С Великобритания от Европейския съюз излиза най-големият реформатор

По политически причини България ще загуби много повече от излизането на Великобритания от Европейския съюз отколкото се очаква днес. Това води и до икономически загуби през следващите 5 - 6 години, казва бившият български министър на финансите Симеон Дянков.

Simeon DjankovРискът е в това, че европейските политици ще се занимават активно с този проблем и няма да отделят достатъчно внимание и контрол върху нужните за България реформи, като съдебната реформа и борбата с корупцията, казва икономискът Симеон Дянков в интервю на Вера Денизова, публикувано в capital.bg.

- Какви ще са ефектите за България от Брексит?

- Според мен ще има по-големи средносрочни негативни ефекти, отколкото в момента се признава в България. Първата причина е, че европейските политици ще потънат в темата Брексит (Brexit) през следващите поне две години. Това означава, че те няма да имат много време за други теми като съдебната реформа в България, борбата с корупцията. Това важи и за другите по-нови страни - членки на Европейския съюз. Средносрочно и дългосрочно ние губим от това, защото Брюксел няма да държи на фокус незапочнатите реформи тук.

Другата причина е, че в рамките на следващите около пет години голяма част от нашите съседи трябваше да влязат в Европейския съюз. Сега е явно, че с Брексит фокусът ще е на друго място, от което нашата икономика ще загуби. Влизането на тези държави в ЕС ще ни помогне по линия на инвестиции, изграждане на инфраструктура и т.н.

Третата причина е, че Великобритания преди Брексит беше основният двигател в Европейския съюз на големите реформи от гледна точка на създаване на единен капиталов, дигитален пазар и на обща европейска енергийна политика. Без Великобритания дебатът по тези въпроси ще се измести за далечното бъдеще.

По тези три причини смятам, че в България ефектите през следващите няколко години ще са доста по-значими, отколкото си представяме.

- Доколко европейската икономика ще бъде засегната от Брексит?

- Според мен икономическият растеж ще се понижи с поне половин процентен пункт в рамките на следващите години. При положение че Европа расте с по 1 - 1,5% на година, половин процент е значителна промяна.

- Как ще се променят отношенията в Европейския съюз след излизането на Великобритания и как това ще засегне България?

- Източна Европа губи най-много от излизането на Великобритания от Европейския съюз. Лондон заедно с Ирландия и от време на време някои от скандинавските държави бяха единствените, които освен Източна Европа говореха за ниски данъци, да няма обща данъчна основа, да се намалява административната тежест върху бизнеса. В момента, в който го няма лидера, остава да се надяваме някой друг да заеме лидерското място. Остават Полша, Швеция, които в момента са се ориентирали по-националистически.

- Ако трябва да обобщим – преките ефекти ще са малки, но в дългосрочен план България ще усети проблеми...

- Да, едва ли тази година Брексит ще се отрази върху икономическия растеж на България. Но в един 5 - 7-годишен период европейската икономика ще върви още по-слабо, а негативният ефект върху Източна Европа ще е още по-голям. Една част от нашите съседи най-вероятно няма да влязат навреме в Европейския съюз и голяма част от политиките, от които България зависи - като единния енергиен съюз или единния капиталов пазар, ще се забавят.

Липсата на единен капиталов пазар е проблем, защото в този програмен период европейските фондове минават от грантове към финансови схеми, а ние нямаме такива. Затова смятам, че политиците в България трябва да са по-притеснени от икономическа гледна точка, отколкото в момента.

- Твърди се, че България дори би имала полза от Брексит заради очакванията Европейския съюз да стане по-обединен, а ние да влезем по-бързо в Шенген и еврозоната. Доколко това е реалистично?

Симеон Дянков е преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки и изследовател в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон. Вицепремиер и министър на финансите в първия кабинет на Борисов (2009 – 2013) и председател на борда на Европейската банка за възстановяване и развитие (2012 – 2013). Автор е на книгите "Кризата на Европа. Поглед отвътре" и "След Стената. Преходът в Източна Европа".

