Бронзовата глава на Севт Трети - акцент на изложбата в Лувъра

Бронзовата глава и златният венец на Севт ІІІ, открити при археологически разкопки в могилата Голямата косматка до Казанлък, са сред акцентите на изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“, която ще бъде представена във френския Лувър. На официалното откриване на 14 април 2015 г. ще присъства министър-председателят Бойко Борисов.

Baner vertikalen 7

България има 5-годишно споразумение с музея Лувър за сътрудничество и за провеждане на съвместни културни събития, което е подписано през 2012 г.

Експонатите от България се показват в четири зали на музея в самостоятелното крило “Ришельо”, което е в непосредствена близост до пирамидата. В експозицията се представят общо 1628 експоната от фондовете на 17 български музея, а също и 20 експоната от Лувъра и от 11 други музеи и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френцузи и двама българи – проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо.

С най-много експонати в изложбата в Лувъра ще са представени археологическите колекции на Националния археологически институт с музей на БАН, Националния исторически музей, Регионалния ахеологическия музей в Пловдив и Историческия музей в Казанлък. С експонати участват и регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас.

Акцент на изложбата е Одриското царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново - Чернозем и Маломирово - Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благодни метали, в тази изложба за първи път гробните камплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове - метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение.

Централната част на изложбата ще показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ. Бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.

Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи за пръв път се акцентира и върху градската култура. Изложбата показва два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.

Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария - каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища - фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.

В центъра на една от четирите зали, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести златното Панагюрско съкровище.

Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики – видяни както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.

За посетителите на изложбата е подготвен богато илюстриран каталог, издание на Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура.

В рамките на посещението си в Париж министър-председателят Бойко Борисов ще се срещне с президента на Френската република Франсоа Оланд в Елисейския дворец. На срещата ще присъства и френският премиер Манюел Валс. Същия ден Борисов ще разговаря и с Никола Саркози, президент на Френция (от 2007 г. до 2012 г.) и председател на Съюза за народно движение.

В Париж ще бъдат също и вицепремиерът по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и министърът на културата Вежди Рашидов, съобщиха от правителствената пресслужба.

infoz autor Венета Асенова, www.infoz.bg



На подобна тема