Очаква се растежът на реалния брутен вътрешен продукт постепенно да се забавя в рамките на прогнозния период, като основните причини са свързани с вътрешни фактори. Растежът на частното потребление се очаква да отслабне, повлиян от по-бавното нарастване на заплатите, а нетният износ се прогнозира да има отрицателен принос към икономическия растеж. Цените на храните и услугите доведоха до повишаване на инфлацията през 2025 г., но се очаква те постепенно да се успокоят.
Дефицитът в консолидирания бюджет се очаква да нарасне до 4,3 % от брутния вътрешен продукт през 2027 г., основно заради инвестициите в отбрана. Съотношението държавен дълг към брутен вътрешен продукт се увеличава под въздействието на бюджетните дефицити и корекциите между потоци и наличности.
Забавяне на растежа заради по-слабо вътрешно търсене
Икономическият растеж достига 3,4 % през 2024 г., като двигатели са частното и публичното потребление. Инвестициите се ускоряват през първата половина на 2025 г. заради по-интензивното усвояване на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост. Очаква се обаче потреблението и инвестициите да се забавят през втората половина на 2025 г. заради по-ниския от планирания принос на публичния сектор, свързан с по-ниски от очакваните бюджетни приходи.
През 2026 г. и 2027 г. растежът на частното потребление се прогнозира да намалее в съответствие със забавянето на нарастването на заплатите и социалните трансфери. Частните инвестиции се очаква да продължат да подкрепят растежа с подобряване на бизнес доверието в контекста на въвеждането на еврото. Ускореното усвояване на средствата от Европейския съюз, започнало през 2025 г., се очаква да продължи и през 2027 г.
Износът се свива в началото на 2025 г., отчасти заради ремонтни дейности при двама от основните износители, но се прогнозира растежът да се възстанови през втората половина на годината и да продължи по време на целия програмен период. Вносът също се очаква да нараства, движен от растящото вътрешно търсене, както и от увеличените разходи за отбрана, които ще повишат вноса в края на 2025 г. и през 2027 г. заради планираните крупни придобивки на отбранително оборудване. Като цяло приносът на нетния износ към брутния вътрешен продукт остава леко отрицателен до 2027 г. Реалният брутен вътрешен продукт се прогнозира да нарасне с 2,7% през 2026 г. и с 2,1% през 2027 г.
Номиналните и реалните заплати нарастват силно в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. Това отразява наваксването след високата инфлация през периода 2022 – 2023 г., стремежа реалните доходи да се доближат до тези на европейските партньори, както и еднократни по-големи увеличения в сектори като сигурност, отбрана и образование. Прогнозира се растежът на заплатите да се забави, тъй като инфлационният натиск отслабва, частният сектор се фокусира върху запазването на своята конкурентоспособност, а увеличението на заплатите в публичния сектор е ограничено от фискалните рамки.
Пазарът на труда остава напрегнат, като равнището на безработица се очаква да спадне под 4% през 2025 г. Ръстът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлича работници, особено с по-ниска квалификация, от трети държави, което може да помогне за ограничаване на натиска за допълнително повишаване на заплатите в следващите години.
Хармонизираният индекс на потребителските цени се очаква да достигне 3,5% през 2025 г. след увеличението на ставките на данъка върху добавената стойност за хляба и ресторантските услуги, повишаването на акцизите върху тютюневите изделия и увеличението на административно регулираните цени на природния газ, топлоенергията и електроенергията. Допълнително през по-голямата част от годината цените на храните се повишават заради по-високите вносни цени.
През 2026 г. инфлацията се очаква да се забави до 2,9%, след като ефектът от повишените административно регулирани цени постепенно отмине. Въпреки това инфлацията при услугите и храните се прогнозира да остане повишена, докато цените на енергията се запазват относително стабилни, в съответствие с движението на цените на суровините. По-високата инфлация при храните е резултат както от нарастващите вносни цени, така и от повишаващите се заплати на местните производители. Цените на услугите през 2026 г. също остават повлияни от значителното увеличение на заплатите през периода 2024 – 2025 г., като ефектът се очаква да отслабне през 2027 г. заради по-бавното нарастване на възнагражденията. Прогнозира се инфлацията да се ускори отново до 3,7 % през 2027 г., основно заради повишение на цените на енергията във връзка с прилагането на втората схема за търговия с емисии, при условие че въвеждането ѝ не бъде отложено.
Бюджетен дефицит, разходи за отбрана и държавен дълг
През 2025 г. бюджетният дефицит се очаква да остане на равнище 3% от брутния вътрешен продукт поради увеличаване на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в областта на отбраната и вътрешната сигурност. В резултат на това растежът на разходите продължава да изпреварва увеличението на приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, възстановяването на стандартните ставки на данъка върху добавената стойност за хляба и ресторантьорските услуги и положителния ефект от нарастващите заплати в частния сектор.
Публичните инвестиции през 2025 г. се очаква да бъдат по-високи спрямо 2024 г., отразявайки ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване. През 2026 г. натискът върху разходите заради заплатите в публичния сектор и пенсиите се очаква да отслабне, а капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което допринася за намаляване на дефицита до 2,7%.
През 2027 г. във връзка с втората фаза на планирани доставки на отбранително оборудване на стойност 1,2% от брутния вътрешен продукт и при липса на компенсиращи мерки дефицитът се прогнозира да се увеличи до 4,3%.
Очаква се съотношението държавен дълг към брутен вътрешен продукт да нарасне от 23,8% през 2024 г. до 28,5% през 2025 г., след което до 30,6% през 2026 г. и 32,6% през 2027 г. Силното нарастване през 2025 г. се дължи на операциите по рефинансиране на дълга и планираните капиталови вноски в „Български енергиен холдинг“ и „Българска банка за развитие“. Възможната статистическа прекласификация на тези капиталови вноски като мерки, увеличаващи бюджетния дефицит, както и трайното нарастване на заплатите в публичния сектор и пенсиите, което не се компенсира изцяло от по-високи държавни приходи, представляват съществени рискове за влошаване на прогнозата за бюджетния баланс.
