Казанлъшката гробница е водещото изображение на Картата на световното наследство 2024 – 2025

На 4 юли 2025 г. Центърът за световно наследство към Организацията на обединените нации за образование, наука и култура представи новото издание на Картата на световното наследство 2024 – 2025 г. Водещото изображение на картата е Тракийската гробница в Казанлък, чийто стенописи са признати за шедьовър на тракийската култура и погребално изкуство от епохата на елинизма.

Картата обхваща всички 1223 обекта в Списъка на световното наследство, предлага визуално пътешествие по континенти и включва ключови данни за опазването на наследството. Изданието е създадено от Центъра за световно наследство в партньорство с Geo4Map и със съдействието на България. Печатният плакат е с размер 93,6 см × 64 см и може да бъде поръчан в английска, френска и испанска версия; налични са и електронни варианти.

Тракийската гробница в Казанлък е вписана в Списъка на световното наследство през 1979 г. по критерии (i), (iii) и (iv). Обектът датира от края на IV век преди Христа и се отличава с изключително добре съхранени стенописи, които свидетелстват за високото ниво на култура и живопис в елинистическа Тракия. Оригиналната гробница е защитена, а за посетители е достъпно музейно копие, което съхранява автентичността на паметника и регулира въздействието на туризма.

Казанлък и Долината на розите попадат отново в международния фокус чрез избора на водещото изображение. Паралелно с това Община Казанлък подготвя включване на още осем гробници от Долината на тракийските царе като допълнителен ансамбъл към вече вписаната гробница, след национално приоритизиране и в координация с Министерството на културата.

Актуалното издание на картата подчертава глобалното значение на Долината като пазител на древно културно наследство и насърчава отговорното му опазване и популяризиране.

Българските обекти на Картата на световното наследство на ЮНЕСКО

1. Боянска църква – културен обект, включен през 1979 г.; критерии (ii) и (iii).
2. Мадарски конник – културен обект, включен през 1979 г.; критерии (i) и (iii).
3. Тракийска гробница в Казанлък – културен обект, включен през 1979 г.; критерии (i), (iii) и (iv).
4. Скални църкви край Иваново – културен обект, включен през 1979 г.; критерии (ii) и (iii).
5. Древен град Несебър – културен обект, включен през 1983 г.; критерии (iii) и (iv).
6. Рилски манастир – културен обект, включен през 1983 г.; критерий (vi).
7. Природен резерват „Сребърна“ – природен обект, включен през 1983 г.; критерий (x) (биоразнообразие).
8. Национален парк „Пирин“ – природен обект, включен през 1983 г.; разширение през 2010 г.; критерии (vii), (viii) и (ix).
9. Тракийска гробница при Свещари – културен обект, включен през 1985 г.; критерии (i) и (iii).

V) Древните и първични букови гори на Карпатите и други региони на Европа – природен, транснационален сериен обект (общо 18 държави; България е сред тях).

Пояснение на символите

Цифрата пред името показва поредността на вписване на обекта по години в рамките на съответната държава. Буквите (като V) се използват за транснационални обекти и са присвоени по реда на вписването им в списъка. Цветните знаци в легендата означават типа на обекта: културен, природен или смесен, а отделен символ маркира обектите в Списъка на световното наследство в опасност. Иконата Transnational property в легендата обозначава, че даден обект е общ за повече от една държава.

• Критерий (i) – шедьовър на човешкия творчески гений. Нещо уникално по художествена/инженерна стойност. Пример: стенописите в Тракийската гробница в Казанлък са „шедьовър“ на елинистическата живопис.
• Критерий (iii) – уникално или поне изключително свидетелство за културна традиция или за изчезнала/оскъдна цивилизация. Обектът „разказва“ убедително за даден народ/период.
• Критерий (iv) на ЮНЕСКО (за културно наследство) означава: изключителен пример за тип сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл, или ландшафт, който илюстрира значим етап от човешката история. Показва „образцов“ тип строеж/комплекс за дадена епоха.