Живот след Директивата за авторското право

Живот след Директивата за авторското право

348 на 274 - това е разпределението на гласовете в Европейския парламент на гласуването на Директивата за авторското право в единния цифров пазар въпреки всички коментари на експерти, активисти и дори депутати, че в настоящия си вид тя заплашва да преобрази най-ценния информационен ресурс, с който разполагаме.

Предупреждението е, че промяната няма да бъде към по-добро. Въпреки че възможностите на технологичните фирми и потребителите им да се адаптират към новите условия доста по-бързо от законодателите, особено тези на европейско ниво, изобщо не бива да бъдат подценявани, целият дебат около директивата хвърля лоша светлина върху процеса на вземане на решения и демократичността в Европейския съюз, коментира Адриан Николов от Институт за пазарна икономика.

Окончателният вариант

Двата най-спорни текста - изискването за филтри при публикуване на съдържание онлайн и новото сродно право при публикуване на връзки към съдържание в агрегаторите и социалните мрежи (така наречения „данък линк“) – в крайна сметка остават в гласувания вариант на директивата. Вариантът на директивата без тези двата текста, които си навлякоха най-много критики,  не мина заради едва пет гласа. Предвид това, си струва да се спрем на окончателния вариант на членове 11 и 13 от директивата, които в окончателния ѝ вариант станаха членове 15 и 17.

В последна сметка най-невинните жертви на новото законодателство – енциклопедичните сайтове ала Wikipedia и платформите за споделяне на софтуер с отворен код (GitHub е най-разпознаваемата сред тях) вече са изключени от изискванията за автоматично филтриране и плащания към правоносители. Изискването към тях е да не реализират печалба от това. Предвиждат се изключения за стартъпи и малки онлайн платформи, но те са доста рестриктивни и дори създават мотивация за някои малки играчи нарочно да „спъват“ растежа си, вместо да се разрастват възможно най-много, само и само да не се видят принудени да въвеждат скъпоструващи системи за филтриране на съдържание.

Малко неща са се променили откакто започна обсъждането на директивата. Продължава да не е ясно точно как се очаква социалните мрежи и агрегаторите да поддържат лицензионни отношения с милиони правоносители, а определението колко точно са малки най-малките отрязъци съдържание, които подлежат на новото право, продължават да са обтекаеми и в най-добрия случай неясни. Не е адресиран и проблемът със затварянето на пазара – въпреки че според официалното представяне на директивата последната цели осигуряването на по-голяма конкуренция в сектора, тя прави тъкмо обратното, като го ограничава само до тези, които могат без проблеми да си позволят и да иновират, и да плащат, и да остават конкурентни.

Неработещи решения

До известна степен бихме могли да си обясним решението на евродепутатите, ако ставаше дума за наистина нови мерки, които не са изпробвани никъде. Истината обаче е, че „данък линк“ под една или друга форма съществува в няколко европейски държави (Германия е най-често цитираният пример), а директивата просто разширява обхвата на постиженията на тамошните медийни лобита върху целия Европейски съюз. Това, което липсва от обсъждането на европейско равнище обаче, е обстоятелството, че основните губещи от въвеждането им са самите медии и творци, тъй като след въвеждането на ограниченията те ще загубят значителна част от трафика към съдържанието си, тъй като отпратките към него стават доста по-сиви и непривлекателни.

Що се отнася до филтрите, там можем дори да твърдим, че единен подход към въвеждането им не е необходим, тъй като именно най-големите играчи, които са в прицела на директивата, виждат в тях по-ефективен начин да предотвратят нарушения на авторските права. Най-голямата платформа за видео споделяне YouTube например без принуда ползва такъв метод за отсяване на съдържанието. Проблемът с тях, дори и да оставим настрана високите цени за въвеждането и поддръжката им, е чисто технологичен – прецизността им до днес не е узряла дотам, че да разпознават безпогрешно нарушенията, а и често генерират фалшиви позитивни (false positive) резултати, чието отсяване не минава без човешка намеса. Въпреки това те се представят като подходящо решение на съществуващите днес проблеми, каквото са само отчасти.

Законодателите убиват това, което не разбират

Горното обаче е само симптом на по-широк проблем, който наблюдаваме все по-често в хода на вземането на решения на европейско ниво. С разрастването на законодателството на Европейския съюз и разпростирането му върху все повече сфери на нашето ежедневие, на законотворците все по-често ще се налага да въвеждат регулации там, където им липсва каквато и да било експертиза. На този етап голяма част евроадминистрацията е доста зад последните тенденции в технологиите. Повечето депутатите доброволно признаха, че не разбират напълно проблематиката на разпространението на съдържание онлайн, което хич не им пречи да гласуват как да се регулира то, игнорирайки опита и съвета на по-вещите - от по-младите си колеги до водещите експерти и фондации в областта на отворените стандарти и потока на информация.

Това е и част от причината, поради която Европа надали ще е дом на следващия Facebook или Google въпреки голямото желание на европейските институции да подкрепят иновациите и да създават условия за „умен растеж“, каквото и да значи това. Иновациите и уникалните продукти се създават именно там, където бизнесът и творците разполагат с максимално голяма свобода, без чиновници и администратори да нареждат какво може и какво не може да се прави и да ги натоварват с тежести и изисквания. Дебатът около регулациите на интернет в Европейския съюз се върти именно около това – колко свобода на иновация и споделяне и съответно колко административни тежести и изисквания искаме да имаме. Засега изглежда го губим.

www.infoz.bg  www.infoz.bg (по информация на Института за пазарна икономика)

 

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар