Пролетна икономическа прогноза — 2020 г.: дълбока и неравномерна рецесия, несигурно възстановяване

Брутният вътрешен продукт на България ще намалее със 7,2% през 2020 г.

Европейската комисия очаква брутният вътрешен продукт на България да се свие със 7,2% през тази година заради пандемията от коронавируса и породената от нея криза на фона на ограничителните мерки. Това показва пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана днес.


В есенната прогноза от 2019 г. Комисията очакваше брутният вътрешен продукт на България да се разшири с 3% през 2020 година и 2,9% през 2021 г. За следващата година институцията очаква рязък ръст на българската икономика от 6%, вижда се в прогнозата.

Инфлацията се предвижда да забави ръста си до 1,1% през тази година и да остане стабилна през 2021 г. на фона на натиска върху цените на петрола и горивата на международните пазари и спада на търсенето.

За безработицата в България Европейската комисия прогнозира, че ще нарасне до 7% през тази година и през следващата ще се понижи до 5,8%. В предишната прогноза се очакваше спад на безработицата в България до рекордните 4%.

За бюджетния дефицит на България Европейската комисия посочва, че ще достигне 2,8% през тази година и ще се свие до 1,8% догодина. Дългът на България се очаква да скочи до 25,5% от брутния вътрешен продукт и да остане стабилен и догодина.

Пандемията от новия коронавирус представлява голям шок за световната икономика и икономиките на Европейския съюз, с много тежки социално-икономически последици. Въпреки бързия и всеобхватен политически отговор както на равнище Европейски съюз, така и на национално равнище, икономиката на Европейския съюз ще претърпи спад в исторически размери тази година, посочват от Европейския съюз в съобщение към доклада си.

За брутния вътрешен продукт на еврозоната се очаква да се понижи с рекордните 7,75% през 2020 година, но да се възстанови с 6,25% догодина.

За брутния вътрешен продукт на Европейския съюз Европейската комисия очаква спад от 7,5% през тази година и ръст от 6% през 2021 г. ЕК подчертава, че шокът от пандемията и ограничителните мерки за икономиката на Европейския съюз е симетричен. Възстановяването обаче ще е неравномерно в отделните страни и ще зависи от развитието на пандемията по места, както и от структурите на икономиките и способността им да реагират със стабилизиращи политики.

Предвид взаимозависимостта на икономиките на Европейския съюз, динамиката на възстановяването във всяка държава членка ще се отразява и на останалите, посочват от Европейската комисия.

Пандемията и кризата, причинена от икономическата блокада, засягат сериозно потребителските разходи, промишлената продукция, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Икономиката на Европейския съюз няма напълно да компенсира загубите до края на годината, дори до края на следващата година, смятат от Европейската комисия. Инвестициите ще останат затихнали и пазарът на труда няма да се възстанови напълно.

Безработицата се очаква да се увеличи, въпреки политическите мерки за ограничаване на ръста и. Различните схеми и субсидии ще помогнат за ограничаване на загубата на работни места, но пандемията ще има сериозно влияние върху пазара на труда. Прогнозира се, че равнището на безработица в еврозоната ще нарасне от 7,5% през 2019 г. на 9,5% през тази година, а догодина да се понижи до 8,5%. В Европейския съюз се очаква нивото на безработица да нарасне от 6,7% през 2019 г. на 9% през 2020 г. и след това да падне до около 8% през 2021 г.

Европейската комисия предупреждава, че най-уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и тези, при които голяма част от работната сила зависи от туризма. Понастоящем младите хора, влизащи в работната сила, също ще се затруднят да си намерят работа.

Очаква се потребителските цени да паднат значително през тази година поради спада на търсенето и рязкото понижение на цените на петрола. Това би трябвало да компенсира изолираните увеличения на цените, причинени от прекъсвания на доставките, свързани с икономическите блокади.

Очаква се инфлацията в еврозоната да се понижи до 0,2% през тази година и да нарасне до 1,1% през следващата, а в Европейския съюз да бъде, съответно, 0,6% и 1,3%.

Политическите мерки в подкрепа на икономиката ще доведат и до увеличаване на публичния дефицит и дълг, подчертават от Европейската комисия.

Общият държавен дефицит на еврозоната и Европейския съюз се очаква да нарасне от 0,6% от БВП през 2019 г. до около 8,5% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. и да падне до 3,5% през 2021 г.

За дълга на еврозоната се предвижда да се увеличи до 102,75% през 2020 г. от 86% през 2019 г. и да намалее до 98,75% през 2021 г. В Европейския съюз дългът ще се увеличи от 79,4% през 2019 г. на около 95% тази година и ще намалее около 92% догодина, прогнозира Европейската комисия.

Европейската комисия подчертава, че за развитието на пандемията има само предположения. По-тежка и по-продължителна пандемия от предвидената понастоящем може да доведе до далеч по-голям спад на брутния вътрешен продукт, отколкото се предполага в базовия сценарий на тази прогноза, предупреждава институцията.

При липсата на силна и навременна обща стратегия за възстановяване на равнище Европейски съюз съществува риск кризата да доведе до сериозни нарушения в рамките на единния пазар и до затвърждаване на икономическите, финансовите и социалните различия между държавите членки, допълват от Комисията.

Съществува и риск пандемията да предизвика по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги на стойност и международното сътрудничество, което да тежи на силно отворената и взаимосвързана европейска икономика.

Пандемията също може да остави трайни белези чрез фалити и дълготрайни щети на пазара на труда.

Европейската комисия признава и за заплахата от въвеждане на мита след края на преходния период за Brexit, което също може да намали растежа, макар и в по-малка степен в Европейския съюз, отколкото в Обединеното кралство.

www.infoz.bg  www.infoz.bg

На подобна тема