Целите в областта на екологията на Европейския съюз

Целите в областта на екологията на Европейския съюз

Законодателните предложения на Европейската комисия за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение.

България като част от Европейския съюз също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на Европейската комисия на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на Европейския съюз, а у нас все още липсва разговор по въпроса.

wind

Въпреки предприетите климатични ангажименти и заявените намерения през 2020 г. в световен мащаб – включително новата климатична цел на Европейския съюз за най-малко 55% нетно намаление на емисиите до 2030 г., науката показва, че все още вървим към повишаване на температурата с 2,5 – 2,7°C до края на този век. За да избегне опустошителните въздействия на климатичната криза и да направи своя справедлив и научно обоснован дял съгласно Парижкото споразумение за постигане на цел от 1,5°C, ЕС трябва да намали своите емисии с поне 65% до 2030 г. и да постигне нетни нулеви емисии до 2040 г.

По-високата цел за климата до 2030 г., намерението за въглеродна неутралност до 2050 г. на Европейския съюз и започналият процес по преразглеждане на законодателство в областта на климата и енергетиката, дават ясен сигнал, че националните планове за енергетика и климат, задължителни за страните членки, стават все по-важни при проектирането, изпълнението и мониторинга на националните цели, политики и мерки. Създаден е специален регламент, с който да се гарантира постигането на целите за 2030 г. и на дългосрочните общи цели и конкретни цели на Енергийния съюз, в съответствие с Парижкото споразумение.

Как се определят целите?

Целите на ЕС се определят от редица законодателни документи и вложените в тях специфични формули по отделните направления: енергийна ефективност, дял на възобновяемите източници и т.н., затова ще бъдат споменати само основните от тях.

Още през октомври 2014 г. Европейският съвет постигна съгласие относно целевата рамка, свързана с намалението на парникови газове до 2030 г. Тогава целта за парникови газове за 2030 г. от 40% е разделена на принос от:

  • схемата за търговия с емисии (СТЕ, 43% в сравнение с 2005 г.) и
  • цели (30% в сравнение с 2005 г.) за секторите извън тази схема (сухопътен транспорт, сгради, селско стопанство, индустриални процеси, енергийни доставки, потребление на продукти, малки промишлени инсталации и управление на отпадъци), които цели са задължителни на ниво държави членки.

Усилията се разпределят на базата на относителния дял от БВП на глава от населението.

emisii sectori

Това ще рече, че отделните цели са съобразени с общото икономическо развитие в отделните държави. В този аспект всички държави членки следва да допринесат за цялостното намаление в Съюза към 2030 г., като целите са в диапазона от 0% до – 40% в сравнение с равнищата от 2005 г.

Регламентът е известен като Регламент за разпределяне на усилията (РРУ), приет през май 2018 г., той определя задължителни за държавите членки цели за намаляване на емисиите в сектори (сухопътен транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъци), част от които са извън обхвата на схемата за търговия с емисии за периода 2021 – 2030 г. Тези сектори понастоящем генерират около 60% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Към момента се подготвя навлизането на т.нар. Схема за търговия с емисии II, в чийто обхват ще бъдат включени емисиите от секторите на сградите, сухопътния транспорт и потреблението на някои горива, които все още не са изяснени. Очаква се новата схема да започне през 2027 г.

Друг документ, Регламент (2018/1999) за управлението на Енергийния съюз, приет през декември 2018 г., задължи държавите членки да подготвят национални планове за енергетика и климат (НПЕК, наричат се също и „интегрирани планове в областта на енергетиката и климата“), в които да опишат по интегриран начин своите климатични и енергийни цели, политики и мерки за периода от 2021 г. до 2030 г. Те отразяват десетгодишни периоди и са основните стратегически документи на страните членки, които очертават пътя за постигане на целите в сферата на климата и енергетиката. За периода 2021 – 2030 г. плановете трябва да бъдат актуализирани в окончателен вариант до 30 юни 2024 г.

