Доклад на Световната банка предвижда забавен ръст на българската икономика с близо една трета в сравнение с прогнозата от януари 2022 г. Причината е войната в Украйна, а рисковете от продължителен военен конфликт сочат към още корекции на растежа надолу. Вместо 3,8% новите очаквания за ръста на брутния вътрешен продукт на страната са за 2,6%, т.е. корекция за свиване на растежа от 1,2 процентни пункта, сочи прогнозата на Световната банка в пролетния ѝ доклад.

Друг риск, който банката посочва, е завръщането на вълни от ковид заради ниското ниво на ваксиниране в страната.

Три причини за забавения ръст на икономиката посочва Световната банка: 1. инфлацията, 2. забавеният План за възстановяване и устойчивост и 3. липсата на финансиране от оперативните програми.

Инфлацията, която вече стигна 10%, ще продължи да свива покупателната способност на българите и ще увеличава бедността поне до средата на годината. Очакванията за 2022 г. са за годишна инфлация на потребителските стоки от 9,3%, а това е близо три пъти повече спрямо 3,3% от 2021 г. и несравнимо по-висок показател от 1,7% спрямо оценката през 2020 г.

Забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост и оперативни програми по бюджета на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г. също ще намалят растежа на икономиката, сочи докладът.

В средносрочен план ръстът най-вероятно ще се движи от два фактора: 1. публични инвестиции на евросредства и 2. подобрени очаквания на бизнеса заради предстоящо влизане на България в еврозоната. Нетните преки чуждестранни инвестиции в България ще продължат да намаляват в следващите три години средно с по 1,7% годишно.

Корекция на одобрения в края на февруари 2022 г. бюджет вече се очаква през лятото и в Световната банка смятат, че с консервативната фискална политика на българското правителство от последните две десетилетия засега е приключено. Фискалният дефицит вероятно ще надхвърли 4,1% от брутния вътрешен продукт, прогнозирани за оптимистичен икономически растеж от 4,8% и преди Русия да нападне Украйна.

Докладът отбелязва като положителен момент формирането на правителство след продължила почти през цялата 2021 г. политическа криза. „Има големи очаквания кабинетът да се заеме със структурни реформи в редица сфери, включително правораздаването и контролирането на корупцията“, пише още в анализа за страната ни.

Очакванията за 2023 г. са за растеж на българската икономика с 4,3%. За 2024 г., когато се очаква страната да стане член на еврозоната, прогнозата е за ръст с 3,7%.

  www.infoz.bg