Дошло е време за процеса, който ще пренапише основите на мрежата. Причината е проста: възходът на системите с изкуствен интелект зависи по-малко от „мозъка“ на моделите и много повече от това дали имаме инфраструктура, способна да ги поддържа в реално време и в огромен мащаб. Интернетът беше създаден за хората. Следващата мрежа ще бъде създадена, за да обслужва изкуствения интелект.
Днешният интернет е проектиран за линейно, човешко използване – човек изпраща заявка, кликва, изчаква отговор. Агенти с изкуствен интелект действат съвсем различно: работят паралелно, стартират хиляди процеси, проверяват програмни интерфейси за приложения (API), пренареждат данни и вземат решения без пауза. Представете си асистент, който едновременно координира стотици пътувания – сравнява полети, извлича цени на хотели в реално време, гледа метеорологични данни и мигновено променя маршрутите. Това, което днес изглежда като „бот трафик“, утре ще е нормалният трафик. Днес всяка борса е свързана с всяка друга, всеки финансов актив е „скачен съд“ с хиляди други, дори и с напълно разнородни по вид. И всичко това вече се управлява от ботове.
Правилата на играта се променят. Настоящият технологичен поток е оптимизиран за хора, а не за автономни системи, които работят с машинна скорост. Светът се нуждае от интернет, който се държи като разпределен организъм: да обработва гигантски обеми данни, да връща резултати в реално време и да мащабира ресурсите мигновено.
Дори умерен брой агенти може да „задъха“ повечето сайтове. Натоварването, което при хората изглежда като силна ангажираност, при агентите прилича на разпределена атака за отказ от услуга (DDoS). Скачането в търсенето ще е като прехода от комутируем достъп (dial-up) към широколентов интернет – умножено по хиляда и компресирано в няколко години. Това е мащабът на промяната.
Инфраструктурата като конкурентно предимство
Качеството на моделите, правилата и данните са важни, но най-тясното място е инфраструктурата. Облачните платформи са създадени за предвидим човешки трафик, не за милиарди едновременни машинни задачи. Цената на изчисленията за тежки натоварвания расте, което кара част от организациите да замразяват нови инициативи с изкуствен интелект или да пренасочват бюджети от киберсигурност и ИТ операции. Паралелно търсенето на инфраструктура се ускорява извън темповете на традиционните центрове за данни – с ръст при нови облачни доставчици за изкуствен интелект и периферни (edge) платформи. В първата половина на 2025 г. инвестициите в центрове за данни, технологии за обработка на информация и свързани индустрии движат лъвския дял от растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Съединените американски щати – без тях ръстът би бил символичен.
Другата голяма бариера е закъснението (латентността). В много корпоративни системи проблемът не е в способностите на моделите, а в бекенда – бази данни и изчислителни слоеве, които не успяват да поддържат стабилни времена за отговор. Пропуски в кеширането и вариращи стотици милисекунди, умножени по хиляди паралелни процеси, се превръщат в секунди или минути изчакване. Затова все повече компании изтеглят ключови натоварвания от публичния облак, за да си върнат контрол върху разходи, производителност и сигурност на данните.
Появява се ново поколение високопроизводителни среди: мултимодални бази данни, потоци от данни в реално време и контейнери, които стартират и спират стотици или хиляди пъти по-бързо от познатите архитектури. Те са проектирани за екстремен паралелизъм – милиони агенти обменят съобщения, извличат данни и разсъждават едновременно, без мрежата да „увисва“. Така инфраструктурата се държи по-малко като статичен стек и повече като жива система, която се адаптира под напрежение.
Платформите, които не се адаптират, може да изглеждат стабилни за човешки потребители, но ще губят релевантност с нарастващия машинен трафик и директните взаимодействия между системите. „Инфраструктура, готова за изкуствен интелект“ – това не означава по-бързо, означава създаване на технология и пътищата, по които интелигентните системи комуникират, извършват транзакции и вършат работа. Изграждането на това скрито „агентско изживяване“ ще стане ключово, както мобилно ориентираните компании някога изпревариха старите уеб играчи.
Следващата фаза върви отвъд търсене и сърфиране: агентите ще вземат решения и ще плащат. Това изисква нови слоеве – микроплащания, автоматични споразумения за услуги и платежни „релси“, по които машините да уреждат задачи директно. Вече има протоколи, при които уебсайтовете могат да отговорят със статус „402 Payment Required“, да прикачат ценова информация и „интелигентен портфейл“ да завърши транзакцията прозрачно за човека. Тези експерименти подсказват как зараждащата се „машинна икономика“ ще разчита на програмируеми разплащания в мащаб от милиарди взаимодействия – далеч отвъд възможностите на днешните платежни системи.
Най-ценните компании утре може и да не обучават най-сложните модели, но ще управляват свързващите слоеве: удобни за агенти програмни интерфейси, фактуриране в реално време и разплащания на мрежово ниво. На практика това е следващият етап от цифровата трансформация: възстановяване на интернет така, че да поддържа непрекъсната, автономна координация между машини в глобален мащаб.
Внедряването на изкуствен интелект не е ограничено от интелектуалните способности на моделите, а от системите под тях. Ако искаме следващата ера на иновации, трябва да преосмислим как работи самият интернет – от мрежа с човешки ритъм към масивна, паралелна, постоянно активна координация между безброй машини. Онези, които решават този проблем днес, полагат основите за утрешните постижения. А историята показва: който укрепва основите, често притежава и бъдещето.
Слушайте този текст
Статията е прочетена от Kalina Neural, невронен TTS (изкуствен говор) на български език (Microsoft)