Вследствие на промени в регламентите на Европейски закон за климата се определя задължителна цел на Европейския съюз за нетно вътрешно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.) и се поема ангажимент за определяне на цел в областта на климата за 2040 г. в рамките на 6 месеца от първия глобален преглед съгласно Парижкото споразумение (с Регламент (ЕС) 2021/1119 се изменя Регламент (ЕС) 2018/1999).

Каква е ролята на целите по националните планове за енергетика и климат?

ekology eu

Националните планове за енергетика и климат са представени от държавите членки пред Европейската комисия през 2020 г. и ще бъдат актуализирани през 2023 г. (предварителна версия) и представени през 2024 г. (финална версия). Тези планове са ключов стълб за постигане на целите на Европейския съюз за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г.

Националните планове за енергетика и климат са регламентирани от цитираната по-горе нормативна рамка и отразяват предходно приетата цел на Европейския съюз за 40% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., а към момента тяхното ниво на амбиции е по-скоро остаряло. Така например, чрез мониторинга на напредъка по плановете, Европейската комисия открива редица несъответствия в изпълнението и приложението на политиките, въпреки приложената единна методика за изготвянето на тези планове. Следващите фигури представят извадка на индивидуалните цели на държавите членки от съответните им оценки, изготвени от Европейската комисия (публикувани през септември 2020 г.) върху финалните версии на националните планове.

Конкретните измерими цели в 4-те основни направления, които държавите членки си поставят до 2030 г. са свързани с парникови газове, възобновяеми източници, енергийна ефективност и междусистемна електроенергийна свързаност.

Парникови газове

Цялостната оценка на ЕС заключава, че Съюзът е на път да надмине целта, актуална към 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40% – с общо въздействие от приблизително 41%. Множеството от държавите (67%) определят целите си в съответствие с Регламента за разпределяне на усилията, а останалите 33% са определили по-големи амбиции, надвишаващи формулата по същия регламент.

За да постигнат намаления на емисиите, националните планове за енергетика и климат определят комбинация от секторни и междусекторни мерки. Няколко държави членки възнамеряват да използват в по-голяма степен ценообразуването на въглеродните емисии. Например, Германия прие национално законодателство за търговия с емисии, което постепенно се планира да обхваща емисиите на CO2 от изкопаеми горива, които досега не са включени в схемата за търговия с емисии на ЕС, по-специално тези от секторите на транспорта и строителството. Люксембург планира да въведе постепенно увеличаващ се минимален данък върху въглеродните емисии за всички изкопаеми горива, който ще се адаптира постоянно към целите на Парижкото споразумение. Ирландия предвижда стабилна тенденция в данъчното облагане на въглеродните емисии и увеличи своя данък върху въглеродните емисии с 30% през 2020 г., като всички приходи са обособени в подкрепа на действията в областта на климата и за защита на най-уязвимите хора в страната.

Възобновяеми източници

vei tsel

Общата оценка на Комисията показва, че за енергията от възобновяеми източници общият принос на държавите от Европейския съюз, ако бъде постигнат, се оценява на 33,1% – 33,7% – над съществуващата цел (към 2020 г.) за енергия от възобновяеми източници от поне 32%, като съществува потенциал за още по-голямо повишение.

Оценката в качествен аспект на Европеския съюз показва, че поставените цели са: адекватни за 6 държави – Австрия, България, Финландия, Франция, Германия и Латвия;достатъчно амбициозни за 12 държави – Хърватия, Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция; неамбициозни за 8 държави – Белгия, Чехия, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения; със слаба оценка – Кипър. 

