Доклад на ООН: Войната се възприема като по-близък глобален риск

Новият доклад „Глобални рискове 2026“ на Организацията на обединените нации (ООН), публикуван на 15 септември 2026 г., показва рязка промяна в начина, по който експерти, представители на държави, бизнеса и гражданското общество оценяват заплахите пред света. В сравнение с 2024 г. войната и геополитическото напрежение са излезли в центъра на картината, а усещането за готовност на международните институции да реагират на част от тези рискове е отслабнало.

Докладът се основава на проучване сред 1300 участници от различни региони и групи, проведено между 19 февруари и 24 април 2026 г. Те са оценявали 28 глобални риска според вероятността и тежестта им, очакваното време за проявата им, както и готовността на международните институции да ги ограничават. Затова данните описват преди всичко възприятията на участниците, а не представляват самостоятелна прогноза за бъдещето.

Войната вече се възприема като по-близък риск

Най-съществената промяна е свързана с риска от мащабна война. Той се нарежда сред най-важните и най-взаимосвързани рискове, но едновременно с това е сред тези, за които се отчита най-ниска готовност за реакция. В класацията за това колко скоро може да се прояви рискът от мащабна война се наблюдава най-голямото изместване спрямо 2024 г. – с 16 позиции.

36% от участниците очакват мащабна война в рамките на една година, а 76% – в рамките на седем години. Това не означава, че докладът предвижда война в този период. Самият документ изрично посочва, че използваният анализ, който разглежда възможен път назад от бъдещ сценарий, не е прогноза. Значението на числата е друго: те показват колко силно се е променило усещането за непосредствеността на този риск.

Геополитическото напрежение също се изкачва значително в оценките. То вече е сред рисковете с най-силни връзки с останалата част от глобалната система. Според анализа най-силната връзка между два от 28-те риска е именно тази между геополитическото напрежение и мащабната война. Тук се вижда и една от важните идеи в доклада: големите кризи рядко възникват от един-единствен фактор. Натрупването на икономически, политически, технологични и обществени проблеми може да усили напрежението между държавите. В разглеждания сценарий сред основните фактори са недостигът на природни ресурси, икономическата фрагментация, дезинформацията и отслабването на международните институции.

Климатът остава водещ риск, но вниманието се измества

Въпреки изместването към войната и геополитиката климатът не изчезва от картината. Бездействието по отношение на климатичните промени продължава да бъде оценявано като най-важния глобален риск. Това е съществен детайл, защото показва, че промяната в дневния ред не означава, че екологичните заплахи са станали по-малки. Участниците обаче поставят политическите рискове пред останалите екологични рискове по отношение на вероятността и тежестта. Геополитическото напрежение се е придвижило с четири позиции нагоре в класацията за значимост, а технологичното съсредоточаване на власт – с пет. Изкуственият интелект и новите технологии също се оценяват като по-важен риск в сравнение с 2024 г.

В същото време опасенията от нови пандемии и биологични рискове са отслабнали. И двата риска са извън първите 10 във всички седем разглеждани региона. Рискът от масово движение на хора също е паднал съществено в оценките. Това не означава, че тези заплахи са изчезнали, а че участниците ги възприемат като по-малко непосредствени или тежки в сравнение с други рискове. Регионалните различия също са показателни. Мащабната война и геополитическото напрежение вече са сред петте най-важни риска в шест от седемте региона, докато през 2024 г. това е било така само в един регион. В Източна и Югоизточна Азия по-видимо се изкачват финансовата криза, изкуственият интелект и технологичното съсредоточаване на власт.

Икономическите рискове също заслужават внимание. Четири от петте разглеждани икономически риска са оценени като по-важни спрямо 2024 г. Особено изпъква глобалната финансова криза, при която участниците виждат не само потенциално сериозно въздействие, но и по-ограничена способност на международната система да координира реакцията.

Технологичната част на картината е още по-проблемна. Международната система е оценена като най-слабо подготвена именно за технологичните рискове. Технологичното съсредоточаване на власт е на 22-ро място от 28 риска по готовност за реакция, изкуственият интелект и новите технологии – на 24-то, киберсигурността – на 26-о, а бедствията, свързани с геоинженеринг – на 27-о място. Това е важен сигнал, защото технологиите се развиват по-бързо от способността на институциите да изграждат правила, да събират достатъчно данни и да реагират координирано. При изкуствения интелект проблемът според участниците не е само в самата технология, а и в недостатъчното разбиране на рисковете и в липсата на достатъчно информация.

Докладът показва и друг системен проблем – разликата между способността да бъде открит даден риск и способността той да бъде ограничен. Международните институции са оценени като по-силни при идентифицирането и ранното предупреждение, но по-слаби при намаляването на рисковете. 86% от участниците смятат, че финансирането за ограничаване на рисковете е недостатъчно.

Така се очертава своеобразен парадокс: част от най-опасните рискове са и сред тези, за които системата се чувства най-малко подготвена. При политическите рискове това се вижда най-ясно при мащабната война. При технологиите проблемът е свързан с бързината на промените и недостатъчната информация. При природните бедствия основната слабост е в способността за ограничаване на последиците.

Според участниците най-честата пречка пред реакцията е слабата координация и неефективното управление. При политическите рискове особено важна бариера е липсата на политически консенсус. При бързо развиващи се и сложни области като изкуствения интелект и новите технологии проблем са недостатъчните данни и информация. Общият извод е, че проблемът не е само в липсата на решения, а и в трудността тези решения да бъдат приложени съвместно.

Именно тук докладът стига до най-практичния си извод. При всички 28 риска съвместните действия на правителствата са посочени като най-ефективния подход. За политически рискове като геополитическото напрежение, мащабната война и оръжията за масово унищожение значението на междудържавното сътрудничество е особено голямо. При икономически и технологични рискове се подчертава необходимостта от сътрудничество между държавите и частния сектор, а при редица обществени проблеми – между държавата и гражданското общество.

Същественото послание на доклада не е, че един риск е заменил друг. По-скоро се променя начинът, по който различните заплахи се свързват помежду си. Войната е в центъра на тази мрежа, но пътят към нея според анализа може да минава през икономически сътресения, недостиг на ресурси, дезинформация, отслабване на върховенството на закона и проблеми в международното управление. Затова промяната на една отделна заплаха в класацията не означава, че останалите са станали по-малко важни.

За хората това има едно конкретно значение: глобалните рискове все по-трудно могат да бъдат разглеждани поотделно. Финансова криза може да засили социалното напрежение, климатичните проблеми могат да увеличат миграцията, технологиите могат да ускорят разпространението на дезинформация, а отслабването на институциите може да затрудни реакцията при всички тях. Именно тази взаимна зависимост, а не само отделните позиции в класацията, е сред най-важните изводи от изследването.

Доклад „Глобални рискове 2026“ на Организацията на обединените нации