“Сещате ли се за онзи филм, “Почти известни”? Така накратко бих описал живота си в Rolling Stone.” И Барън Уолман, който в периода между 1967 и 1970 година е главен фотограф на превърналото се в легендарно списание, въобще не преувеличава, правейки това сравнение. По онова време той работи като фоторепортер на свободна практика в Сан Франциско.

И по случайност се запознава със студента Ян Уенър, който заедно със своя приятел Ралф Глийзън, планира да създаде невиждано дотогава периодично музикално издание. Съвсем скоро след това първият брой на Rolling Stone е факт, а кадрите на Уолман, запечатали някои от най-популярните личности от света на музиката, се превръщат във визитна картичка на изданието.

“Безплатните концерти в парка Голдън гейт бяха ежедневие и имах свободен достъп до всеки. Затова и успях да направя някои страхотни снимки,” разкрива Барън Уолман пред Another Magazine. А ето и какво още споделя той за някои от най-култовите фотографии, заснети от обектива му през онези години:

Мик Джагър, 1968 година
Тъкмо бях заснел как The Who записват великата си рок опера Tommy и с момчетата от бандата отидохме да хапнем. Докато минавахме покрай една стара къща в Кенсингтън, Пийт Тауншънд ми каза: “Хей, приятелят ми Мик е там и прави филм, я да идем да го видим! Тъкмо така изглеждаше Мик, когато го видях. Обожавам тази снимка и най-вече фотоапарата и устните му!, споделя Барън Уолман.

Джим Морисън, 1967 година
“Обичам тази снимка. Морисън обикновено е буквално увит около микрофона си, но причината да седи на земята в случая бе, защото китаристът Роби Крийгър правеше соло, затова Джим се оттегли до барабаните. Кой знае колко друсан е бил. Той винаги беше друсан. Така че или е решил да си почине, или да даде възможност на останалите от бандата да изпъкнат.”

Джанис Джоплин, 1967 година
“Тази снимка е заснета в дома на Джанис Джоплин. Тя бе позирала на моя близък приятел, известният през 60-те фотограф Боб Сайдеман, за полугола фотосесия и всъщност фоновите снимки са именно част от тази сесия. Джанис ги бе превърнала в големи постери и ги бе окачила на стената на спалнята си. Казваше ми: “Барън, харесват ли ти? Аз съм първият хипи pin-up модел!” Беше наистина много горда с кадрите.”

Джими Хендрикс, 1968 година
“Хендрикс бе дошъл в града, за да свири и аз имах уговорка да се срещна с него преди концерта, за да поговорим. Виждали сте снимки на Джими Хендрикс на сцената - той буквално подпалва китарата си и свири със зъбите си - но в мотелската си стая бе изключително спокоен… Освен това се вижда колко дълги бяха пръстите му. Тъкмо те бяха едно от тайните му оръжия, за да може да свири по този велик начин. Притежаваше пръсти, които успяваше да увие около китарата.”

Джордж Харисън, 1968 година
“От Rolling Stone имаха уговорка за интервю с Джордж. Точно до офиса имаше един кът за сядане и аз просто си седях там, когато той дойде, отпусна се на канапето и започна да чете книгата на Боб Дилън Don’t Look Back. Тогава изпаднах във вътрешна дилема - дали да го помоля да ми позира, или да го снимам в точно тази поза? Избрах второто и тази снимка стана най-добрата от всички. Наистина я обичам. Това е и единственият бийтълс, когото някога успях да снимам.”

 Гергана Няголова, www.infoz.bg