Националните планове за енергетика и климат формират голям брой зрели проекти за възобновяеми енергийни източници, които могат да допринесат за икономическото възстановяване след ковид. Примерите включват: създаването на 100 000 покривни слънчеви панели и програма за съхранение в малък мащаб в Австрия; финансова подкрепа за произвеждащите потребители за инсталиране на маломащабни електроцентрали в Литва с очакван резултат от 696 MW инсталирана мощност, считано от 2024 г.;инвестиции за постигане на 4 GW мощност от вятърни инсталации, разположени в морето, в Дания и 3,8 GW в Полша; стартиране на шест търга за производство на вятърна енергия от инсталации, разположени в морето, до 2023 г. с цел инсталиране на мощности от 3,7 GW във Франция;и изграждане на слънчеви паркове и водородна инфраструктура на бивши минни площадки за добив на лигнитни въглища в Гърция и Португалия. В Европа има редица редица примери за проекти от ВЕИ.

Енергийна ефективност

enefect tsel

Целите за енергийна ефективност са определени въз основа на достигане на максимално ниво на първична енергийна консумация и крайна енергийна консумация. Общото въздействие на целите от национални планове за енергетика и климат на страните членки, осигурява нетни спестявания от порядъка между 29,4% – 29,7%, по отношение на енергийна ефективност. Към 2020 г. амбициите на държавите, заложени в националните им планове, свързани с подобряването на енергийната ефективност не достигат тогавашната цел за енергийна ефективност от 32,5%.

Комисията установява, че водещият принцип „енергийната ефективност на първо място“ в по-голямата част от разглежданите национални планове за енергетика и климат е неглижиран. А той играе ключова роля за постигането на всички цели, и по-специално намаляването на емисиите на парникови газове. Като цяло във всички национални планове за енергетика и климат (и в представените до момента национални дългосрочни стратегии за саниране) са широко обхванати мерките за подкрепа на санирането на сгради. Някои подходи включват „задължителните“ мерки, като обвързващи цели за санирането на сградите (напр. минимален клас на ефективност за жилищата, отдавани под наем, по-строги правила за обществените поръчки за сгради и правни ограничения за използването на изкопаеми горива за отоплителни цели, включително забрани).

Няколко държави членки имат добри примери в това отношение:

  • Латвия възнамерява да санира 2000 многофамилни сгради и 3000 еднофамилни сгради до 2030 г.;
  • Румъния е въвела специални схеми за финансиране чрез инвестиционен фонд за енергийна ефективност, финансиран от частни, национални и европейски фондове;
  • България възнамерява да надхвърли заложената в законодателството на Европейския съюз годишна цел за реновиране от 3% и предприема мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите на публичната администрация с поне 5%;
  • Кипър също има съфинансирани програми до 2020 г. за санирането на 2100 жилищни сгради и 164 малки и средни предприятия.

Предстои обновяване на всички НПЕК през 2024 г., но някои държави, като България, все още не дават индикации за започване на този процес или каквото и да е било обществено обсъждане по темата.

Наред с това, без подготовка или разговор, изненадващо през януари 2023 г. беше представен друг нов стратегически документ Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България до 2053 г.

Националните планове в областта на енергетиката и климата са ключов стълб за постигане на целите на Европейския съюз за климата до 2030 г. и едновременно път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. Значението на подобни инструменти е съществено за намалението на емисиите, тъй като според доклада на IPCC „Синтезиран доклад – Климатични промени 2023“ ни остават 7 години да намалим емисиите с ½ и да достигнем ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C съгласно Парижкото споразумение.

Актуализацията на националните планове за енергетика и климат, несъмнено, е от важно значение, както във връзка с адаптирането на целите спрямо новите амбиции, така и за знанието на обществеността по какъв курс поема България, като цяло. Поради това е наложително да се организира и широка обществена дискусия, засягаща заинтересованите лица, и по-пряк (от обикновено) достъп до информацията, свързана с чертаенето на бъдещите цели в сферата на енергетиката и климата.


Авторът Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

 

www.infoz.bg  www.infoz.bg

24 mai
Нека носим с гордост в сърцата си великото дело на първоучителите, да съхраним за поколенията традициите и любовта към знанието и с оптимизъм да погледнем към бъдещето!
Да ни е честит най-светлият празник 24 май, да ни е честита писмеността!

Живко Тодоров
Кмет на община Стара Загора

jazz stara zagora 24

На подобна тема