Федералният резерв понижи основната лихва в САЩ с 0,25 процентни пункта

Федералният резерв на Съединените щати обяви решение за понижаване на основната лихва по федералните фондове с 0,25 процентни пункта до диапазон 4,00 – 4,25 процента. Решението бе взето от Федералния комитет за операциите на открития пазар (Federal Open Market Committee – FOMC) след анализ на баланса между целите за ценова стабилност и максимална заетост.

Централната банка посочи, че ще продължи умереното намаляване на баланса от държавни ценни книжа и ипотечни облигации.

В изявлението председателят на Фед Джеръм Пауъл подчерта, че последните данни за икономическата активност сигнализират за по-умерен растеж. Брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с приблизително 1,5 процента през първата половина на годината спрямо 2,5 процента през предходната година. Основната причина за забавянето е по-слабото потребление на домакинствата, докато инвестициите в оборудване и нематериални активи отчитат ускорение. Жилищният сектор остава под натиск, а в прогнозата за 2025 – 2026 г. се очаква само частично възстановяване.

Състояние на пазара на труда

Безработицата в Съединените щати е нараснала до 4,3 процента през август, което е леко повишение спрямо предходните месеци. Въпреки това равнището все още се счита за относително ниско. Създаването на нови работни места е отчетливо забавено, като средният брой наети за последните три месеца е 29 хиляди души на месец. Това представлява сериозен спад спрямо предходните години, когато пазарът на труда създаваше стотици хиляди нови позиции всеки месец.JeromePowell

Според експерти част от този процес се дължи на по-слабия прираст на работната сила вследствие на по-ниска имиграция и ограничено участие на населението в пазара на труда. От друга страна, търсенето на труд също е отслабнало. В резултат на това безработицата леко се повишава, а ръстът на заплатите се охлажда, макар и все още да надвишава инфлацията. В „Обобщената икономическа прогноза“ (Summary of Economic Projections – SEP) медианната оценка за безработицата е 4,5 процента в края на годината, след което се очаква постепенно понижение.

Тази промяна на пазара на труда оказва влияние върху позицията на Федералния резерв. Решението за понижаване на лихвата се разглежда като превантивна мярка, целяща смекчаване на рисковете от по-сериозно забавяне на заетостта. Централната банка посочва, че ще действа предпазливо и ще следи данните за наемането, за да не позволи по-дълбок спад, който би могъл да засегне уязвими групи като млади работници и малцинства.

Инфлация и перспектива за паричната политика

Инфлацията остава над целевото равнище от 2 процента, въпреки че е значително понижена спрямо пика от средата на 2022 г. За дванадесетте месеца до август 2025 г. индексът на цените на личните потребителски разходи (Personal Consumption Expenditures – PCE) е нараснал с около 2,7 процента, а базисният PCE, който изключва волатилните цени на храните и енергията, е достигнал приблизително 2,9 процента.

Основният двигател на това повишение е възстановяването на цените на стоките, докато инфлацията при услугите продължава да се забавя. Краткосрочните инфлационни очаквания се увеличават и под влияние на нови митнически тарифи, но дългосрочните прогнози остават сравнително стабилни около целевите 2 процента. В актуалната обобщена икономическа прогноза се посочва, че инфлацията ще бъде около 3 процента за настоящата година, 2,6 процента през 2026 г. и 2,1 процента през 2027 г.

Според Федералния резерв решението за намаляване на лихвата е в съзвучие с промяната в баланса на рисковете. Въпреки че инфлацията остава над целта, опасенията от по-дълбоко отслабване на пазара на труда налагат по-гъвкав подход. Понижението с четвърт пункт е определено като „калибрирано действие“, което има за цел да балансира двата мандата на централната банка – ценова стабилност и максимална заетост.

В прогнозата за бъдещата траектория на лихвите медианната оценка е 3,6 процента в края на тази година, 3,4 процента в края на 2026 г. и 3,1 процента през 2027 г. Това е по-ниско спрямо прогнозата от юни и сигнализира за постепенен преход към по-неутрална парична политика.

Според анализ на Wall Street Journal, днешното решение може да бъде разглеждано като сигнал, че Федералният резерв е готов да премине към по-балансирана позиция. Същевременно Bloomberg посочва, че централната банка запазва предпазливост по отношение на инфлацията и остава готова да реагира, ако ценовият натиск се засили.

По отношение на международните пазари решението на Федералния резерв има глобални последици. По-ниските лихви в Съединените щати обикновено отслабват щатския долар и правят износа на страната по-конкурентоспособен, но същевременно оказват влияние върху потоците на капитали към развиващите се икономики. Освен това лихвената политика на Фед е референтна за редица други централни банки, които съобразяват действията си с глобалната финансова среда.

Жилищният сектор продължава да бъде чувствителен към лихвените нива. Въпреки че пониженията на лихвата могат да намалят част от натиска върху ипотечния пазар, проблемът с недостига на жилища в Съединените щати остава структурен и не може да бъде решен единствено чрез паричната политика. Централната банка посочва, че прилага внимателен подход, съчетавайки свиване на баланса със запазване на достатъчна ликвидност във финансовата система.

Федералният резерв подчертава, че ще продължи да взема решения въз основа на наличните икономически данни и ще следи внимателно баланса на рисковете. Като основни цели се запазват стабилността на цените и поддържането на условия за устойчива заетост. В условията на глобална несигурност централната банка остава ключов фактор за стабилността на световната икономика.

Изавление на председателя на Фед Джеръм Пауъл и последвалата пресконференция (17 септември 2025)

Постер на видеото

 

Новини от Стара Загора