемията, различната парична политика и свитите пазари на труда засилват натиска.
Пазарът на труда, частното потребление и производството остават устойчиви до голяма степен и през 2023 година. Рисковете от недостиг на енергия и дълбока рецесия са значително намалени. Въпреки това продължаващата несигурност в областта на енергетиката, инфлационният натиск и повишаването на лихвените проценти влошават перспективите и увеличават вероятността от рецесия през 2023 година.
Инфлацията в еврозоната спадна от пика си в началото на четвъртото тримесечие на 2022 година. Очаква се тенденцията към понижаване на базисната инфлация да продължи и през 2023 година, тъй като инфлацията в енергийния сектор ще спадне значително, което ще допринесе за подобряване на икономическите перспективи.
Леко подобрените перспективи за растеж в еврозоната, затегнатите условия на пазара на труда и произтичащата от тях устойчивост на базисната инфлация засилиха решимостта на Европейската централна банка да ограничи достатъчно паричната си политика, за да сведе инфлацията до целевото равнище от 2%. Все пак, това представлява и основен риск от рецесия за икономиката на еврозоната през 2023 година.