Анализ: С търговската война идва и новата валутна война
Планът на администрацията на американския президент Доналд Тръмп за съживяване на промишлеността включва отслабване на долара, който се смята за надценен и отговорен за икономическия спад на Америка. Това е начало на валутна война. Дедоларизацията се ускорява бързо. Централните банки и американските институции се насочват към златото.
Това е сигнал за намаляване на доверието в глобалната доминация на долара и това води до нестабилност на валутите. Икономическите рискове се увеличават. С нарастващия протекционизъм и нерешените глобални дисбаланси страховете от рецесия нарастват, а бизнесът се насочва към хеджиране, тъй като има усещане, че доларът губи статута си на сигурно убежище.

Митата, наложени от администрацията на американския президент Доналд Тръмп чрез негови изпълнителни заповеди, може да са само върхът на айсберга и да се стигне да по-ожесточена валутна война. Администрацията на Тръмп е решена да сложи край на ерата, в която Америка „плаща на света“, а митата са само началото на по-широка стратегия за съживяване на индустриалната конкурентоспособност на САЩ. В основата на този план стои стремежът да се отслаби „надцененият“ долар, обвиняван за икономическите предизвикателства пред Америка. Оформя ли се вече дедоларизацията? Коментарът е на Пиер-Антоан Дюсулие, основател и главен изпълнителен директор на iBanFirst, водещ глобален доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, присъстващ в 10 европейски държави.
Спектърът на обезценяването
От края на януари 2025 г. до сега перспективата за нови глобални парични споразумения, наречени „споразуменията от Мар-а-Лаго“, придобива все по-голяма популярност. Този подновен план произтича от документ на Стивън Мирън, понастоящем ръководител на Икономическия съвет на Белия дом, в който се предлага преструктуриране на световната парична система. Двете му основни точки са: доларът е значително надценен (между 10 и 37% в зависимост от валутата, с която се сравнява) и други държави трябва да помогнат да се поеме тежестта на американския дефицит. Миран предлага превръщането на американските държавни ценни книжа в дългосрочни, нискодоходни, безсрочни облигации и обвързването на търговията, капиталовите потоци и военното влияние с хегемонистична рамка, контролирана от САЩ.
В този контекст тарифите са както отговор на „несправедливост“, така и допълнителна част от гигантската война срещу предполагаемата световна търговска конспирация. Според тях статутът на долара като международна резервна валута е в основата на основните икономически проблеми на САЩ.
САЩ са изправени пред неоспорими структурни предизвикателства. Делът на САЩ в световното промишлено производство е спаднал от 22% през 2004 г. до едва 15%, докато този на Китай вече е двойно по-голям. Европа и еврото, което няма статут на резервна валута, върви по подобен път. Фабриките се преместиха, тъй като заплатите в азиатските икономики все още са значително по-ниски от тези в САЩ. Дори при мита от 50% е малко вероятно Apple да премести производството на iPhone обратно в САЩ.

Търговският дефицит на САЩ е резултат преди всичко от системния дисбаланс между спестяванията и потреблението. Докато САЩ са натрупали публичен и вътрешен дълг, за да поддържат потреблението, страни като Германия и Китай са финансирали това потребление чрез спестявания.
САЩ не могат лесно да се върнат към модела „Произведено в Америка“ – пазарът на труда е свит, а инфлацията е намалила доходите. По ирония на съдбата протекционизмът може да навреди на самите работници, на които иска да помогне. Очертава се стагфлация.
От дедоларизация към деамериканизация
Краят на „американското бреме“, силния долар, както го вижда администрацията на Доналд Тръмп, може би най-накрая ще настъпи, но не в полза на САЩ. Макар че доларът все още заема доминираща позиция в световната търговия, неотдавнашният скок в покупките на злато от централните банки е ясен червен флаг. Само през януари 2025 г. бяха закупени 117 тона злато (без Федералния резерв, централната банка на САЩ) в сравнение с историческата средна месечна стойност от едва 17 тона. Още по-поразително е, че институционалните инвеститори в САЩ се насочват към физическото злато, въпреки неговата цена и неликвидност – ясен знак за нарастващите съмнения относно бъдещето на долара.
Дедоларизацията, която някога беше далечен сценарий, сега експресно придоби очертания, носейки със себе си висока волатилност на двойката евро – долар и на всички световни валути, което принуждава компаниите да хеджират още повече. Доларът вече не е сигурно убежище и няма друга валута, която да го замени. Очертава се рецесия. И всеки изминал ден го потвърждава, коментира Пиер-Антоан Дюсулие.