- Излизането на Великобритания от Европейския съюз носи само загуби за България. Такива евентуални ползи ще се реализират трудно, защото голяма част от политиците ще са заети с излизането на Великобритания и какви други проблeми в кои други държави ще излязат покрай Брексит. Има няколко проблемни държави, включително в Централна Европа – Словакия, Унгария, Полша, които са доста евроскептично настроени. Те може да използват това неочаквано развитие около Брексит и да настояват по-националистично за някои промени в европейските договори, в отношението спрямо определени държави... България само ще загуби от това.

- Какви ще са негативите за Великобритания?

- Аз смятам, че негативите са повече за Европейския съюз, отколкото за самата Великобритания. Да, там ще има забавяне на икономиката, финансовият сектор ще загуби, защото пазарът им ще се свие. Но тези ефекти са по-видими и може да се определи как ще се развият. В същото време Брексит завари Европа неподготвена – тя не очакваше такъв резултат от референдума и загубите за Европейския съюз ще са дългосрочни, защото ще липсва мотор за по-смислена политика в различните аспекти на единния пазар. През последните няколко години тази роля играеше Великобритания и липсата ѝ ще се чувства тепърва.

- Доколко проблемите на финансовите пазари ще се отразят върху банковия сектор в Европейския съюз?

- Ще се отразят най-вече върху банковия сектор. По две причини. Първо – влизаме в период на значителна несигурност - от гледна точка на курса евро - паунд и от гледна точка на политика от страна на централните банки. При тази ситуация не е ясно дали Bank of England ще намали рязко лихвения процент, на което всички се надяват, или ще го остави на сегашното ниво, за да види какви са истинските поражения след няколко седмици. Лятото е по-несигурен период, защото много от хората във финансовия сектор са в отпуск. Повечето финансови кризи исторически са започвали точно в този период – юли - август.

Другият проблем е фактът, че с излизането на Великобритания от Европейския съюз – и тук няма значение колко бързо ще стане това – идеята за единен капиталов пазар, която се поддържаше най-силно именно от Лондон, явно няма да се случи. А това ще има само по себе си доста тежък ефект върху европейския финансов сектор и върху банковия по-конкретно.

Все още не знаем в какви позиции са хедж фондовете. Това ще се разбере в началото на юли. От тази гледна точка може да има доста неприятни изненади за фондове, които са залагали на друг изход от референдума и са инвестирали в паунда. Сега те най-вероятно ще изгубят около 20 - 25% от позициите си.

- Какъв модел на излизане от Европейския съюз ще възприеме Великобритания? Към момента коментарите на евролидерите спрямо Лондон са с доста втвърден тон...

- Разбираемо е коментарите да са твърди, защото това беше шок за европейските лидери. Той идва в момент, в който Европа има други проблеми - като имиграцията например. Но според мен този тон ще се смекчи доста бързо, защото и Великобритания се нуждае от Европа, и Европа се нуждае от Великобритания. Бързо ще се разбере например, че в част от финансовите услуги английският пазар е много по-развит от останалата част от Европа и въобще няма да е толкова лесно централите на тези компании да се преместят от Лондон в Париж или във Франкфурт. Това не може да стане през следващите 10 години.

Затова според мен тонът между двете страни ще се смекчи много бързо и в крайна сметка Великобритания ще влезе в някакъв модел, подобен на норвежкия. Т.е. ще остане част от свободния пазар, може би ще има някакви временни ограничения за движението на хора, но и те няма да останат във времето. Истинските разлики между това Великобритания да е в Европейския съюз и да е извън Европейския съюз за самата държава няма да са много големи. И според мен приносът им в общия бюджет ще остане почти същият. Това, което ще липсва най-много и тепърва ще виждат анализаторите, е водещата роля на Великобритания бизнесът в Европа да е по-предсказуем и да се развива по-бързо.

Оттук нататък ще е много важно кой в Брюксел преговаря от българска страна, както и какви са приоритетите на България и как те да се поставят на общо европейско ниво по-активно. Например в областта обща европейска енергийна политика през последните 5 - 6 години България е била доста активна. От гледна точка на единен дигитален и капиталов пазар България въобще не е активна. А държавите от Източна Европа ще спечелят най-много от този вид промени.

BREXIT 

infoz autor  www.infoz.bg