Добив на редки метали Африка

Десетки метали са застрашени заради световното производство на смартфони

Типичният смартфон, който често е в ръцете на мнозина, съдържа 41 различни елемента. През 2015 г. в света са продадени 1,2 милиарда мобилни телефона. Това води до появата на "застрашени метали" - факт, с който дизайнери и производители трябва да се съобразят.

Вече има критичен дисбаланс между предлагането на метали и металоиди и тяхното търсене от производителите на устройства, информират от Българската минно-геоложка камара. Тази теза се базира на данни от изследоване на учини от Университета Йейл, които оцениха, че „критичността" е на лице за 62 метала от Менделеевата таблица. Те установиха, че поне 33 от тях се използват за производството на електронните платки. Критичността взема под внимание кои материали ще се намират занапред все по-трудно, кои ще окажат най-голямо влияние върху околната среда и кои са незаменими.

Оловото, например, е забранено да се използва в много продукти, след като правителствата и компаниите осъзнаха опасността му за околната среда и започнаха да налагат забрани върху използваното количество.

За всеки елемент от всяка категория се определя общ коефициент, при което колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голям е рискът за елемента.

С помощта на тези три категории (1. намират все по-трудно, 2. оказват голямо влияние върху околната среда, 3. незаменими са) изследователи от Университета Йейл, ръководени от професор Томас Грейдъл, установиха кои метали и металоиди от всяка група са най-застрашени.

„Много от металите, традиционно използвани в производството, включително цинк, мед и алуминий, не са изложени на риск.“, обясни проф. Грейдъл. По-новите или по-рядко срещаните метали, използвани в производството на смартфони, инфрачервени оптични уреди и в уреди за медицинска образна диагностика, обаче, са уязвими.

Резултатите от работата на екипа показват, че ограниченията по отношение на много от важните метали, използвани в производството на смартфони и други апарати, до голяма степен са тези, свързани с риска за снабдяването. Тук попадат елементите галий, използван в процесорните чипове, и селен, използван в транзисторите на тези чипове. Металите в групата на платината, в това число злато и живак, водят до най-големи последици за околната среда.

Докато легиращите стоманатаi елементи като хром и ниобий, както и елементите, използвани във високотемпературните сплави, в това число волфрам и молибден, се определят в челните редици на категорията с висока уязвимост от ограничения в снабдяването.

„Някои метали, които се добиват за технологични нужди едва през последните 10 или 20 години, се срещат почти изцяло само като странични продукти. Не може да се организира добив само на такива метали; те често съществуват в малки количества и се използват за специални цели. И за тях няма равностойни заместители.” – обяснява проф. Грейдъл в изследване, което е публикувано в DailyMail.co.uk.

Елементите, които нямат равностойни заместители, са: индий, арсен, талий, антимон, сребро и селен. По-конкретно, не съществува заместител на елемента индий и това може да повлияе на производството на сензорни екрани. Проучването обръща внимание и на факта, че около 95% от редките земни метали се доставят от Китай, а танталът се доставя от области, в които има безредици, като например Демократична република Конго.

Професор Грейдъл разглежда и възможното въздействие на рециклирането върху тези елементи и обяснява, че оловото има висока степен на рециклиране, но материалите, които се използват само в много малки количества, са по-трудни за извличане. „Мисля, че тези резултати трябва да алармират продуктовите дизайнери да помислят по-добре за това, какво се случва след като техните продукти вече не се използват” - добавя проф. Грейдъл. - „Това, което най-много затруднява рециклирането на тези материали, е техният дизайн. Изглежда, че е време да се помисли малко повече вида и съдбата на тези красиви продукти.”


В мината Luwow работят 1400 души, за да изхранват хиляди семейства в обеднялата източната част на Демократична република Конго

www.infoz.bg (по информация на Българската минно-геоложка камара)